Православните отбелязват успението на св. Константин Кирил-Философ
На снимката: Catholic Calendar – Almanah, 1929 г.
Католическата църква чества светите братя Кирил и Методий и тяхното дело на 14 февруари. На същата дата Православната църква отбелязва Успението на св. Константин Кирил-Философ.
От 1918 до 1950 г. Католическата църква в България отнпечатва календара „Св. св. Кирил и Методий“. Първото му издание е в навечерието на 1918 година. По жанр то е близко до годишен алманах, започващо с кратки календарни сведения, включващи списъци на подвижни религиозни празници, тридници и алаи (шествия), следвани от същинския календар. Последният включва таблица за всеки месец, с колони празниците и дните на светците по западния и източния обред. В изданията от 20-те и 30-те години, датите са отбелязвани по новия и по стария стил. Неделята в календара е отбелязвана като първи ден на седмицата. От 1922 г. календарът е дело на комитета „Добър печат“.
Преди или след календарните страници, в много от изданията са включени списъците на кръглите годишнини, (тезо)имените дни на папата и владиците (епископите), официалните празници, портрети на папата и владиците. Към календара са включени разкази, есета, стихотворения, басни и фейлетони на религиозни или граждански теми. Съобщения за блажени и светци, провъзгласени през предишната година, юбиляри, покойници. Така той е наброявал около 100 страници.
През 1924 г. в календара започнало публикуването на “Адресник за взаимно опознаването на лица от една и съща народност и съща вяра”. Това са дълги списъци с имената, адресите и професиите на хора от колониите на Чехословакия, Италия, Франция и Белгия в Пловдив, София, Лом, Видин, Горна Оряховица, Плевен, Кюстендил, Костинброд, Павликени, Перник, Габрово, Варна и Варненско, Русе, Свищов и др.; хора без съмнение съставляващи ядрото на верните от западен обред в градските енории на западните католици, където, разбира се, такива съществували.
Даденият в календара от 1936 г. преглед на българската католическа книжнина присъстват сто двадесет и три заглавия. Първият споменат автор е Яко Яковски и неговата Nauka Kristianska. В броя на Календара от 1938 г. списъкът се допълва с още стотина заглавия. Като годишник, календарът отразява също и музикалните събития. На неговите страници активно се отпечатват нови духовни песни и ноти, авторски и преводни[2].
Последният – 33 брой – на календара за юбилейната 1950 г. излиза в редуциран формат.
През 1992 г. в Пловдив Атанас Дошков издава 34 брой като продължение на календара за 1993 г. В него е отразена основно темата на католическите процеси през 1952 г.
