Обожават плуването и следват неотлъчно стопанина по петите
В малките градове, разпръснати из остров Ман, се срещат необичайни коти от породата Манк. Те се различават от останалите по това, че опашката им е закърняла. Четириногите изглеждат така, сякаш някои им я е откъснал.
Необичайните животни очароват любителите на домашните любимци не само на британската територия, но и по целия свят, дотолкова, че в Северна Америка днес живеят дори повече безопашати котки, отколкото в историческата им родина.
Котката манкс прилича много на британската късокосместа, като единствената разлика помежду им е опашката. Тялото е компактно и масивно, като гръдният кош е широк, а гърбът – къс. Краката са къси, добре развити и задните са малко по-дълги от предните. В конкурсите за породи котката може да е без абсолютно никаква опашка, като “пънчето” е съвсем кръгло, но израстъците с най-различни дължини също са допустими. Козината на котката манкс има два пласта – къс плътен подкосъм и малко по-дълга козина отгоре. Възможни са всякакви комбинации окраска.
За произхода на котките манкс се носят най-различни легенди. Някои твърдят, че Ной е затворил вратата на ковчега си твърде бързо и е откъснал
опашката на котката.
Според други теории безопашатите котки са доплували до остров Ман от потъналите галеони на испанската Армада през 1588 година.
Днес е доказано, че особеността на породата се дължи на генетична мутация. През 2013 г. бе установено, че котка може да се роди без опашка в резултат на която и да е от четирите вида мутации в един-единствен ген. Тези мутации обаче са характерни само за котките от остров Ман – останалите безопашати или късоопашати котки дължат външния си вид на други гени.
Един от авторите на изследването, Лесли Лайънс, която работи като специалист по генетика в Университета на Мисури в щата Колумбия и специализира в областта на котките, отиде лично на остров Ман, за да избере котки без опашка за изследването.
Мутацията е открита при всички, което означава, че всички животни от тази порода произхождат от безопашати котки, които живеят на този остров в продължение на стотици години. Жителката на остров Ман Сара Гудуинс, автор на A De-tailed Account of Manx Cats, отбелязва, че първото споменаване на безопашати котки от остров Ман датира от средата на XVIII век. Тъй като дотогава не е имало конкретно име за тази порода, Гудуинс смята, че едва ли е имало достатъчно такива индивиди.
Според Лайънс няма никакви естествени ползи, свързани с отсъствието на тази част от тялото. Като се има предвид, че котките използват опашката си, за да поддържат равновесие при бягане и скачане, както и за комуникация, е доста странно, че някои от тях я нямат.
Вероятно съответният ген се предава от поколение на поколение в резултат на нарочна селекция, когато хората решават да отглеждат новия вид котки. Мутантният ген е доминиращ и поради това лесно се предава на бъдещите поколения. Той има и интересна особеност: ако котката го наследи от двамата си родители, а не само от единия, най-вероятно ще умре в утробата. Ето защо генът, отговорен за липсата на опашка при котките, неофициално е наричан с мрачното име “смъртоносен ген”
“Тези котенца или не се раждат изобщо, или не се развиват, – казва Лион. – Това означава, че природата активно се бори с тази мутация.”
Дори в случая, когато този ген се наследи само от един от родителите, това невинаги е добре. Котките без опашки могат да имат здравословни проблеми поради факта, че имат твърде малко прешлени в долната или средната част на гърба, което може да доведе до проблеми с уринирането и в някои случаи до куцане. Поради тази причина много животновъди не са склонни да задържат този ген, а други се специализират в развъждането на безопашати котки с по-здрави гръбначни стълбове.
Постепенно науката разкрива по-добре проблемите при селектирането на гените за отглеждане на определен тип животни. Проучване сред кучета от 2016 г. например установи, че поради малкия брой животни, отглеждани чрез селекция за постигане на определени външни характеристики, като цвят на козината или форма на главата, те натрупват вредни гени.
Противоречива е и практиката докинг – хирургическо отстраняване на опашката на котенца и кученца през първите дни от живота, за да се създаде вид, че са родени без опашка. Докингът за козметични цели е забранен в Обединеното кралство, с изключение на служебните кучета, които се отглеждат за полицаи и военни.
Домашните безопашатки се нуждаят от много внимание и постоянен ветеринарен контрол, докато навършат година и половина. Стопаните им трябва да знаят, че скоковете от високо са смъртоносни за котките без опашки, тъй като липсата на естествения балансьор прави приземяването фатално. Собствениците на безопашати котки твърдят, че в процеса на размножаване техните домашни любимци са загубили не само опашката си, но и други типични котешки черти. “Котката без опашка винаги е готова да се разходи с вас – казва Гудуинс. – Повечето от техните роднини мразят водата и тези същества обичат да плуват.”
Защо се държат по този начин, не е ясно. Гудуинс има своя теория. Според нея появата на скандинавските породи на остров Ман, донесени там от викингите преди повече от хиляда години, е повлияла на генома на безопашатите котки. Съвременните норвежки горски котки, които, подобно на своите безопашни братовчеди от остров Ман, донякъде се държат като кучета, най-вероятно са потомци на котки, които са били домашни любимци на викингите.
Хипотезата на Гудуинс обаче няма потвърждение от гледна точка на генетиката. Геномът на безопашати котки е подобен на генома на норвежките горски котки само по това, че и двата са изключително разнообразни. Ако дадена котка е създадена чрез кръстосване на много различни породи, нейният геном ще съответства на този на безопашатата котка просто защото и двата са много разнородни.
Все още се водят спорове доколко е етично запазването на мутантния ген, който лишава котките от опашка и им носи редица здравословни проблеми през целия живот. Ясно е едно – безопашатите котки някак успяха да оцелеят и да придобият популярност дори далеч от родните си брегове.
