Децата на две – три годинки трудно могат да бъдат накарани да споделят някоя своя вещ, най-вече играчка с приятелчета. Защо най-милите, най- добрите и най-невинните същества на планетата се оказват такива егоисти по този въпрос?
На всяка майка й е позната ситуацията, в която малчуганът започва да крещи всеки път, когато някое друго мъниче дори само се докосне до лопатката или камиончето му на плясъчника. Вие вероятно неведнъж сте се опитвали да му обясните, че това не е красиво, че трябва да споделя играчките си с другите деца, но ефектът пак е крясък, когато някой ги докосне. За дете на две или три годинки понятие като съпричастност, споделяне и прочие е твърде сложна материя. В тази възраст психологически за него е много важно, че има свои, собствени неща, които трябва да брани от другите. Това е атавистичен остатък от нашата пра-пра-древна природа, срещу който помага сам времето. Затова, когато детето започне да прави сцени, когато друго хлапе му е взело багерчето, кофичката или топката, не го съдете и възпитавайте публично и на висок глас. То просто възприема вещите като част от себе си и не може все още да проумее, защо някой иска да ги вземе. В този период детето просто се осъзнава като „Аз”, като отделна личност. Придобивайте чувството за автономия, то несъзнателно очертава границите на своята личност, в които са включени креватчето, пижамата, обувките, дрехите и, разбира се, играчките. Затова, когато ние му казваме поне за малко да даде лопатката на другото дете в пясъчника, то е все едно да му кажем да си подари някому креватчето. Негативната му реакция не е просто каприз, нито егоизъм. Тя е израз на неговото усещане за цялост. Като проявите уважение към чувствата му, вие ще облекчите преминаването на тази фаза от неговото развитие.
„И чуждото е мое”
Вие вече сте забелязали, че децата отлично знаят какво е „мое”, но не разбират какво означава „чуждо”. Точно по този въпрос избухват и локалните конфликти на детските площадки. Без нито за минута да забравя за своята собственост, хлапето без страх се опитва да завладее и чуждата собственост. Постепенно с ваша помощ то може да проумее това, но без назидние пред другите. Например, можете да поговорите с него още вкъщи, преди да излезете на разходка, да му обясните, че неговите играчки са много хубави, но някои деца нямат като тях. Затова то, като добро и умно дете, може да им даде да ги пипнат и да поиграят малко с тях. А после да поиска да поиграе малко и с тяхните. Така, то постепенно ще започне да прибовита чувството за споделяне. Разбира се, приучаването няма да стане след първия разговор преди разходката, но пък вие го повторете, че и потретете, колкото е необходимо. Резултат ще има.
„Заповядай, вземи”
Някои деца се държат като същински алтруисти и с лекота споделят своите играчкки с другите деца. Означава ли това, че тяхната личност се оформя неправилно? Трябва ли да сме внимателни към такава „щедрост”? Не се ли явява тя признак на слабохарактерност и неспособност да отстояват собствена позиция?
Тук няма особен повод за безпокойство. Просто, вашите деца са намерили друг начин за утвърждаване на своето собствено „Аз”. Те черпят увереност и усещане за своята цялост в нещо друго. На тях им е достатъчно да чуят одобрението от родителите си, че са споделили нещо с другите. Това е техният характер. Поведението им има своето преимущество и недостатъци. Такива деца умеят да проявяват великодушие и не са привързани крайно към материалните неща, но по-често те постъпват по този начин, за да угодят на желанието на родителите си. Когато прекалено много се настоява да се постъпва точно така, е възможно децата да бъдат прекършени и впоследствие трудно да се грижат за себе си, да отстояват своите интереси и прекалено много да се влияят от околните.
Затова и когато детето не споделя играчките си, и когато твърде лесно ги предоставя на другите, бъдете внимателни. Коригирайте поведението му, но кротко, далече от очите на другите и без нотки на укор, както и без продължителни тиради. Просто му разражете как е добре да постъпи. След време пак му повторете. В никакъв случай не се карайте и не изостряйте тона. Напротив, това трябва да бъде казано нежно, с любов и уважение към неговата едва оформяща се личност.
Учим се да даваме
Не карайте детето да дава своите вещи веднага. Най-напред го попитайте за мнението му. Възможно е да се окаже, че то няма нищо против да ги сподели за кратко с другите деца, но не знае как да го направи. Възможно е да се страхува, че няма да му върнат играчката. Просто му обяснете, че я дава за малко. Най-добре в такъв момент е майката на другото дете да подготви своето също да даде нещо в замяна на вашето. Така и двете ще са удовлетворени и никой няма да се чувства ощетен. Когато на тръгване то получи своята играчка, му подчертайте, че тя си е негова и е била дадена само временно. Така, следващия път то няма да прави сцени на площадката, че някой му пипа вещите.