Да бъде научено детето да чете преди първи клас и да не изгуби интерес към книгите, е нещо напълно реално.
Най-важно за успеха на това начинание е да се разбере дали детето психологически е готово.
Признаците на психологическата готовност са:
– Детето прави свободно изречения и разбира смисъла на казаното.
– Детето различава звуците. Логопедите наричат това умение „развитие на фонематически слух”. Казано иначе, малчуганът лесно разбира по слух къде е дом и лук, и къде том и люк.
– Детето произнася всички звуци и няма логопедически проблеми.
– Детето разбира посоките: дясно – ляво, горе – долу. За обучението по четене е важно мъничето да следва текста от ляво надясн и от горе надолу.
Правила, които ще му помогнат да започне да чете:
Дайте му пример. В семейства, в които има култура и традиция на четенето, децата сами се стремят към книгите.
Четете заедно и обсъждайте, а след това заедно разглеждайте картинките, поощрявайки детето да показва различни неща в книжката, например „Кой е нарисуван тук? Покажи ушичките на котката. Кой е до нея?”.
Минавайте от простото към сложното. Започнете със звуците, а после преминете към сричките. Нека първи да са думите с повтарящи се срички: ма-ма, ба-ба. После преминете към по-сложни съчетания: кот-ка, му-ха, къ-ща.
Покажете му, че букви има навсякъде. Играйте игри. Например, ако детето намери букви, изписани на улицата и сградите, магазините, паметниците и т.н., го наградете, като непременно му посочите ненатрапчиво, че буквите, които е видяло наоколо са изписани, за да ни улеснят.
Играйте и отново играйте. Купете му кубчета с букви и срички и заедно редете думички вкъщи.
Използвайте всяка възможност за тренировки. Ако детето се е уморило от играта на площадката и седне до вас на пейката, извадете книжка и му прочетете нещо. После го попитайте дали открива някоя буква, която вече сте учили заедно. Поговорете какво му е харесало в книжката дори, как то би завършило приказката.
Затвърждавайте успеха. Повтаряйте познати текстове, търсете нови истории на известни вече герои.
Не го задължавайте. Ученето на буквите и сричките трябва да бъде под формата на игра. Когато то се отекчи, не го задължавайте, а преминете към дейност, която то иска. Ако обаче малчуганът пожелае да има истински буквар, купете му дори да е далече от училищната възраст.
Мит е, че децата се научават да четат несложни думи за три месеца. Едни от тях могат да усвоят това умение за кратък срок, а други дори за половин и повече от половин година. Всяко дете е уникално и, ако вашето се забави с четенето, това съвсем не означава, че се развива бавно. Просто, проявете търпение и не го стресирайте с караници и груб тон, за да не го отблъснете от това толкова приятно и развиващото човешката личност занимание. Нещо повече, ако малчуганът често ви вижда с книга, ще поиска да му четете. Правете го преди сън, за да заинтригувате неговото въображение, а с това и желанието по-скоро само да се научи да чете, за да научава нови и нови интересни истории от света на приказките и от света около нас.