Изложба актови фотографии от 20-те и 30-те години на ХХ век, озаглавена „Голо тяло“ на Георги Ст. Георгиев може да бъде видяна в галерия „Синтезис” в София до 23 юни.
Сред не малкото явления в българската фотография, с чието начало се свързва името Георги Ст. Георгиев е и актовата фотография. Не защото той непременно е първият, решил да снима голи тела, а защото лансира жанра като легитимна сфера на творческа изява. Това не е било никак лесна задача в едно твърде патриархално и срамежливо общество, като нашето през 20-те и 30-те години на миналия век. Голото тяло е принадлежало изцяло на частния живот, на спалнята и будоара. А на фотографията се е гледало като на негов буквален пренос в публичното пространство, като на своеобразната му „културна дефлорация”. Снимана голотата е оставяла впечатлението, че не снимката, а голотата става „обществено достояние”.
Така актовата фотография още с появата си руши стереотипи и прекрачва табута, каквато, всъщност, е и целта на модернистите, а Георги Ст. Георгиев вероятно е най-типичният представител на модернизма в българската фотография. И той си позволява да съчетае съдържащата се в иконографията на голото тяло съпротива срещу традиционния морал с възможностите на фотографията, която сама по себе си е мощно средство за модернизация на културата. Актовите му фотографии, разчетени в по-широк контекст, участват в прехода, осъществяващ се у нас между двете световни войни, от традиционна към модерна култура.
За да преодолява заварените предразсъдъци, модернизмът разчита на тъждеството между етическо и естетическо – излизането извън границите на етически приемливото за общността е оправдано от творческата неограниченост на индивида в изкуството, поставено е под естетическа закрила. В актовата фотография това означава голотата да бъде освободена от принадлежността си на натурата и да се трансформира във фикция; телата да се изнесат в паралелна реалност и да престанат да бъдат просто тела. И Георги Ст. Георгиев в значителна степен успява като залага на символизма, който му е най-близък като художествен почерк. Символизациите вървят по две линии. Първата е присъща за символизма във всички изкуства и се изразява във въвеждането на митологични, фолклорни и приказни матрици. Те поставят персонажите в някаква инфантилно-игрова ситуация, превръщат ги във възрастни деца, за които всичко, включително и собственото им присъствие в кадъра, е „на ужким”. Функцията на голотата в случая е да ги изключи от обичайния ред на нещата, да прекъсне връзката им с всекидневието и социалния свят.
Втората линия, присъща вече специално на фотографията, се определя от работата със светлината и ролята на сенките. Те, както може да се очаква,
символизират скритата страна в човека, неговото второ, тъмно аз, което го дебне, изкушава и плаши. Голотата тук трябва да подскаже, че то е проекция на сексуалното, което е един от главните поводи за раздор между традиционната и модерната култура. По тази втора линия могат да се търсят аналогии с актовата фотография на големия чешки майстор Франтишек Дъртикол, който твори по същото време. Той обаче принадлежи на далеч по-разкрепостена и отворена към авангарда културна среда и при него естетизацията на женската голота е и стратегия за оневиняване на жената в нейните желания, за свалянето на обществената санкция върху тях.
Актовете на Георги Ст. Георгиев са далеч по-домашни, по-извинителни и поумилителни. Някои от тях дори можеш да си ги представиш изрисувани върху табла на креват. Голото тяло при него сякаш предпочита да си остане голо, а не съблечено тяло, ако се позовем на това разграничение при Кенет Кларк, за когото голото тяло е природен феномен, естествено състояние, а съблеченото тяло е скандален жест, стрийптийз, в който сваляш принудите на обществото от себе си. Във фотографиите си Георги Ст. Георгиев иска да помири естествената и скандалната голота. Нещо като да снимаш разсъблечени модели под зоркия поглед на собствената си съпруга, каквото, впрочем, действително е била практиката на първите актови фотографи у нас.
За автора:
Роден в гр. Казанлък. Издава три монографии: „Фотографията и военното дело”, „Приложение на фотографията в археологическите изследвания” и „Съдебното следствие и фотографията”.
Прави едни от първите аероснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин. През първата световна война прави първите аероснимки на гр. Солун в тила на френската армия. През 1916 г. преподава „Теория на летенето”, „Въздухоплавателна метеорология” и „Аерофотография” в училището за летци. През тази година създава първата си голяма творба – портрет на летеца Симеон Петров.
На 30 юни 1920 г. основава Български фотоклуб, на който дълги години е почетен председател, както и постоянен лектор и организатор на активната му дейност. Печели многобройни медали, почетни дипломи и отличия от редица престижни международни конкурси. В България провежда над 30 конкурса по фотография. Публикува десетки статии в наши и чужди списания.
През 1950 г. по негова инициатива се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, на което е директор и преподавател. Организира първата национална изложба по художествена фотография.
Представянето на автора е част от тематичния модул „Имена в българската фотография“, в който галерия SYNTHESIS показва работата на значими автори от историята на българската фотография, между които арх. Николай Попов, Йордан Йорданов – Юри, Гаро Кешишян, Соня Станкова, Антоан Божинов.
Изложбата се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис, Българска фографска академия „Янка Кюркчиева“ и е част от програмата на десетото издание на Месец на фотографията.
