Тяхната история, зачеването и раждането на Дева Мария е описано през II век в апокрифното протоевангелие на Яков.Православната Църква ги почита на 9 септември
Днес Католическата църква от западен обред чества днес, 16 юли, паметта на праведните Йоаким и Анна – родителите на Дева Мария. Православната и Католическата от източен обред ги празнуват на 9 септември.
Свети Йоан Дамаскин казва за тях в своите „Слова”: „О, пречисти съпрузи Йоакиме и Анно! Запазвайки чистотата, предписана от естествения закон, вие извършихте по Божия благодат онова, което надвишава естеството: дадохте на света Божията Майка, която мъж не позна. Водейки благочестив и свят живот в човешкото си състояние, вие родихте на бял свят дъщеря, която е по-велика от ангелите и сега е Царица на самите ангели.“
Тяхната история на фигурира в каноничните евангелия. Тя е описана в апокрифното протоевангелие на Яков (II в.), като в православието такива неканонични сведения се причисляват към Светото Предание.
Животът на двамата праведници накратко
Йоаким, мъж заможен и добродетелен, от коляното на Юда и потомък на цар Давид, взема за съпруга Анна, но дълго време нямат деца. Йоаким дори е обиден от служител в Йерусалимския Храм, че не е дал потомство на Израил. Оскърбен, той се оттегля в пустинята, но Ангел Господен се явява на Анна и й съобщава, че ще стане майка. Йоаким получава на сън същото видение. Съпрузите се срещат при Златната Порта в Йерусалим и отново заживяват заедно. В Йерусалим се ражда дъщеря им Мария, след което семейството се установява в Назарет. Свети Йоаким умира на осемдесет годишна възраст няколко дни след като малката Мария (тригодишна) е посветена на Бога в Йерусалимския Храм. Анна остава с дъщеря си при Храма и умира след две години (тогава е 79-годишна).
Йоаким и Анна почитани и от мюсюлманите
Родителите на Пресветата Дева са почитави и от мюсюлманите, макар и да не фигурират в Корана. В исляма тя е наречена Ан (Арабски: حنة, романизиран: Nahannah), призната за силно духовна жена и като майка на Мария. Тя не е посочена в Корана поименно, но се казва, че тя е „съпругата на Имран“. Коранът описва оставането й без деца до дълбока старост. Един ден Хана видя птица, която храни малките си, докато седеше на сянка на дърво, което събуди желанието й да има свои деца. Тя се молеше за дете и в крайна сметка зачена; нейният съпруг, Имран, починал преди раждането на детето. Очаквайки детето да е мъжко, Хана се зарекла да го посвети на служба. Вместо това Хана родила дъщеря и я нарекла Мириам. Ето какво пише в Корана: „След това, когато роди, тя каза: Господи! Наистина я родих, жена. И Бог е по-велик в познаването на това, което тя е родила. А мъжкият не е като женския. … Така че нейният Господ я прие с най-доброто приемане. И нейното раждане предизвика най-доброто, което се разви в нея.[Коран 3:36–37 (Преведено от Лале Бахтияр)]
Сходствата и почитания
Историята на Йоаким и Анна носи сходство с тази на раждането на Самуел, чиято майка Хана (Иврит: חַנָּה Ḥannāh „благоволение, благодат“; етимологично същото име като Ан) също е било бездетно.
Православната църква изразява почитание към света Анна още от VI век, а Католическата по-късно, през XII век.
В лутерански протестантизъм се смята, че Мартин Лутер е решил да стане августински монах, след като извикал молитвено към света Анна, когато бил застрашен от мълния.
Свети отци и легенди
Светите отци на Църквата не дават по-различни сведения за светите Йоаким и Анна. В проповед на свети Йоан Дамаскин се казва, че тя е била омъжена само веднъж.
Легенда от късното средновековие твърди, че тя е била омъжена три пъти. Първо за Йоаким, после за Клопас и накрая за мъж на име Соломас. Казва се още, че от всеки брак тя раждала по една дъщеря: Мария, майката на Иисус, Мария от Клопас, и Мария Саломе, съответно. Макар да няма сведения за повече от един брак е интересно да се знае, че в юдейстото е съществувала практиката на т. нар. левиратни бракове. Това означава, че при смърт на мъжа вдовицата била омъжвана за негов брат или пряк роднина. Целта е била да не се разпилява придобитото от фамилията имущество – земи, добитък и средства. Така се запазвал и генетичният фонд. Затова тази практика се наричала още „законът за семето”. Освен това, старият юдейски закон повелявал овдовялата жена да бъде омъжена, и за да не остане без препитание. В онези времена, колкото и скандално да ни звучи днес, е било практикувано многоженството.
