2018 г.
Пътнически автобус, пътуващ от Бургас за София се преобръща. При инцидента загиват 6 души, а 23, сред които и дете, са пострадали. Повече от 14 линейки извозват пострадалите до различни столични болници.
2005 г.
Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.
До последно положителният вот е под въпрос, тъй като най-голямата политическа група в Европарламента – Европейската народна партия, решава да предложи отлагане на гласуването на договора за следващата сесия, която е на 27 и 28 април. Причина са вътрешни спорове между институциите и по-конкретно изключването на Европарламента от бюджетната процедура за определяне на финансовата рамка за България и Румъния. Гласуването става възможно благодарение на постигнато в последните минути преди вота споразумение между Европарламента, Съвета на министрите и Еврокомисията. На 25 април 2005 г. по време на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
2004 г.
Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден „Стара планина“ първа степен на акад. Кирил Серафимов, акад. Цветан Цветков, акад. Димитър Мишев и Николай Рукавишников.
1994 г.
В Скопие българският министър на просветата Марко Тодоров не подписва двустранните споразумения поради несъгласие с формулировката за македонския език. Марко Тодоров е роден на 26 февруари 1944 г. в град Мюнхен, ФРГ. Завършва гимназия в Русе и корабостроене във Технически факултет към Университета в гр. Росток, ФРГ. През 1978 г. получава задочна аспирантура в университета в Магдебург. През 1981 г. е на специализация в Техническия университет Виена, Австрия, Институт по съпротивление на материалите. В периода 1968 –1969 г. е конструктор в Института по корабостроене – Русе, след което става стажант – асистент по висша математика във ВИММЕСС – Русе. През 1982 г. Тодоров става доцент по математика. Няколко години е ръководител на сектор „Информатика“ към Центъра по математика на ВТУ „А. Кънчев“ – Русе. В периода 1984-1987 г. е директор на Учебния изчислителен център към ВТУ „А. Кънчев“ – Русе. Две години по-късно е ръководител на катедра „Техническа механика“. През 1990-1991 г. Тодоров е народен представител в VII Велико народно събрание. През 1993 г. е ректор на Висшето техническо училище Русе. От 1993 до 1995 г. е Министър на науката и образованието. През 1997 г. е назначен за Директор на Центъра за информационно и компютърно обслужване на Русенския университет. През 2003 г. става ректор на Русенския университет.
1967 г.
Политбюро на ЦК на БКП приема решение „За отношенията на НРБ със СФР Югославия“. В него е записано, че българската страна трябва да продължи „тактично, но настъпателно“ да разяснява и защитава своята позиция пред ръководителите на СФРЮ и СР Македония и да се стреми да постигне с тях „единно становище“, като настоява и двете страни да избягват всякакви поводи за изостряне споровете по македонския въпрос и „да не позволим на реакционните кръгове на Запада да използват тези спорове, за да атакуват и нас, и Югославия“.
1962 г.
В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба „Дан Колов“, който става традиционен.
Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) е български спортист, състезател по свободна борба (американска борба). Той е роден на 27 декември 1892 г. в с. Чадърлии (днес с. Сенник) Севлиевско. На 17-годишна възраст се изселва в Америка, където работи като докер, миньор, железопътен работник и металург. През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925-а самият той става професионалист. На 6 април 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата европейски шампион по свободна борба. Дан Колов има над 1500 срещи, от които губи само три. През целия си живот Дан Колов запазва българско гражданство и се бори като български борец. След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места. Умира на 26 март 1940 г. в родното си село.
1945 г.
Министерският съвет приема наредба-закон за трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС).
1941 г.
В Скопие с активното участие на дейци на ВМРО е създаден „Български централен акционен комитет на Македония“ (ЦБАК), със секретар Васил Хаджикимов.
Комитетът си поставя за задача да поеме властта до идването на българските войски, да се грижи за изхранването на населението, да възстанови българското просветно дело и пр. Неговата политическа линия е присъединяването на Македония към България. През следващите дни дейците на ЦБАК и най-вече неговият секретар Васил Хаджикимов започват енергична публична дейност, като се изграждат комитети по градовете и селата на цяла Македония. Такива са създадени във Велес, Ресен, Дебър, Св. Никола, Кочани, Тетово, Гостивар, Струга, Лерин, Гюмендже, Воден, Енидже вардар и др. Създаването на Българските акционни комитети в Югозападна Македония се затруднява поради силно изменения от гръцките власти етнически характер на населението, противодействието на германските и италианските окупационни власти, както и на запазената гръцка администрация и националистически организации. Секретарят на ЦБАК В. Хаджикимов пристига и в Солун, за да създаде български акционен комитет. Тук той заварва вече образуван Български клуб. ЦБАК се обръща с меморандум до българското правителство, в който изразява желанието на македонските българи да се обединят с България. Комитетът изпраща представител в София, който лично да помоли министър-председателя Богдан Филов за изпращане на български войски и да го информира, че германските военни власти имат намерение да обявяват „автономна Македония“ по подобие на „независимо Хърватско“, както и да го помоли за по-скорошното изпращане на български войски в Македония.
1941 г.
По време на Втората световна война е извършена първата британска бомбардировка над София. Акцията на британската авиация е отговор на присъединяването на България към Хитлеристка Германия. Бомбардировки над българската столица са извършени и през следващите два дни. При нападенията са нанесени само материални щети, без човешки жертви.
1924 г.
Към Министерския съвет е създаден Комитет по социални реформи с председател Илия Янулов и членове: Стойчо Мошанов, Димитър Николов, д-р Ненов и инж. Гъдев.
1871 г.
Църковно-народният събор в Цариград решава Варненската и Преславската епархия да се обединят в една Варненско-Преславска епархия.
1835 г.
В Търново са обесени водачите на Велчовата завера. Начело на заговора за организиране на въстание против османското владичество застават Велчо Атанасов – Джамджията и капитан Г. Мамарчов. В заговора са привлечени дейци от Търново и близките до него градове Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Дряново и др. Г. Мамарчов е определен за военен ръководител, а негов помощник става Д. Софиянлията. Игуменът на Плаковския манастир, където заседава комитетът – Отец Сергий, Н. Гайтанджията и Хаджи Йордан Брадата са привлечени за членове на въстаническия щаб. Според изработения план въстанието трябва да се подготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпростре и върху останалите български земи. Предвижда се Велчо Атанасов да бъде провъзгласен за български княз. Под предлог, че набира работници за поправката на Варненската крепост Д. Софиянлията трябва да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети са мерки и за укрепване на старопланинските проходи. Подготовката започва през пролетта на 1835 г., а самия бунт се предвижда да избухне през май същата година. Вследствие на предателство в началото на април османските власти успяват да заловят главните заговорници. В. Атанасов, Д. Софиянлията, Хаджи Йордан Брадата и други са обесени, а останалите – между които и Г. Мамарчов, са изпратени на заточение.
