За казаците е чувал всеки българин. В нашите представи те се свързват с нещо твърде атракционно, свързано с коне и акробатика, т.е. с така популярните джигитовки. Кои, всъщност са те?
С текст и кадри за тях „Следвай ме“ ви представя десетте най-атрактивни етнически, културни и религиозни групи в света. Казаците (на украински: козаки; на руски: казаки; на полски: kozacy) са исторически и културно обособена славяноезична група (съсловие), населявала степната зона на Източна Европа.
Наименоманието „казаци“ е споменато за пръв път в документ от 1395 г. Произлиза от тюркската дума quzzaq („авантюрист“ или „свободен човек“).Първоначално името казаци се използва за полунезависими монголски групи, населяващи днешна Южна Украйна в началото на 15 век. Названието се пренася върху емигрантите от славянски произход, бягащи от налагащото се в Украйна и Жечпосполита крепостничество в рядко населените територии северно от Черно и Каспийско море, включително в Кубан, а впоследствие и в Южна Украйна. Така, от това население се оформя една изключително свободолюбива ядка. Впоследствие те са използвани от Императорска Русия за охраняване на външните граници на държавата.
През 16 век казаците се консолидират около няколко центъра – (Дон, Яик, Волга, Днепър и Запорожие), които се превръщат във фактически независими военизирани републики. Така например, през 1649 г. запорожците сключват договор с Жечпосполита, в който са признати за независима държава.
Казашките общности са силно военизирани и през този период основна тяхна дейност е грабежът на съседните земи. Обект на нападенията им стават всички техни съседи – Жечпосполита, Московия, Османската империя и нейното васално Кримско ханство. Казаците редовно нападат западното крайбрежие на Черно море, като при похода им от 1615 г. достигат до предградията на Константинопол.
Кралете на Жечпосполита полагат усилия да привлекат казаците на своя страна и от началото на 16 век казаците от Украйна са до голяма степен интегрирани в сложната система на Полско-литовската държава. Напрежението между казаци и поляци нараства през първата половина на 17 век, когато на казаците е отказано да получат статута на шляхтата, като в същото време се правят опити те да бъдат закрепостявани. Това довежда до голямото въстание на Богдан Хмелницки, след което те се опитват да запазят автономията си, като се сближат с Москва.
Поставени под московска протекция, казаците първоначално възстановяват свободите си, но с времето това постепенно се променя. В края на 18 век казашките държави са присъединени към територията на Руската империя, но запазват известни привилегии, а по-високопоставените са включени в руското дворянство. Те играят важна роля в колонизацията на Кавказ, Сибир и Средна Азия, а техните подразделения съставляват важна част от руската армия. По време на Руската гражданска война основната част от донските казаци воюват срещу болшевиките, а украинските – за независима Украйна.
