Как виждат котките? Бинокулярно. Защо?

Котките са удивителни създания – движенията им са точни, обонянието остро, а зрението прекалено прецизно.

Котешкото зрение се различава от човешкото. Тези създания, по природа, са хищници и затова са им необходими по-различни от нашите очи. Те виждат бинокулярно. Това означава, че видяното от двете им очи изображение се наслагва едно върху друго, за да се постигне по-широк кръгозор.  Очите на котките заемат много място на главата, а очните ябълкие не са хлътнали, като при човека, което позволява погледът им да обема на 200 градуса.  Разположението на самите очи  ги е надарило със стереоскопична картина. Тези животни  наблюдават нашия свят в триизмерен вид. При това фокусиране върху отделни детайли няма.  Дори, ако те са заинтересувани от някаква плячка и я гледат, продължават да „сканират” хоризонта с периферното си зрение.

Генетичната им памет позволява те да забелязват веднага движещите се обекти, но ако те не са им интересни, не им обръщат внимание. Тези животни имат способността много добре да премерват разстоянието между себе си и предмета на своя интерес. За да преценят точната дължина на необходимия скок, те леко разклащат главата встрани, като така променят ъгъла на зрението, което им позволява да се прицелят по-добре.

Зрението на котката се отличава от това на човека. За лова на писанката е необходимо да може да регулира количеството попадаща в обзора й светлина, колкото се може по-точно. За това й помага разширяването и свиването на зениците. При тъмнина и малко светлина, те се разширяват и обемат голям периметър, в който виждат, тъй като им е необходима много малка светлина, която за човешкото око е равна практически на нула, т.е. на тъмнина. На ярка дневна светлина зеницата се свива дори до чертичка.

Обичайното време за ловуване на котките е нощем, затова и в тъмната част от денонощието те имат толкова прецизно зрение. Като се има предвид това, стопаните на такива домашни любимци не бива да се безпокоят, че животните им спят през деня и бодуват през нощта, и дори тогава хапват с най-добър апетит. По тази причина се препоръчва животинката всякога да има храна на разположение нощем. Най-удобни за целта са гранулите.

Котешките очи са устроени така, че на задната им стена е разположено специално вещество – тапетум. Точно то позволява попадналите пред тях слънчеви лъчи да се отразяват два пъти. На него се дължи светенето на очичките през нощта.

Мнението, че котката е способна да вижда в абсолютна тъмнина, е погрешно. Тя ще бъде толкова безпомощна, колкото и човека. За придвижването обаче ще й помогне обонянието. Достатъчно е обаче в тъмнината да има съвсем малко светлинка, например отражение на слаб лъч в огледалото, под вратата, далечна улична лампа зад прозореца или отражение от работещ телевизор  в другия край на жилището при отворени врати, което котето улавя. Така то абсолтно добре и на угасена лампа вечер.

Битува мнение, че котките виждат еднакво добре на близо и надалече. Това не е вярно. Еволюцията им е дала способността да ловуват под прикритие, затова и далекогледството не им е необходимо. Обикновено, мустакатата ловджийка различава предметите на разстояние не повече от 20 метра.  По-далечните не я интересуват.

Забележително е още, че котараните виждат лошо наблизо, дори пред муцунката си. За да изучават близките предмети, включително и стопаните си те включват на пълни обороти обонянието и слуха.

Следвай ме – Хоби

Exit mobile version