Издирвани са с години в архивите от праправнучката й журналистката Ангелина Бонева
Името Ангелина-Воевода не говори нищо на масовия читател. (Откъсите можете да увеличите при четене) Най-много непредубеденият нашенец да си каже: аха, някаква войвода от времето на турското робство. Напълно погрешно. Защото Ангелина Бонева-Воевода е действително лице, живяла преди два века.
Тя е от онези хора в споменатите времена, които са били решени, а са го и правили, да пътуват километри, кога на кон, кога на магаре, кога пеш или с каруца, за да стигне до родилка и й бабува, да занесе целебен мехлем на ранен хайдутин, да основе школо или просто да събере булките и да им обясни на достъпен език, защо трябва често да се къпят, да изнасят бебетата на слънце и дори да си мият по-често ръцете. Хората започват да я наричат Воевода заради участието й във войните. Мечтае за Велика България – силна и обединена. Тя е байрактарка, шие и байраците, и в мъжкото и крайно нееманципирано за жените общество по онова време, ги обучава да са силни и смели. Битка след битка и във военно, и в мирно време, тя е печелела тогава, когато представителите на силния пол са се чувствали обречени и са били готови да вдигнат бялото знаме. От днешна гледна точка биха определили Ангелина Бонева – Воевода, като ресурсен учител или медиатор – тя е била учителка на деца от най-бедните слоеве, на ромски деца при това безплатно. И чрез тях е учила майките им на елементарните правила на хигиена и поддържане на домакинството.
Тя създава хранодена и менютата в училище, фабриките и лечебното хранене, общински лечебници на 22 селища, училища, лазарети, обучения на отритнатите от обществото чрез задруги – вдовици, сираци и инвалиди.
Заедно с владиката на София отец Климент (Васил Друмев) правят фонд за финансиране на обучението на бедни жени, които искат да бъдат учителки, като им предоставят стипендии, жилище и храна. С Димитър Пешев изграждат смесени училища. С Петко Славейков и Хараламби Добрев пък, правят историография на краищата и характера на българина, открива читалища, библиотеки и вечерни школа. По време на войните набира храна за фронта и антисептици през Католическата Църква. Освен това, Воеводата създава фондове за набиране на книги и научни издания, организации, които днес приемаме за даденост – учителски съюз, лекарски съюз, сестрински алианс, Български червен кръст и полумесец, ВМРО-жени, съюз на ветераните от войните.
В сборника са публикувани бележки за хранене, лекуване, хигиена и здраве. Най-старите от тях са от 1868 година.
Те са събирани от Воеводата и нейните наследнички, защото както казахме, са се завещавали само на жените в рода, като във времето са допълвани с нови рецепти и практични съвети. Така, от род в род, към днешна дата в сборника може да бъде проследено разбирането за храненето, здравословния начин на живот, природосъобразното лечение и куп полезни неща за семейството, според разбиранията в протежение на 300 години.
Пъстротата в него отразява и многообразния, и изпълнен с превратности живот на Ангелина Воевода. „Животът е като питка – богат, наситен, понякога твърд, а времето се търкаля като питка и винаги има с какво да те изненада“, пише тя. Била е акушерка, учителка, основавала е училища и сиропиталища, болници, според тогавашните разбирания, от Варна до Ниш. Тази година се навършват 170 от нейното рождение. Независимо от заслугите й, нейната праправнучка Ангелина Бонева издирва достоверността на личността й в архивите в продължение на тридесет години.
Разказите в рода за Воеводата са се предавали от уста на уста, но за нея не е имало никакви писмени източници. „След 9 септември 1944 г. е забранено да се издават нейните съвети за здраве хранене, както и да се пише за нея. Смятали са такива неща за буржоазна отживелица. Така Воеводата изпада в забрава“, разказва съставителката на сборника Ангелина Бонева. През миналата 2021 г. обаче нещата взимат необичаен обрат.
Неочаквано праравнучката открива снимки, писма и куп други автентични неща, излезли изпод ръката на своята заслужила роднина в архива на Отечествения фронт, попаднали там чрез нейни последователи. „Вече нямаше никакво съмнение – Ангелина Бонева – Воеводата не е легенда, а реална личност. Вече имах всички основания да издам сборника“, разказва Бонева – младша за щастливата развръзка. Представянето на книгата ще се състои на 23 февруари в НДК.
