Всепризнатият български учител по физика Теодосий Теодосиев е преподал знанията си на стотици свои ученици. Десетки от тях печелят награди по света и се реализират успешно в живота благодарение на познанията си, които са получили от него. Той е роден на 1 декември 1947 г. в Казанлък в съвсем не знатно, а напротив, много обикновено семейство. Като повечето български домакинства, и преживявало недоимъка след войната. Именно този начин на живот са калили волята и желанието на Теодосий Теодосиев да покори науката и да успее. Ето какво разказва той за своето детство и педагогиката на баща си. Тя е онази педаггика от миналото, за която старите хора са казвали, че така се става човек.
„Баща ми купуваше с чували по 160 кг боб наведнъж. Сутрин, обед, вечер… няма първо, второ, трето – незапържен боб със салатка от лук, оцет и олио, малко маслинки, здравословен черен хляб и така… Но и четиримата, с университетско образование… Уважавани хора!
Баща ми беше велик възпитател – аз не съм толкова добър като него. Той умееше да направи нещо, да е смислено. Най-често чрез ограничения, оскъдица, чрез създаване на интерес.
Отглежда четири деца – всичките с университетско образование, като принципът беше: „Не събирай богатства, които молец ги гризе, ръжда ги пояжда”, тоест нещо, което могат да ти го вземат.
Другите деца ги молят и гонят с лъжицата да яде детето по една за мама, за тати, за леля… кашичката и то плюе, нали, и не иска. При нас такива неща нямаше. Има един кафез, който за синджир е окачен на тавана, и като си дойде вечер от работа – тогава се вади храната. А ние чакаме като зверове – наредили сме се около масичката. Яде се, взима се после тенджерката, захлупва се, скрива се и пак слага катинара отвънка. Няма да ядеш ли? Всички с червени бузки, никой болен няма! Като в приказките.“
____
* Заглавието е на редакцията
