Как валутната промяна ще засягне различните обществени групи
От: Ваня Симеонова
Приемането на еврото е голяма промяна, която ще засегне всички. Икономистите обикновено гледат само големите числа, но забравят как това се отразява на различните групи хора. Като видим как се справиха другите държави с еврото, ще разберем по-добре какво ни очаква.
Предизвикателства с адаптация
За пенсионерите и хората с постоянни доходи е наистина трудно да свикнат с нова валута. Според проучване от 2022 г., на възрастните над 65 години им трябват между шест месеца и две години, за да привикнат да пазаруват с новата валута. В Хърватия, през първите два месеца след въвеждането на еврото, над 60% от възрастните хора са избягвали да пазаруват сами и са разчитали на помощ от по-млади роднини. Проучване от април 2024 г. показва, че след една година над 70% от възрастните хървати вече са свикнали с еврото. Ключът беше в практичните мерки – задължително означаване на цените в двете валути за цяла година, информационни материали с по-голям шрифт и безплатни калкулатори в пощите. В Естония доброволци са посещавали домовете на пенсионери, особено в селата. Това много помогна – 78% от хората над 65 години са получили някаква подкрепа и повечето са казали, че е било „по-лесно, отколкото очаквах“.
Заемите и спестяванията
Много хора с кредити се притесняват дали плащанията им ще се променят след въвеждането на еврото. Тези страхове са разбираеми, и е важно да се разгледат с оглед на специфичната ситуация в България. Едно нещо е сигурно – всички съществуващи кредити ще бъдат преизчислени по официалния курс без промяна в условията. Казано просто, ако сте плащали 800 лева месечно за ипотека, след еврото ще плащате точно 409 евро.За разлика от балтийските държави и Хърватия обаче, България е в различна ситуация, тъй като от 1997 г. вече има валутен борд с еврото. Това означава, че много от предимствата на валутната стабилност вече са интегрирани в нашата финансова система. Важно е да се отбележи, че в момента нашата страна има по-ниски лихви по жилищните кредити (средно около 2.5%) в сравнение със средните в Еврозоната (около 3.7%). Това е съществена разлика от ситуацията в балтийските държави преди тяхното приемане на еврото. При такива обстоятелства, вместо очакваното понижение на лихвите, което се случи в Латвия и Естония, у нас е възможно да наблюдаваме по-сложни ефекти.
Кредитите и играта на лихвите
Съществуващите кредити с фиксирани лихви най-вероятно ще останат непроменени, запазвайки текущите си условия според договорите. Що се отнася до кредитите с променлив лихвен процент, те вероятно ще претърпят известна трансформация, тъй като ще трябва да се адаптират към европейските референтни индекси като Euribor. Тази адаптация може да доведе до различни резултати за кредитополучателите в зависимост от конкретните параметри на техните заеми и начина, по който банките ще преизчислят променливата им компонента. При новите кредити, отпуснати след присъединяването към Еврозоната, бихме могли да забележим постепенно сближаване с лихвените нива, типични за останалите страни с евро. Тъй като България в момента се радва на по-ниски лихви по жилищните кредити в сравнение със средните в Еврозоната, това вероятно би означавало лек ръст, а не спад в лихвените проценти, поне в краткосрочен план.
Депозитите и спестяванията
От друга страна, добрата новина е, че при депозитите и спестовните продукти можем да очакваме значително по-благоприятна тенденция. Понастоящем лихвените проценти по депозитите в България са изключително ниски – близки до нула за повечето банки, със средни нива от около 0,7% в лева и малко над 1% в евро за дългосрочни депозити. В същото време, средните лихви по депозитите в страните от Еврозоната са доста по-високи, достигащи в някои държави 2-3% за срочни депозити. След присъединяването към Еврозоната очакваме постепенно и стабилно повишаване на лихвените проценти по българските депозити, доближавайки ги до по-атрактивните нива в другите страни от еврозоната. Това би могло да бъде добра новина за спестителите, особено за хората в пенсионна възраст, които често разчитат на доходи от лихви. По-високите лихви по депозитите биха могли да помогнат за частично компенсиране на инфлационните ефекти и за по-добро съхранение на стойността на спестяванията в дългосрочен план. Въпреки това, не бива да се очакват драматични промени – вероятно става въпрос за плавно повишение в рамките на 0,5-1 процентни пункта в хоризонт от 2-3 години. Въпреки тези краткосрочни предизвикателства и промени, дългосрочните ефекти от въвеждането на еврото вероятно ще бъдат положителни за финансовия сектор като цяло. С присъединяването към Еврозоната финансовият пазар в България ще стане част от значително по-голям и ликвиден пазар, където конкуренцията между банките вероятно ще се засили. Тази повишена конкуренция, заедно с по-голямата прозрачност и предвидимост на финансовите пазари, евентуално би могла да доведе до по-изгодни условия за тези, които търсят финансиране за своите домове или бизнес начинания, а също и до по-атрактивни доходности за спестителите.
Малкият и среден бизнес
За предприемачите въвеждането на еврото създава начални разходи. Според доклад на Естонската търговска камара от 2013 г., малките фирми са похарчили между 2000-5000 евро за актуализиране на софтуер, касови апарати и обучение на персонала. По-важното е колко бързо тези разходи се възвръщат. Фирмите, които търгуват с партньори от еврозоната, са си върнали инвестицията средно за 10-12 месеца само от спестени банкови такси. Компаниите, които работят предимно на вътрешния пазар, са имали по-дълъг период на възвръщаемост – около 18 месеца.
Опитът на Хърватия е особено актуален. Според доклад на Хърватската стопанска камара от декември 2023 г., една година след въвеждането на еврото, премахването на таксите за обмяна на валута е спестило на хърватската икономика около 160 млн. евро годишно – сума, която е особено важна за малките фирми с ниски печалби.
Ще купуваме ли по-малко с еврото?
Основното притеснение при приемането на еврото е какво ще стане с покупателната способност на доходите и спестяванията. Тук официалните данни дават ясна картина. Според Европейската централна банка (ЕЦБ), основната цел на паричната политика в еврозоната е „поддържането на ценова стабилност и съхраняването на покупателната способност на единната валута“. Това показва колко важен е този аспект за европейските институции. Конкретните измервания на Евростат за Хърватия през периода януари – март 2023 г. показват, че приносът на еврото към инфлацията е бил между едва 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно. Това е минимално и временно увеличение. Специален анализ на ЕЦБ от март 2023 г. за влиянието на еврото върху инфлацията в Хърватия заключава: „въздействието на преминаването към еврото върху потребителските цени в Хърватия досега е било относително малко и от същия порядък като наблюдаваното след предишни преходи, въпреки по-предизвикателната инфлационна среда“. В балтийските държави, които имат най-дълъг опит с еврото от новите държави-членки, данните също са успокояващи. Оценките на Евростат за инфлацията, свързана с въвеждането на еврото, варират от 0.11 процентни пункта за Литва до 0.3 процентни пункта за Словения, Кипър, Малта и Словакия. В дългосрочен план, след първоначалния период на адаптация, не се наблюдава значителна разлика в инфлацията между новите и старите членки на еврозоната. След известно време инфлацията в тези страни става горе-долу същата като в останалите страни с евро. Важно е да се отбележи, че възприятието за инфлация често е по-силно от реалната инфлация. Проучвания в различни страни показват, че хората често имат усещане за по-голямо покачване на цените, отколкото показва официалната статистика. Това се дължи отчасти на психологически фактори и липсата на достатъчно информация.
Ключът е в подготовката
Опитът от другите страни показва, че за успешен преход са важни няколко неща , които се допълва :
= Добро планиране – поне една година подготовка с ясни етапи
= Целенасочена информация за различните групи население, особено за най-уязвимите
= Практическа помощ за възрастните хора – не само информация, а и реална подкрепа
= Прозрачност при цените с ясни начини за сигнализиране при злоупотреби
= Разясняване на дългосрочните ползи наред с честно признаване на краткосрочните предизвикателства
= Ефективна комуникация от институциите за реалните фактори, влияещи върху цените.
€ – чудо или бедствие?
Въвеждането на еврото не е нито чудо, нито бедствие. То е инструмент, чиято стойност зависи от това как го използваме. С правилната подготовка и стратегия, преходът към еврото може да бъде не просто смяна на банкнотите, а стъпка към по-стабилна икономика, с ползи, които постепенно ще стигнат до всички. С очакваното повишаване на лихвите по депозитите след присъединяването към Еврозоната, българските спестители вероятно ще имат възможност да получават по-добра доходност за своите пари. Това, в комбинация с по-дългосрочната ценова стабилност, характерна за еврозоната, най-вероятно няма да доведе до загуба на стойност на спестяванията – напротив, може да подобри тяхното реално запазване във времето. Разбира се, за да се максимизират тези ползи, е разумно спестителите да следят активно промените в лихвените условия на банките и да преструктурират своите спестявания според новите възможности.
Що се отнася до потребителските цени, опитът на другите държави показва, че прякото влияние на въвеждането на еврото върху инфлацията е минимално, но е важно властите да упражняват адекватен контрол върху ценообразуването преди и след преминаването – например Латвия е наблюдавала цените на 120 често купувани стоки и услуги в големите градове една година преди въвеждането на еврото и след това. Така че всички можем да си помогнем – записвайте цените на 120 най-купувани продукта, дори правете снимки. Когато дойде еврото, сравнявайте цените и ако те са завишени, подавайте сигнали. Доказано е – това ще даде отличен ефект!
В крайна сметка, успешното приемане на еврото в България ще зависи от активното участие на всички – институции, бизнес и граждани. За спестителите и кредитополучателите промените в лихвените нива ще бъдат част от по-голямата трансформация на финансовата система, която с правилно управление може да донесе стабилност и растеж на икономиката ни в дългосрочен план. Най-важното е да сме информирани, подготвени и да гледаме отвъд непосредствените предизвикателства към дългосрочните възможности, които членството в Еврозоната предлага.
