От преподобний Йоан Лествичник – Лествица, стъпало 10
Преподобният Йоан Лествичник е подвижник, живял около 570 -603 година. Православната Църква отбелязва неговата памет два пъти в годината – на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост, която тази година се пада на 7 април.
Освен с аскезата си, той е известен, при това повече, с т. нар. „Лествица”. Това са правила, насочени към монасите и съдържащи нравствени и богословски съвети за спасение. Някои от тях са неприложими за светския начин на живот, тъй като са писани за изпълнение под старческо наставничество в манастир. Има обаче няколко от тях, които са напълно в синхрон и възможност за изпълнение от всеки християнин.
„Следвай ме” ви предлага 10-то стъпало от „Лествица” – За злословието и клеветата.
1. Никой от благоразумните, мисля, не ще противоречи на това, че от омразата и злопаметността се ражда злословието. И тъй, по ред, след неговите родоначалници, предлагам самото него.
2. Злословието е изчадие на омразата, тънък недъг; голяма скрита и спотайваща се пиявица, която изсмуква и унищожава кръвта на любовта; то е лицемерие на любовта, причина за оскверняване на сърцето и отежняване на съвестта; то е погубване на чистотата.
3. Някои момичета грешат безсрамно, а други тайно и срамежливо, но се предават на още по-тежки пороци, отколкото първите. Същото може да се види и в страстите на безчестието. Много са тайно лукавите момичета, като: лицемерието, лукавството, скръбта, злопаметността и сърдечната клевета, които видимо представят едно, а вътрешно гледат на друго.
4. Като чух, че някои злословят против своите ближни, аз им забраних; а ония, които вършеха това зло, за извинение ми отговориха, че вършат това от любов и грижа за злословения. Но аз им казах: „оставете такава любов, за да не излезе лъжа казаното: „оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня:“ (Пс. 100:5). Ако ти наистина обичаш своя ближен, както казваш, то не го осмивай, а се моли за него тайно; защото тоя начин на любов е приятен на Бога. Ще започнеш да се пазиш да осъждаш ония, които грешат, ако винаги помниш, че Юда беше в групата на Христовите ученици, а разбойникът – в числото на убийци: но за един миг с тях стана странна промяна.
5. Koйто иска да победи духа на злословието, такъв нека приписва вина не на оногова, който греши, но на подстрекаващия го бяс. Защото никой не желае да греши против Бога, макар че всеки от нас греши не по принуждение.
6. Аз видях как някой, който бе съгрешил явно, се разкая тайно; и той именно, когото аз осъдих като блудник, беше вече целомъдър пред Бога, като Го умилостиви с чистосърдечно разкаяние.
7. Никога не се срамувай и не мълчи пред оногова, който пред тебе злослови своя ближен; но по-добре кажи му: „Брате, престани! Аз всеки ден падам в най-тежки грехове и как мога да го осъждам?“ По този начин ти ще извършиш две добрини и с един пластир ще излекуваш и себе си и ближния. Това е един от най-кратките пътища за получаване опрощение на греховете, т.е. никого да не осъждаш. Защото е казано: „не съдете и няма да бъдете съдени“ (Лук. 6:37).
8. Както огънят е противен на водата, така и на онзи, който се разкайва, не е свойствено да осъжда. Ако ти би видял някого да греши дори в предсмъртния си час, то и тогава не го осъждай; защото Божият съд е неизвестен за хората. Някои явно падаха в големи грехове, но тайно извършваха големи добродетели; и ония, които обичаха да ги осмиват, се излъгаха, като тичаха след пушека, а не виждаха слънцето.
9. Послушайте, послушайте ме, зли съдници на чуждите дела: ако е истина това (както в действителност е истина), че „с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени“ (Мат. 7:6), то разбира се, за каквито грехове – телесни или душевни – съдим ближния, сами падаме в тях; иначе не може и да бъде.
10. Бързите и строги съдии на съгрешенията на ближния затуй (именно) страдат от тоя порок, защото нямат съвършен и постоянен спомен и грижа за своите съгрешения. Защото ако човек би могъл да види своите зли дела ясно, без покривалото на самолюбието, той не би се грижил вече за нищо друго, което се отнася до земния живот, размишлявайки, че не би му стигнало време да оплаче дори самия себе си, макар да преживее и сто години и да излее из очите си сълзи колкото цялата р. Йордан. Аз наблюдавах плача на истинското покаяние и не намерих в него и следа от злословене и осъждане.
11. Бесовете човекоубийци ни подбуждат или да грешим, или когато не грешим, да осъждаме ония, които грешат, та с второто да оскверняваме първото.
12. Знай, че и това е признак на злопаметния и завистлив човек, ако той лесно, с удоволствие, порицава учението, делата и добродетелите на ближния, бидейки обхванат от духа на омразата.
13. Аз съм виждал такива хора, които тайно и скрито извършваха тежки грехове, а същевременно, считайки себе си за по-добри от другите, безжалостно нападаха ония, които ги увличаха в леки, но явни простъпки.
14. Да съдим значи безсрамно да си присвояваме Божието достойнство (привилегии); а да осъждаме значи да погубваме своята душа.
15. Както гордостта, и без друга страст, силно погубва човека, така и осъждането само по себе си може да ни погуби напълно, защото и фарисеят за това бе осъден.
16. Както добрият градинар вкусва само зрели зърна, а зелените оставя, така и благоразумният и разсъдлив ум старателно обръща внимание на добродетелите, които вижда у някого; а безумният човек открива пороците и недостатъците. За него именно е казано: „дирят неправди, правят разследване подир разследване“ (Пс. 63:7).
17. Макар ти с очите си да видиш някого да греши, не осъждай; защото често очите се лъжат.
Десето стъпало. Който е възлязъл на него, той става подвижник на любовта или плача.
