Еньовден, който се празнува на 24 юни е популярен като ден, в който билките са най-лечебни, защото през нощта по тях са тичали боси самодиви. Тези митични същества отвличат хубавите мъже и момчета. Затова някога рано сутрин представители на силния пол не изкарвали стадата на паша, нито излизали в гората и по поляните. От ранни зори обаче жените и момите събирали росните още билки, сушели ги и приготвяли от тях тинктури за цяр през зимата.
Това са народните вярвания и традиции на Еньовден, почиващи изцяло на езическите вярвания на славяните. Те нямат нищо общо с църковния смисъл на този ден.
Църковото наименование на този ден е Рождество на свети пророк и предтеча Йоан – Кръстител. Това е човекът, който е кръстил Иисус с водно кръщение във водите на река Йордан. Впоследствие Господ Иисус Христос заръчал на своите верни да кръщават , но в името на Отца, и Сина, и на Светия Дух. Ето какво казва Той по този въпрос: „И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:18 – 20).
Това е и разликата между двата вида кръщение.
Имен ден празнуват християните с имена Иван, Йоан, Ианка, Йоанна и производните от тези имена Еньо, Енчо,Яни, Яна, Янка, Янко и Янчо.
