Почина журналистката Диляна Грозданова

Горица Ангелова
-
0
Почина журналистката Диляна Грозданова

Тя си отиде на 67-годишна възраст, от известно време страдаше от множествена склероза, но болестта не сломи духа й

Телевизионната журналистка Диляна Грозданова е починала на 67-годишна възраст. Скръбната вест съобщиха нейни близки. Грозданова е една от разпознаваемите телевизионни личности, като е била репортер в БНТ и БНР. През 90-те години на миналия век е водещ на предаването „Отзвук“, излъчвано по обществената телевизия.

Накратко за нея

От 2001 до 2005 г. журналистката е депутат в 39-ото Народно събрание. Избрана е от листата на НДСВ, но не е член на партията. През 2001 г. става един от учредителите на формацията на бившия кмет на София Стефан Софиянски – Съюз на свободните демократи (ССД). През 2005 г. няколко месеца преди парламентарните избори, напуска Народното събрание, а непосредствено преди началото на предизборната кампания – напуска и ССД и се отказва от политическа дейност. След това Грозданова се завръща в медиите като водещ на седмичното предаване по TV7, което отново носи името „Отзвук“. В края на 2011 г. става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“, който по това време притежава вестниците „Труд“ и „24 часа“.

България загуби един от най-силните си гласове в журналистиката – Диляна Грозданова. След дълга и неравна битка със сериозно заболяване, тя си отиде – тихо, но с достойнството, с което живя и работи. През последната година и половина здравето ѝ рязко се влоши, след като преди време беше диагностицирана с множествена склероза – диагноза, която прие със смелост, но която не успя да сломи духа ѝ до самия край.

Коя е Диляна Грозданова?

Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 година в София. По майчина линия е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето, припомня Vesti. Израснала в столичния квартал Лозенец, Диляна описва детството си така в интервю за EVA от 2005 г.: „Баща ми беше строителен инженер, майка ми – редактор в радиото. Израснах в Лозенец. Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца доста се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, татко или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете.“

„Бях и доста срамежлива. Когато ходех при баба ми, всеки път ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми казваше: „Ти вече ги познаваш, от години играеш с тях.“ Но на мен все ми беше неудобно да отида сама. Бях и много злояда. Добре, че имаше един Гошко от апартамента срещу нас – той ме взимаше за училище и излапваше набързо попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме доволни.“

Журналистическата професия я привлича още в младежките години, въпреки вродената й срамежливост. „Смятах, че журналистиката ще ме направи по-напориста. Което и стана.“

Професионална реализация

Диляна завършва журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“. Първите ѝ професионални стъпки са в Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Преди 10 ноември 1989 г. е била репортер на телевизионното предаване „Актуална антена“. По-късно става емблематична водеща на предаването „Отзвук“ по БНТ .

Срещата с любовта и семейството

За личния си живот Грозданова споделя с хумор: „Като дете винаги си харесвах някое момченце, за да ми бъде интересно да ходя на детска градина, след това на училище. Тогава който те харесваше, трябваше да те удари яко с чанта по главата или по гърба, ти да го удряш. Аз не се давах. Баща ми ме беше научил да отвръщам на боя с бой и въпреки че бях слабичка, ми имаха страха.“ Със своя съпруг Любомир Павлов ги свързва любопитна история: „Той беше упорит като свредел. И досега обича да казва, че ме видял по телевизора и казал: „Ето, за тази жена ще се оженя.“Толкова нахално, всъщност не се познавахме! Когато се видяхме, Любо вече беше завършил медицина, беше се насочил към психиатрията, беше асистент при проф. Станкушев на 4-и километър и правеше дисертация. Запозна ни обща позната.“

„Моят път не е гладък, но аз не съм страхлива и както казва мъжът ми, винаги имам различно мнение. Другото, което ми казва, е: „Само аз мога да изтърпявам твоето чувство за хумор!“Защото все още не съм го загубила.“

Журналист и политик

След Грозданова 1999 година е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и и член-учредител на неговата партия – ССД – Съюз на свободните демократи.

През 2001 година е избрана за народен представител от НДСВ в XXXIX-то Народно събрание – четвъртото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на комунистическия режим през 1989 г. Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 г. Съставено е според резултатите от парламентарните избори, проведени на 17 юни 2001 г.

През януари 2005 г. напуска парламента, а непосредствено преди началото на предизборната кампания – напуска и ССД и се отказва от политическа дейност.

Защо влиза в политиката?

„Ами просто излезе, че обичам политиката. Започнах с втората кампания на Стефан Софиянски за кмет, като станах шеф на неговия предизборен щаб. После царят ме покани за водач на кандидат-депутатската листа в Габрово. Влязох в парламента. Но се оказах леко встрани от парламентарната група, защото не станах член на партия НДСВ. Бях като чужд сред свои или обратното. В момента, в който реших, че има конфликт на интереси, напуснах. Казах си, че никой не се е залепил за депутатско място. Сметнах, че е редно да постъпя така. Защото съм малко бодлива коза. А наскоро, както знаеш, отказах да съм кандидат-депутат на ССД. Мисля, че има много по-важни неща.“

За Диляна балансът между личен и професионален живот винаги е бил важен: „Винаги семейството е най-важно“, споделя тя. „Вярно, че политиката ме разочарова, а аз мразя разочарованието.“

„Никой обаче не може да каже, преди да е тръгнал по даден път: няма да тръгна, защото може да ми се случи еди-какво си. Спечелих опит, който иначе нямаше как да получа. Защото има разлика дали гледаш политиката като журналист, или си вътре в нея. Така че по-скоро възприемам това като етап от живота ми, който ме обогати. Хубаво е и че се запознах с хора от цяла България, с които останах в добри отношения. От друга страна, така и не станах истински партиец. Необходими са качества, които нямам. Не мога да свикна с взаимоотношения, които не са ми по сърце. Аз съм индивидуалист, а на индивидуалиста не му е мястото в партия.“

Тя дълбоко е преживявала разочарованията си и определя себе си като чувствителна личност: „Прекалено лоялна съм, а човек трябва да е по-гъвкав в съвременния свят.“

Обратно в медиите

В края на 2000-те години Грозданова се завръща в медийната среда като изпълнителен директор и водеща на седмичното предаване „Отзвук“ по TV7, чийто собственик е съпругът ѝ, Любомир Павлов. През 2011 година става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“ – мултимедийна компания, която тогава притежава водещите вестници „Труд“ и „24 часа“.

„На 10 ноември, когато Тодор Живков падна от власт, с Владо ни изписаха от Пирогов – бяха го оперирали заради пилорна стеноза. И ме подхванаха събитията. Прекъснах си отпуската по майчинство, върнах се в „Актуална антена“. Казах на майка ми и баща ми: „Ето ви сега внуче, нали искахте?“ А ние с Любо се отдадохме на политиката.“

Поклон пред паметта й!

Погребват папа Франциск на 26 април

Горица Ангелова
-
0
Погребват папа Франциск на 26 април

Ковчегът му ще е дърво и цинк, както самият той пожела приживе, тялото ще бъде положено в базиликата „Санта Мария Маджоре“

Двеста шестдесет и шестия папа на Католическата църква Франциск ще бъде погребан на 26 април, събота. Датата беше обявена преди минути от Ватикана.

Кардиналите трябваше да изберат дата между 25 и 27 април – между четири и шест  дни след кончината на Светия отец. Началото на церемонията ще е 10.00  ч. местно време в Рим (11.00 ч. в България).  88-годишният понтифекс почина на 21 април от инсулт, след като прекара 5 седмици с двустранна пневмония в болница.

Церемонията по погребението му, която се очаква да събере огромно множество хора, ще се състои на площада пред базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Към момента официално от политическите лидери обявиха, че ще присъстват президента на Франция Емануел Макрон, а малко след това заяви намерението си да отпътува за траурното събитие и този на Украйна Володомир Зеленски.

След това ковчегът на Франциск – който той предварително поиска да бъде от дърво и цинк – ще бъде внесен в църквата и оттам пренесен в базиликата „Санта Мария Маджоре“ за погребение.

Същевременно, след кончината на папата бе извършена процедурата по запечатването на покоите му във Ватикана, макар и той там почти да не живя. Предпочиташе за свой дом къщата за гости „Санта Марта“, за да може да се среща с хора от цял свят и да не изневери на навика си да живее скромно само с най-необходимото за всекидневието без лукс.

Запечатването на вратите на Апостолическия дворец стана с червена панделка и восъчен печат. Беше счупен и неговият пръстен след смъртта му, както изисква протокола в такива случаи. Извършването на церемониите, стъпка по стъпка, беше проследено от кардинал Кевин Фарел, който е назначеният от папата кардинал-камерлинг – длъжност, която е до избирането на нов понтификат. Постът има специални и изключително важни функции в периода между смъртта на папата и избирането на нов.През този отрязък от време кардинал-камерлинг официално констатира смъртта на Светия отец, организира погребението му и управлява всички текущи дела на Католическата църква.

Отиде си папа Франциск

Горица Ангелова
-
0
Отиде си папа Франциск

Тялото му ще бъде погребано в базиликата „Свети Петър“ по време на официалния период на траур, а след това – за разлика от предшествениците му – той ще бъде погребан в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в римския квартал „Ескилино“.

Почина духовният пастир на над 1,3 милиарда католици по света – папа Франциск, съобщиха във видеообръщение от Ватикана.

88-годишният глава на Римокатолическата църква бе приет в лечебното заведение на 14 февруари с бронхит, прераснал в двустранна пневмония. Състоянието му бе усложнено и заради отстраняването на горната част на десния му бял дроб, когато е бил на 21 години. Светият отец беше изписан на 23 март след едномесечен престой в болница.

„Скъпи братя и сестри, с дълбоко прискърбие трябва да съобщя, че Светият отец Франциск почина. В 7:35 ч. тази сутрин (8:35 ч. българско време) епископът на Рим Франциск се пренесе в лоното на Отца“, заяви кардинал Кевин Фаръл по телевизионния канал на Ватикана..

Франциск, който е папа от март 2013 г., претърпя няколко респираторни кризи в болницата, които породиха реални опасения за живота му. През последните седмици обаче се твърдеше, че състоянието му се подобрява.

2014 Pastoral Visit of Pope Francis to Korea

Вчера, 20 април, папата не присъства на Великденската литургия във Ватикана и остави кардинал Анджело Комастри да я ръководи. След края на службата обаче Франциск се появи на балкона над входа на базиликата „Свети Петър“. В речта, която бе прочетена от негов помощник, папата отново повтори призива си за незабавно прекратяване на огъня в Газа.

Тялото на Франциск ще бъде погребано в базиликата „Свети Петър“ по време на официалния период на траур, а след това – за разлика от предшествениците му – той ще бъде погребан в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в римския квартал „Ескилино“.

Как кардинал Хорхе Марио Берголио стана папа Франциск?

13 март 2013 г. Димът от комина на Сикстинската капела е бял. Конклавът е избрал новия папа. След трусовете и скандалите в Католическата църква и само месец след изненадващата оставка на Бенедикт XVI, аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио е обявен за наместник на Свети Петър на земята.

В чест на монаха светец Свети Франциск от Асизи, Хорхе Берголио избира да носи неговото име. Така за първи път в историята папата се казва Франциск и е от южното полукълбо. Пред близо 200 хиляди поклонници той прави нещо необичайно – вместо да отправи молитва, папа Франциск казва на събралото се множество да се моли за него. „Благодаря за топлото посрещане и за вашите молитви. Сега бих искал да дам благословията си, но първо ви моля за една услуга – преди епископът да благослови своя народ, помолете се за мен. Нека мълчаливо отправим тази молитва – вашата молитва над мен”, призова тогава папата.

Oт 1200 години насам католическият свят винаги е бил воден от европейци. Още през 2005 година, след смъртта на римския папа Йоан Павел II, кардинал Берголио е бил смятан от мнозина за кандидата, който има най-големи шансове да заеме папския престол. Въпреки това кардинал Йозеф Ратцингер, приел името Бенедикт XVI става глава на близо 1,2 милиарда католици по света. Двамата остават в добри отношения не само след неочакваната абдикация, но и чак до смъртта на Бенедикт XVI.

При встъпването му в длъжност, Рим гледа на 76-годишния тогава папа Франциск като на новак, но в Буенос Айрес кардинал Берголио от десетилетия носи репутация на добър и набожен човек, показващ неочаквана социална справедливост. Винаги водел изключително обикновен живот – в малка квартира, която по никакъв начин не напомняла за архиепископския дворец, отказва официалната лимузина с шофьор, които църквата му предлага, а се вози с градския транспорт и си готви сам. Преди да стане свещеник сменя няколко поприща, като му се налага да работи дори като охрана в нощен клуб и като чистач. Едва 21-годишен губи част от белия си дроб заради тежки здравословни проблеми. Година по-късно се присъединява към Ордена на йезуитите, където по думите му се учи на абсолютна дисциплина.

Живелият през XII-XIII век италиански монах свети Франциск е известен със солидарността си към бедните, любовта към животните и с опита си за диалог с мюсюлманите. Така и бившият кардинал на Буенос Айрес успява бързо да спечели сърцата на вярващите със смирението и загрижеността си към обикновените хора. Неофициалният стил и прост език, с които се обръща към хората, са в рязък контраст със сложността на литургията.

Само в първата година от своя понтификат, папа Франциск взима десетки изненадващи решения, нетипични за предшествениците му. Той прави промени с изискването църквата да се съсредоточи върху обслужването на бедните и нуждаещите се. Франциск стана първия в историята папа, който публично е изразявал подкрепа към хомосексуалистите, изми краката на мюсюлмански затворници и замени изцяло златния „Пръстен на рибаря“ – най-ключовият символ на католическата власт.

Великденският поздрав – правилно и неправилно*

Горица Ангелова
-
0
Великденският поздрав – правилно и неправилно*

От: Проф. Маргарет Димитрова

Факултета по славянски филологии на СУ

Стара християнска традиция е след Възкресение Христово в продължение на 40 дни (до Възнесение Господне, Спасовден) християните да се поздравяват с фрази, които означават „Христос възкръсна!“ с отговор: „Наистина възкръсна!“, вместо с „Добър ден!“. В българската езикова практика е възприето да се използват стари форми на тези думи с техния църковнославянски изговор и правопис: „Христос воскресе!“ с отговор „Воистину воскресе!“ като архаична, петрифицирана формула, която създава по-висок стил. Приемливо е да се използват и новобългарските книжовни форми „Христос възкръсна!“ и „Наистина възкръсна!“ Неприемливи са хибридни форми от типа Христос възкресе/ возкръсна – Воистина/ Воистине возкресе/ възкресе/ воскръсна и подобни.

Представката на глагола в минало свършено време в стара формула е воз-, която според старобългарския и църковнославянския правопис се изписва вос-, както се и изговаря, защото фонемата /з/ попада пред беззвучния консонант /к/. В много български говори и в книжовния език това е представката въз- (възкръсна, възвелича, възкача и пр.), но църковнославянският изговор е /вос-/, какъвто е и в някои български диалекти. В старата глаголна форма отсъства и наставката -на, така е в старобългарските ръкописи и в църковнославянските книги, а също и в някои български диалекти (срв. паде вм. падна). Отговорът започва с църковнославянската форма воистину, наречие, което произхожда от старобългарския предлог въ и винителен падеж на думата за истина – истинѫ. В църковнославянския обаче няма голяма носовка, а на нейно място стои буквата у (оу), защото в източнославянските, както и в  повечето южнославянски езици, а също и в крайни западни български говори, праславянската задна носова гласна ѫ е преминала в /у/, за разлика от много български говори и от книжовния език, в който наследникът ѝ е гласната /ъ/ (път, гъска, въдица), срв. запазените винителни форми в редица диалекти женъ̀тъ, жинъ̀тъ, вудъ̀тъ, младосттъ̀) и за разлика от други диалекти, в които наследникът ѝ е /а/ (например пат, гаска, вадица). През XVIII–XIX век това у-произношение дори е било престижно сред българите. Така че днес в речевия етикет след Великден се използва наречието воистину с църковнославянски изговор. То означава ‘наистина, действително, без съмнение‘.

­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­_______________

*Заглавието е на ред.

Карлос Насар с два нови световни рекорда

Драгана Я.
-
0
Карлос Насар с два нови световни рекорда

Карлос Насар записа поредно феноменално състезание в кариерата си. Той спечели европейската титла в новата си категория – до 96 кг, след като постави два световни рекорда, за да приключи с общо 417 кг. в двубоя.

Олимпийският ни шампион смаза конкуренцията още в първото движение, като вдигна 188 кг над главата си – с 1 кг над досегашното най-добро постижение на планетата, което се държеше от колумбиеца Ласман Паредес Монтана и бе поставено на 14 декември 2021 г.

Карлос започна с тежест от 174 кг. Той ги вдигна с лекота, после стори същото и със 180 кг, за да изригне със 188 и да си осигури аванс от 14 кг аванс пред втори в изтласкването. Там още с първия си опит от 210 кг той си гарантира титлата. А, рекордите продължиха да „валят“.

С 220 кг Насар записа ново най-добро постижение на Стария континент в изтласкването. Последният му опит от 229 кг пък бе черешката на тортата – Световен рекорд в двубоя от 417 кг. Това е с 1 кг повече от досегашното постижение на иранеца Сохраб Моради (Иран) от Световното Ашхабад (Туркм) през ноември 2018-а.

Втори в класирането завърши грузинецът Реваз Давитадзе с цели 38 килограма зад Насар. Той записа двубой от 379 (174 и 205) кг за три сребърни отличия, а с три бронзови остана арменецът Давит Ховханисян с 376 (173 и 203) кг.   Титлата е трета в кариерата на Насар. Предишните му два златни медала от континенталните шампионати – от София 2024 и Ереван 2023, дойдоха в категория до 89 кг.

Христос и кръст

Горица Ангелова
-
0
Христос и кръст

От: Проф. Лилия Илиева,

специалист по сравнително езикознание

Prof Lilia Ilieva

Нашият Спасител Исус Христос е бил несправедливо осъден и разпънат на КРЪСТ – форма на екзекуция, използвана от римляните, които вероятно са я заимствали като практика от Близкия Изток. Тя се е отсъждала за много сериозни престъпления и представлява бавна и мъчителна смърт, свързана с присмех и поругание от страна на публиката. Новите европейски народи – славяни, германци и келти, които са бъдещите християни, не са познавали тази форма за мъчение и екзекуция. Съответно – не са и разполагали с дума, с която да означат оръдието на убийството, т.е. – кръста. Просто думата „кръст“ тогава още не е съществувала при славяните.

 Първият превод на евангелието на някакъв германски език е на готски език и се свързва с името на епископ Улфила от ІV век. По това време готите са имали държава на територията на днешна България, а самият Улфила е работел в района на днешния Търновски край. За за назове уреда за умъртвяването на Исус Христос, той е използвал думата GALG, означаваща „бесилка“. Така в готския превод  Исус Христос е разпънат на бесилка, защото старите германи така са умъртвявали престъпниците – бесели са ги. Още в най-старите християнски текстове на старобългарски език обаче намираме вече думата КРЬСТЪ (кръст). Това е просто модификация на името… „Христос“. Всъщност, то е по-скоро титла, в гръцкия език Χριστός означава „помазан“ (върху когото е извършен ритуал, свързан с намазване ).  Римляните са предавали гръцкото „х“ със съчетание „кх“ (писано ch), защото така са го чували. Затова на западноевропейските езици, където името идва от латинизираната му форма, то започва с „к“: “Крайст“, „Крист“ и т.н. И се оказва, че и старите славяни са чули за Разпятието за първи път от латиноезични проповедници! Нарекли са непознатия уред за екзекуция, показван им от проповедниците, с името на Христос, което в стария език е изглеждало точно така: КРЬСТЪ. Кратката гласна i в праславянски е давала гласна ь, което е фонетичен закон.

Християнството е било познато на нашите славянски прадеди много преди официалното покръстване на България. За него те са чули от латиноезични проповедници, вероятно – от романизираното по-старо население на земите ни.

 И така, думата „кръст“ произлиза от името на „Христос“ (него сме приели в гръцката му форма с „х“ в началото от съседите си ромеи, т.е. – византийци).

Христос и кръст

Горица Ангелова
-
0
Христос и кръст

Проф. Лилия Илиева,

специалист по сравнително езикознание

Нашият Спасител Исус Христос е бил несправедливо осъден и разпънат на КРЪСТ – форма на екзекуция, използвана от римляните, които вероятно са я заимствали като практика от Близкия Изток. Тя се е отсъждала за много сериозни престъпления и представлява бавна и мъчителна смърт, свързана с присмех и поругание от страна на публиката. Новите европейски народи – славяни, германци и келти, които са бъдещите християни, не са познавали тази форма за мъчение и екзекуция. Съответно – не са и разполагали с дума, с която да означат оръдието на убийството, т.е. – кръста. Просто думата „кръст“ тогава още не е съществувала при славяните.

 Първият превод на евангелието на някакъв германски език е на готски език и се свързва с името на епископ Улфила от ІV век. По това време готите са имали държава на територията на днешна България, а самият Улфила е работел в района на днешния Търновски край. За за назове уреда за умъртвяването на Исус Христос, той е използвал думата GALG, означаваща „бесилка“. Така в готския превод  Исус Христос е разпънат на бесилка, защото старите германи така са умъртвявали престъпниците – бесели са ги. Още в най-старите християнски текстове на старобългарски език обаче намираме вече думата КРЬСТЪ (кръст). Това е просто модификация на името… „Христос“. Всъщност, то е по-скоро титла, в гръцкия език Χριστός означава „помазан“ (върху когото е извършен ритуал, свързан с намазване ).  Римляните са предавали гръцкото „х“ със съчетание „кх“ (писано ch), защото така са го чували. Затова на западноевропейските езици, където името идва от латинизираната му форма, то започва с „к“: “Крайст“, „Крист“ и т.н. И се оказва, че и старите славяни са чули за Разпятието за първи път от латиноезични проповедници! Нарекли са непознатия уред за екзекуция, показван им от проповедниците, с името на Христос, което в стария език е изглеждало точно така: КРЬСТЪ. Кратката гласна i в праславянски е давала гласна ь, което е фонетичен закон.

Християнството е било познато на нашите славянски прадеди много преди официалното покръстване на България. За него те са чули от латиноезични проповедници, вероятно – от романизираното по-старо население на земите ни.

 И така, думата „кръст“ произлиза от името на „Христос“ (него сме приели в гръцката му форма с „х“ в началото от съседите си ромеи, т.е. – византийци).

Девет гении с болна психика

Горица Ангелова
-
0
Девет гении с болна психика

Сред тях са писатели и философи, но всички те са дали велики идеи и произведения на световната наука и култура

Народът си го е казал: Да си писател, трябва да си малко луд. Къде шега, къде истина, но има велики умове, дали на човечеството много и в сферата на философията, и на литературата, които са имали своите психотични състояния. Ще ви представил девет от тях.  

Пациент №1 –  Едгар Алън По

Едгар Алън По – 1809-1849 г., е американски писател и поет. Неговата диагноза е душевно разстройство. Симптомите на болестта – страх от тъмнина,  пропадане на паметта, мания за преследване, неадекватно поведение, халюцинации. В края на 30-те години Едгар По страдал често от депресии. Освен това злоупотребявал с алкохол, което се отрязявало негативно на психиката му. Под действие на алкохола  писателят буквално полудявал. Към алкохола  добавил и опиум. Душевното му състояние се влошило още повече след смъртта на жена му  Вирджиния, която му се падала братовчедка, за която се оженил, когато тя била на 13 години. Едгар По след това имал два опита да се ожени. Първия път избраницата му отказала; на втората сватба той не отишъл, защото се напил и изпаднал в неадекватно състояние. Открили го след пет дни. Настанили писателя в психиатрична клиника, където починал след пет години, страдайки от халюцинации.

Едгар По подарил на света двата най-популярни съвременни жанра: романа на ужасите и детективския роман.

Пациент №2. Фридрих В. Ницше – 1844-1900 г.

Фридрих Ницше е немски философ. Диагнозата му била мозаечна шизофрения. Симптомите на болестта: мания за величие, помътняване на разсъдъка, силно главоболие, неадекватно поведение. В медицинския картон на Ницше пишело, че той пиел урина си от ботуша си, издавал нечленоразделни викове, спял на пода до леглото, скачал като козел, гримасничел… Философът преживял няколко апоплектични удара и страдал от психическо разстройство през последните 20 години от живота си. Тогава се появили най-значимите му произведения („Тъй рече Заратустра“). 11 години изкарал в психиатрични клиники, но състоянието му постоянно се влошавало. В края на живота си Ницше изричал само прости фрази.

Философът подарил на света идеята за свръхчовека и  новия морал. Свръхчовекът на Ницше е свободен, надморален, съвършен. Здравият морал, според него,  трябва да прославя и засилва естествения стремеж на човека  към властта. Другият морал е болезнен и упадъчен. Според Ницше болните и слабите трябва да загинат, най-силните – да оцелеят. Тази идея заляга по-късно в основата на фашизма.

Пациент №3- Ърнест М. Хемингуей – 1899-1961 г.

Хемингуей е американски писател. Диагнозата му е остра депресия и умствено разстройство. Симптомите на болестта – стремеж към самоубийство, мания за преследване, нервни сривове.

През 1960 г. Хемингуей се върнал в Щатите от Куба. Мъчели го чести депресии, чувството на страх и неувереност; на практика не можел да пише, затова се съгласил да се лекува в психиатрична клиника. Подложили го на 20 сеанса с електрошок,  но загубил паметта си. След като излязъл от клиниката, Хемингуей  направил опит да се самоубие, но близките му го спасили. Отново влязъл в психиатрия, но като излязъл оттам,  се самоубил с двуцевката, с която се самоубил и баща му.

Хемингуей подарил на света идеята за „изгубеното поколение“; в творчеството му се появява т.нар. мачизъм – суровият и немногословен боец, който знае, че борбата е безполезна, но се бори докрай. В устата на рибаря Сантяго в „Старецът и морето“ писателят е вложил фразата: „Човекът не е създаден да търпи поражение. Той може да бъде унищожен, но не и победен…“ Самият Хемингуей бил ловец, войник, спортист, моряк, риболовец, пътешественик и нобелов лауреат, но въпреки всичко, отказал да се бори. Не изневерил на идеалите си: „Мъжът няма правото да умира в леглото – или в боя или куршум в челото…“

Пациент №4 – Франц Кафка – 1883-1924 г.

Кафка е австрийски писател. Диагнозата му е невроза, функционална психастения, с непериодични депресивни състояния.

Симптоми на болестта: възбудимост, която се редува с пристъпи на апатия, безсъние, преувеличени страхове, психосоматични трудности в интимната сфера.

Депресивните състояния на Кафка водят началото си от конфликта с баща му, от  трудните взаимоотношения със семейството и сложните и объркани любовни истории. Семейството му не харесвало факта, че се занимава с писателство и се налагало да пише тайно. Тъй като баща му настоявал да работи друго, Кафка се решил на самоубийство и написал прощално писмо до приятеля си Макс Брод.

При Кафка периодите на дълбоко спокойствие се сменяли с периоди на болезнено състояние. Писателят починал на 41 години от туберкулоза.

Франц Кафка подарил на света ново направление в литературата. Неговият свят на отчаяние и безизходност израства върху неговата лична драма и се превръща в ново естетическо направление в литературата, характерно за ХХ век, когато човекът е загубил Бог и е получил в замяна абсурда на своето съществуване.

Пациент №5. Джонатан Суифт – 1667-1745 г.

Джонатан Суифт  е британско-ирландски писател. Диагнозата му е Алцаймер. Симптомите й: световъртеж, дезориентация в пространството, загуба на памет, неспособност да познава хора и предметит да разбира смисъла на човешката реч. В края на живота си Суифт бил напълно слабоумен.

Писателят подарил на света нова форма на политическата сатира с произведението „Пътешествието на Гъливер“.

Пациент №6 – Жан Жак Русо – 1712-1778 г.

Жан Жак Русо е френски писател и философ. Диагнозата му е параноя, мания за преследване. В резултат от конфликта на писателя с църквата и след като излязла книгата му „Емил или за възпитанието“, свойствената на Русо подозрителност придобила болезнени форми.

Навсякъде той виждал заговори, водел живот на скиталец и никъде не се задържал, предполагайки, че приятелите и познатите му са настроени срещу него.

Русо подарил на света педагогическата реформа. Днешните постановки във възпитанието на децата по много пунктове повтарят заложеното в „Емил…“. На репресивния метод на възпитание Русо противопоставял поощряването и ласките. Според него задачата на педагогиката  е развитие на заложените от природата таланти в детето, а не коригиране на личността му. Идеята за правовата демократична държава е заложена в съчинението на Русо „За обществения договор, или принципи на политическото право“.

Пациент №7. Николай Василиевич Гогол – 1809-1852 г.

Гогол е руски писател. Диагнозата му е шизофрения и периодична психоза. Симптомите й: зрителни и слухови халюцинации, периоди на апатия и потиснатост – до пълна неподвижност и неспособност да реагира на външни дразнители, сменящи се с пристъпи на възбуда, депресивни състояния, ипохондрия в остра форма, клаустрофобия.

Симптомите на шизофрения преследвали Гогол през целия му живот. През януари 1852 г. починала от коремен тиф сестрата на неговия близък приятел – Екатерина М. Хомякова, и тази смърт предизвикала у писателя силна ипохондрия. Гогол се молел непрестанно, отказал се от храна, оплаквал се от слабост и твърдял, че е смъртно болен, но лекарите диагностицирали само стомашно-чревно разстройство. През февруари писателят изгорил ръкописите си и на 21 февруари 1852 г. починал. Истинските причини за смъртта му останали неясни, но вероятно е пълното му нервно и психическо изтощение.

Идеите, които Гогол подарил на света, е специфичната любов към малкия човек, която е смес от отвращение и жалост; чрез творчеството му светът се запознава с цял букет руски типажи („Мъртви души“).

Пациент №8. Ги дьо Мопасан – 1850-1893 г.

Мопасан е френски писател. Диагнозата му е прогресираща парализа на мозъка. Симптомите й: ипохондрия, суицидални наклонности, буйства, бълнуване, халюцинации. Цял живот Мопасан страдал от ипохондрия и се страхувал да не полудее. От 1884 г. започнали честите му нервни припадъци и халюцинации. В състояние на крайно нервна възбуда той се опитал два пъти да се самоубие, но неуспешно. През 1891 г. Мопасан бил настанен в психиатрична клиника и там в полусъзнателно състояние изкарал до смъртта си.

Идеите, които писателят подарил на света, са физиологизмът и натурализмът в литературата.

Пациент №9. Вирджиния Улф – 1882-1941 г.

Вирджиния Улф е английска писателка.

Нейната диагноза е депресия, халюцинации, кошмари. Писателката чувала гласове на птици, които „пеели на маслините в Древна Гърция“; страдала от безсъние;  от дете я навестявали мисли за самоубийство.

Когато била на 13 години, нейни братовчеди се опитали да я изнасилят. Това сложило началото на неприязънта й към мъжете и към физическата страна в отношенията  в живота й. Майка й скоропостично починала от възпаление на белия дроб. Нервната, впечатлителна девойка била отчаяна и се опитала да се самоубие. Спасили я, но депресията останала завинаги. Силно  психическо разстройство получила Вирджиния и след смъртта на баща си.

Емоционално-откровените писма и произведения на писателката дават основание да се смята, че тя имала нетрадиционна сексуална ориентация.

В началото на 1941 г. нощна бомбардировка разрушила дома на В. Улф в Лондон, изгоряла библиотеката й и всичкото това окончателно разстроило нервната й система. На 28 март 1941 г. тя се  удавила в река Оус.

Идеите, които Улф подарила на света, е новаторството в методите на описание на обществената суета, изображението на вътрешния свят на героите, описанието на промененото човешко съзнание. Произведенията й влизат в златния фонд на литературния модернизъм и се приемат с възторг.

100 години от атентата в църквата „Света Неделя“

Горица Ангелова
-
0
100 години от атентата в църквата „Света Неделя“

Храмът „Свети Крал“, както се е наричал тогава, е взривен на Велики Четвъртък,  загиват 134 човека, ранените са 500 души. Тази вечер от 18.00 часа в кино „Одеон“ в София, ще бъде показан филм за това кърваво събитие. Той може да бъде видян и от 19.00 ч. по БНТ 2.

Атентатът в църквата “Света Неделя” на 16 април 1925 г. е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, така и по последиците. Той е връхната точка в една политическа битка, която се превръща в кървава разправа. Интересното е, че той се случва на велики Четвъртък в Страстната седмица.

Предисторията му започва на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит. Погребението е определено за 16 април в 15 часа в храма „Света Неделя“, където се очаква да присъстват представители на висшия държавен и военен елит – офицери, висши чиновници, част от министрите и негово величество цар Борис III. Атентатът е замислен да се осъществи в църквата по две причини – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. И другата е, че комунисти не са влизали в храмовете и техни хора е нямало да пострадат.

Главни действащи лица в този терористичен акт са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков. И още един човек, който може би изиграва главната роля – Петър Задгорски – клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества.

Експлозивът е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Той трябвало да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 метра, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и купола на храма била поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.

Около 15 часа и 20 минути Задгорски се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора.

Жертвите са много, трагедията е огромна. В атентата загиват повече висши военни, отколкото България е дала през войните. По случайност всички членове на правителството се отървават с по-леки наранявания. А главната мишена – цар Борис III изобщо не присъства на опелото, тъй като е на погребение на убитите по време на опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак. Въпреки че министрите и царят се спасяват, общият брой на загиналите е огромен – 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. Сред жертвите са бойци, сражавали се геройски за своята родина.

Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително жени и деца. Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев. Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат в Съветския съюз.

Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко ден след атентата. Така бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП. Делото за атентата започва на 1 май и завършва на 11 май. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май.

След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възобновява храма, който започва да посреща отново миряни през 1933 година.

Атентат храм "Света Неделя"

.

БНБ предупреждава: Фалшифицират двайсетолевки

Горица Ангелова
-
0
БНБ предупреждава: Фалшифицират двайсетолевки

Банкнотите от 20 известиха тези от 100 лева за подправяне, уточняват оттам

Банкнотите от 20 лева изместиха столевките като най-фалшифицираните банкноти, показват най-новите данни на БНБ. През първото тримесечие на тази година са хванати 42 фалшиви банкноти от 20 лева, при 31 банкноти от 100 лева. Общо неистинските банкноти, установени от банката, са 121, което показва спад спрямо същото тримесечие на миналата година. Тогава са хванати 225 неистински банкноти.

28 са фалшивите петдесетолевки, а неистинските банкноти от 10 лева са 15 от януари до март 2025 г. През миналата година БНБ отчете рекордно количество фалшиви столевки, циркулирали в паричното обращение.

635 са неистинските банкноти от 100 лева установени за 2024 г., като за сравнение през предходната година те са едва 7, а през 2022 г. – 14 броя. Столевките са и най-фалшифицираните банкноти през миналата година, като общо хванатите неистински банкноти у нас са 1229. Броят им намалява спрямо 2023 г., когато са установени 1992 фалшиви банкноти, но се повишава спрямо 2022-ра, когато фалшивите банкноти са били 832 броя.

В края на март в обращение в страната са били 583 712 210 броя банкноти в лева, показва още статистиката на Българската народна банка. На годишна база те нарастват с 0,22 процента (582 453 492). Най-много банкноти в обращение продължават да бъдат тези с номинал 50 лева – 240 100 719 броя, следвани от банкнотите от 100 лева – 147 419 690 броя и тези с номинал 20 лева – 88 473 498 броя.

Стойността на банкнотите в обращение в лева е била 29 426 401 740 лева в края на март. Спрямо март 2024 г. увеличението е с 4,15 на сто (28 253 141 535 лева).

1...141516...585Page 15 of 585