Февруари месец, но не на 1-ви, когато по новия календар се отбелязва Трифон Зарезан, а към средата на месеца започва зарязването на лозята. Причината е, че с всеки ден, с който се отлага този процес се намалява вероятността насаждението да бъде поразено след отрязването от неочаквано падане на температурите под нулата.
Затова основно правило е резитбата да започне от винените сортове, които са по-издръжливи на студ, ако евентуално времето застудее. При десертните тя трябва да започне през месец март.
Резитбите са няколко вида. Зимната, наричана още суха се прави преди напъпването на лозите. Тя е основната, като се прилагат два вида – къса и смесена, в зависимост от сорта и неговата родовитост.
При късата пръчките се режат на две пъпки (очи) от основата. Така се получава добра родовитост. Самите пръчки не бива да са много дебели. Освен това, не всички се зарязват, а само малка част, останалите се отстраняват. По този начин се осигурява възможност на плодното растение да се развива по-добре. На практика, отстраняват се около 80 – 90 процента от всички пръчки, като те се изрязват до основата.
Друга съществена особеност при резитбата на лозата е местоположението на чеповете и плодните пръчки върху рамената и кордоните. Като правило, първата пръчка от стария чеп се реже за нов, а по-горната пръчка се премахва, като се прерязва през стария чеп.
Смесената резитба се извършва по правилото – оставят се по-дълги пръчки на 10 – 12-14 очи, те са плодни. Може да се направи резитба и на по-къси пръчки с 6-8 очи, наречени стрелки.
Важно правило още е, че от стария чеп долната пръчка се реже за нов чеп, а по-горната пръчка се оставя за плодна пръчка. В случай, че върху стария чеп развитата пръчка е само една, тя се оставя да играе ролята на чеп. За плодна пръчка се избира пръчка от стаата плодова пръчка.
Важно е и това, че при смесената резитба плодните пръчки трябва да се оставят пред едно – две рамена, а не върху всяко едно.
С първата резитба работата не е приключена. През лятото лозето следва да се прорязва неколкократно, по-малко, на места по преценка на стопнина.
След цъфтежа се извършва и особено важната манипулация – прореждане на ресите. За да стане гроздето едро, а чепките силни, трябва да бъдат оставени не повече от 8- 9 реси.
