От: проф. Радостина Александрова, БАН
Тази година това е девизът на Световния ден за борба с туберкулозата – 24 март. За пръв път е отбелязан от Световната здравна организация през 1982 г.
Датата не е избрана случайно – на 24 март 1882 г. д-р Робърт Кох обявява откриването на причинителя на туберкулозата (бактерията Mycobacterium tuberculosis) пред Физиологичното дружество в Берлин. За това свое постижение той е удостоен с Нобелова награда през 1905 г. Делото му поставя началото на борбата с туберкулозата, давайки път за създаване на тестове за диагностика, ваксини и лекарства.
Целта на този Ден е да бъде повишена осведомеността на обществото за едно от най-смъртоносните инфекциозни заболявания на нашето време – туберкулозата, за нейното опустошително здравно, социално и икономическо въздействие върху хората в целия свят. И, което е още по-важно, да бъдат мобилизирани усилията на хора, държави и институции за превъзмогване на страданията и смъртните случаи, причинени от туберкулозата.
Туберкулозата е с нас от най-дълбока древност.
В египетски мумии, датиращи от 2400 г. пр. н. е., са установени типични за това заболяване деформации на скелета. Най-старите писмени документи, съобщаващи клинични симптоми на туберкулозата, датират от преди 3300 и 2300 години и са намерени съответно в Индия и Китай.
През 18-тия век туберкулозата в Западна Европа причинява 900 смъртни случая на 100 000 жители годишно, по-често се среща сред младите хора. Наричат са я „бялата чума“ заради пораженията, които нанася и бледността на пациентите. Наименованието „туберкулоза“ е дадено в средата на 19-ти век от немския лекар Йохан Лукас Шьонлайн.
Туберкулозата днес
По данни на СЗО всеки ден над 4100 души умират от туберкулоза и близо 30 000 души се разболяват. Туберкулозата е водещата причина за настъпване на смърт при инфектирани с ХИВ хора и подпомага задълбочаването на проблема с антибиотичната устойчивост.
През 2020 г. туберкулозата е отнела живота на 1,5 милиона души, 214 000 от които са били инфектирани и с ХИВ. В световен мащаб тя е 13-тата водеща причина за настъпване на смърт, по този показател се нарежда на второ място, веднага след SARS-CoV-2, като изпреварва ХИВ/СПИН.
Две трети от новите случаи на туберкулоза се регистрират в 8 държави: Индия, Китай, Индонезия, Филипините, Пакистан, Нигерия, Бангладеш и Южна Африка.
Кои са най-уязвимите групи хора?
Около една четвърт от световното население е с т.нар. латентна туберкулозна инфекция. Това означава, че хората са били заразени с причинителя на туберкулозата, но (все още) не са се разболели и не могат да я предават. Изчислено е, че рискът да се развие активно туберкулозно заболяване в тези случаи е 5-10%, най-значителен е през първите 5 години след инфекцията. Той е по-висок при наличие на компрометирана имунна система, например при инфекция с ХИВ, недохранване или диабет. Хората, които са заразени с ХИВ, са 18 пъти по-склонни да развият активна туберкулоза, а тези с недохранване са 3 пъти по-застрашени. Антиретровирусната терапия има значителен потенциал за предотвратяване на туберкулоза, свързана с ХИВ. За съжаление през 2020 г. 9.5 милиона от хората, живеещи с ХИВ, не са били обхванати от антиретровирусна терапия. И пак през 2020 г. в света са регистрирани 1,9 милиона нови случая на туберкулоза, които се дължат на недохранване. Неблагоприятно въздействие оказва тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол и/или наркотици. Без подходящо лечение туберкулозата отнема живота на средно 45% от неинфектираните с ХИВ хора и на почти всички ХИВ-позитивни пациенти.
Най-честа е белодробната туберкулоза
Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга главно белите дробове (в 90% от случаите), но може да се „локализира“ и в други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, пикочо-полова система и др.). Източник на зараза е болният от белодробна туберкулоза човек.
При развие на активно туберкулозно заболяване, симптомите (като кашлица, треска, нощно изпотяване или загуба на тегло) може да останат леки в продължение на много месеци, което забавя търсенето на лекарска помощ и води до разпространение на заразата.
Туберкулозата е налице във всички страни и възрастови групи. Над 95% от случаите, включително и смъртните случаи, са в развиващите се страни.
Туберкулозата е предотвратимо и лечимо заболяване.
Активната, чувствителна към лекарства туберкулоза се лекува със стандартен 6-месечен курс с най-малко 2 антимикробни лекарства. Приблизително 66 милиона животи са били спасени чрез своевременно диагностициране и лечение на туберкулоза между 2000 и 2020 г. Заболеваемостта от туберкулоза спада с около 2% годишно, но това все още е крайно недостатъчно.
Мултирезистентната туберкулоза е сериозна заплаха за общественото здраве.
Предизвикателство е лечението на т.нар. мултирезистентна туберкулоза – тя се причинява от бактерии, които не реагират на двете рутинно използвани в клиничната практика противотуберкулозни лекарства (изониазид и рифампицин). Това изисква продължителна терапия (до 2 години) с лекарства, които са скъпи и употребата им се свързва с нежелани странични реакции. През 2018 г. успеваемостта на лечението на пациенти с мултирезистентна туберкулоза в света е била 59%. Данните показват, че през 2020 г. само един от всеки трима души с устойчива към действието на лекарства туберкулоза е имал достъп до подходящо лечение.
Глобални ангажименти и отговорът на СЗО Планове
На 26 септември 2018 г. Организацията на обединените нации (ООН) проведе първата среща на високо ниво по въпросите на туберкулозата, като издигна дискусията относно състоянието на епидемията от туберкулоза и пътищата за нейното прекратяване до нивото на държавни и правителствени ръководители. Целта е епидемията от туберкулоза да бъде предотвратена до 2030 г.
За да може тя да бъде постигната, годишно са необходими 13 милиарда долара за осъществяване на превенция, диагностика, лечение и грижи при туберкулоза. Както и усилената работа на специалисти в различни области и съпричастността на институциите и цялото общество.
В отговор на приетите на международно ниво ангажименти, на 28 юли 2021 г. Министерският съвет прие Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2021-2025 г. Нейното изпълнение ще допринесе за ограничаване на разпространението на туберкулоза в нашата страна и ще принос към контрола на заболяването в целия свят.
Коя е д-р Севда Родопска?
В края на този текст няма как да не напомним, че България е втората държава в света (след Япония), която въвежда масова имунизация срещу туберкулоза – Д-р задължителното й прилагане е въведено през 1951 година. Българската ваксина срещу туберкулоза (известна като БЦЖ ваксина) е създадена от д-р Севда Родопска (1913-2006), с чието дело заслужено трябва да се гордеем. В продължение на десетилетия тя е доказала своето качество и е една от четирите произвеждани у нас ваксини, които са одобрени от Световната здравна организация за нуждите на имунизационните програми на УНИЦЕФ.
