Започват снимки на първит пълнометражен филм за поетесата Петя Дубарова, съобщиха от община Бургас. Режисьор е Александър Косев, който поясни, че лентата ще бъде за една своеобразна съвременна Петя. За снимките ще бъдат ангажирани статисти от града на всякаква възраст. През 2019-та се навършват 40 години от смъртта на поетесата, сложила край на живота си като ученичка.
Заглавието е заимствано от едноименния разказ на поетесата – „Петя на моята Петя“. Автори на сценария са две заклети почитателки на стиховете на Петя Дубарова – Нели Димитрова („Love.net“, „Възвишение“, „Връзки“, „Домашен арест“, „Скъпи наследници“) и Валентина Ангелова („Под прикритие“, „Домашен арест“, „Скъпи наследници“). По думите им сценарият е вдъхновен от поезията и личността на Петя Дубарова, но без да разказва за живота й. Действието се развива в наши дни и се концентрира върху историята на съвременно бургаско момиче, също на име Петя.
„Това ще бъде филм за една съвременна Петя в днешния Бургас. Този град продължава да ражда таланти и за нас ще е чест да снимаме тук. Целият екип вярваме, че ще създадем продукт, който ще се хареса не само у нас, но и зад граница, защото сценарият е силен и много повлиян от незабравимата Петя Дубарова – една от културните емблеми на България“, казва режисьорът Александър Косев. „Следвай ме” припомня, че той е с опит в режисурата от ТВ-продукциите „Столичани в повече“, „Домашен арест“, „Кантора Митрани“, „Дървото на живота“, „Връзки“, „Откраднат живот“ и „Скъпи наследници“. По заснемането на филма „Петя на моята Петя“ Александър Косев ще работи с оператора Иван Вацов („Вила Роза”, „Привличане”, „Expendables”), а част от ролите ще изпълняват добре познати имена от екрана.
Филмовата продукция се осъществява с финансирането на Националния филмов център и на Община Бургас, има и кофинансиране от чужбина.
ДОБРОТА
Петя Дубарова
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
