Символите му са християнски, но се ражда от езически вярвания
Снимка: АИР Боженци
Не само в България, но във всички славянски народи се е съхранил обичаят на наричане за здраве, щастие и благоденствие, който се изпълнява с песни от Бъдни вечер та чак до ранните часове на Рождество Христово.
У нас той се нарича коледуване. Могат да коледуват както големи така и малки момци. Те ходят от къща на къща и пожелават на стопаните здраве, щастие, много имане. След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай нарежда: „От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!“
Освен с кравай, в миналото са ги дарявали още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и всякакви хранителни продукти. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продавали, а парите се давали на бедните, на църквата, на училището или на читалището.
В Украйна, Молдова, Беларус, а от там и в Русия се е пренесло шествието с Рождественски колядки (Рождественскые колядки). То доста наподобява българското коледуване. Там обаче участват както млади мъже и момци, така и жени и девойки. Групата носи кръст и хоругва и пее песни, възхваляващи Раждането на Спасителя. Това също става в нощта на Бъдни вечер (Сочельник) срещу Рождество Христово. На някои места певците получават подаръци, но това не е задължително. По-скоро, те се явяват нещо като свидетели на великото събитие, които са длъжни да известят за него на цялата земя. Самите песни се наричат „колядки” и в тях се разказва за това, как Йосиф и Мария не намерили къде да пренощуват, приютили се в пещера и там се родил малкият Иисус. Те са народно творчество и повечето изпълнители привнасят и нещо от себе си в текста. Колкото до думата „колядки”, в украинския език с нея се означава и кравай.
Подобен обичай за поздравяване с Рождество Христово, в нощта срещу празника, имат и поляците. Освен певци, участват и инструменталисти, като те са предимно мъже, макар и в някои части на Полша да се допускат и жени. Текстовете разказват за раждането на Богомладенеца, поклонението на овчарите, на влъхвите, на ангелите и на цялата Вселена. Участниците в шествието носят и сноп жито – символ на изобилието.
При хърватите „коледуването” също е с песни, но участниците в него носят кукла, наречена колед. В коледните песни, изпълнявани от обикалящите домовете коледари също се съдържат наричания за благополучие на дома и семейството.
Независимо, че румънците и унгарците не са славянски народи, под влиянието на своите съседи, те също имат подобни песни.
Независимо, че тези обичаи имат християнски символи и смисъл, те се раждат преди векове, като езически.
Коляда (Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо слънцето и зимното слънцестоене. Коляда се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четирите персонификации на слънцето според древнославянската религия са:
Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене.
Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие.
Къпало (Купала) – могъщото слънце, появило се на сутринта след лятното слънцестоене.
Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.