Кликни върху таблицата, за да я отвориш.
Мнозина свързват поста в Православната Църква само с преминаването на вегански режим на хранене, като пропускат основното изискване, че това е време, в което следва християнинът да е по-усърден в молитвите, в добрите дела и въздържанието във всяко едно естество. Продължителните пости завършват с изповед и приемане на Свето Причастие. Приемането само на храни от растителен произход, но без останалите компоненти не е пост и не принася никаква полза на човека. Ограничението от някои продукти е спомагателен елемент. Да постят могат и хора, които не спазват строгия хранителен режим поради здравословни проблеми, бременност, както и децата. Техният пост се изразява във всички останали, казани по-горе компоненти, тъй като той е духовен акт, свързващ се с духовната концентрация.
Кои са основните пости в Православието?
Всяка сряда – по повод предаването на Иисус Христос;
Всеки петък – по повод самите Му страдания и смърт;
Срещу Богоявление – 5 януари – за достойно приготвяне за този велик празник;
На Кръстовден – 14 септември – по повод кръстните страдания на Иисус Христос;
В деня на Отсичане главата на св. Йоан Кръстител и Предтеча – 29 август.
Многодневните пости в Православната църква са четири:
Велик пост или Света Четиридесетница;
Петров пост – от Първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни);
Богородичен пост – от 1 август до 14 август;
Рождественски пост.
Велик пост или Света Четиридесетница
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисус Христос (Мат. 4:2). Целта е християните да имат продължително време за подготовка за покаяние и да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.
Петров пост
Петров пост, (виж датата от църковния календар, тъй като той се влияе от датата на Великден) – навечерието на празника на свв. Павел и Петър. Петровият пост е установен в чест на апостолите, които са постели, когато се подготвяли за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особената почит на Църквата към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Богородичен пост
Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език Успението си) прекарвала времето в пост и молитва.
Рождество Христово – установен е в ческт на Рождението на Иисус Христос.
Дни в които не се пости
Църквата е установила и периоди в годината, през които се разрешава да не се спазва еднодневният пост в сряда и петък. Обикновено това са седмиците преди многодневен пост или след него. Тези седмици са следните:
През Рождественските празници – от 25 декември до 4 януари (11 дни). Това са и дните, в които християните могат да се причастяват всеки ден.
Неделя на Митаря и фарисея – две седмици преди Великия пост.
Седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и завършва със Сирни Заговезни. През цялата седмица се разрешава употребата на яйца, риба и млечни продукти, но вече без месо.
Светлата седмица след Великден. В нея християните също могат да се причастяват всеки ден.
Седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост).
