Зеленчуковото рагу с ечемик е добър вариант, разнообразяващ безмесната трапеза по време на Богородичните пости.
Културата ечемик е стара и изключително полезна, но в България се приема повече като фураж за животни. За употреба в кулинарията се препоръчва да се ползва вариантът, който се продава в хранителните магазини, тъй като той е обработен така, че да се приготвя по-бързо и по-лесно.
Една от значителните ползи на ечемика са неговите влакнини, които понижават лошия холестерол и намаляват риска от сърдечни заболявания. Тези фибри регулират абсорбцията на глюкоза и така възпрепятстват развитието на диабет тип 2. Те действат добре на перисталтиката на червата и на отделителната система. Ечемикът е богат на хлорофил и аминокиселини (всичките осем незаменими за човека), витамини от група В, както и витамин С и Е. Сред минералите с най-голямо количество е калият (452 мг.), следван от магнезия (133 мг.) и калция (33 мг.). Ечемикът съдържа глутен. Затова не се препоръчва на хората, страдащи от глутенова ентеропатия. Богатото съдържание на влакнини в състава му може да затрудни абсорбцията на лекарства – затова е препоръчително да се приема около час след прием на лекарства.
Ако въпреки незначителното му неблагоприятно влияние решите да го употребите в рагу, ето и самата рецепта. Той може да бъде заменен с ориз.
Продукти: ечемик (ориз) – 1 непълна кафена чаша, олио или зехтин – 1 непълна кафена чаша, зелен боб – 400 – 500 г, моркови – 2, кромид лук – 1 голяма глава, магданоз или друга зелена подправка – на вкус, сол – на вкус.
Приготвяне: Ечемикът, купен от магазина за хранителни стоки се накисва за около 30 минути във вода. След това се вари в малко вода до пълното му сваряване. Зърната му стават меки, но не се разваляват и обеформят, както на ориза. Отделно в мазнината и малко вода се задушава лукът, зеленият боб и морковите. Когато зеленчуците станат напълно готови, се посоляват, към тях се прибавя свареният ечемик. Оставя се на огъня да поври около 10 минути, като се разбърква. Накрая се прибавят зелените подправки.
