Един кратък разказ от първо лице единствено число на журналистката и издателка Надежда Кабакчиева за личността, която винаги е жива
Някои от вас ще си спомнят скорошния ми пост, в който помолих за помощ в борба с хлебарки.
Приятелката ми Анастасия Цанкова прочела и веднага уговорила точния човек – Венци. Е, днес той дойде, напръска и след това попита дали може да посвири на пианото. Помислих, че не съм чула добре, но се оказа точно така. Приятно потресена, го чух да казва, че ще започне с Бах. Продължи с Шопен и Бетовен. За да се шашна докрай, виждайки снимката на Фернандел с автограф, ме попита дали знам френски. И превключихме на езика на Молиер. Някога изпратили майка му на работа в арабския свят и той научил арабски и френски в тамошното училище. Наскоро му се наложило да пръска в частна болница, чийто собственик е арабин. Накрая му написал на арабски протокола за свършената работа и собственикът също се шашнал. Разказа ми накратко за предишната си работа в Младежкия театър, за петте си внучета (всичко на френски). Е, как ви се струва, наистина хора всякакви, някой от тях се борят с хлебарки, но знаят френски и свирят на пиано Бах, Шопен и Бетовен.
