Откриват изложба в програмата на юлските „Литературни маршрути“ в София

Литературната историчка Катя Зографова ще поведе из историите на пет български писателки по своебразен и нетрадиционен начин, съобщиха от Столичната община. На 21 юли, четвъртък, от 18.30 часа от градинката на храм „Св. Вмчк. Георги Победоносец“ (бул. „Патриарх Евтимий”) Зографова ще поведе почитателите на жените-писателки към дома на голямата българска историческа романистка Фани Попова-Мутафова, който е наблизо.

Турът ще продължи към дома на Елисавета Багряна, за да отбележи 95-годишнината от издаването на първата ѝ стихосбирка „Вечната и святата“, а след това ще продължи към музея на Славейкови, където Катя Зографова ще разкаже повече за Мара Белчева и Светослава Славейкова, дарила апартамента си за музей и станала първа негова уредничка. Литературният маршрут включва имената и на Екатерина Каравелова и Съба Вазова.

Финалът му е пред галерия Credo Bonum, в която е подредена изложбата „Литературна София“ с фотографии на Иван Шишиев и Екатерина Калугина от Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia и кратки видеа на режисьорката Екатерина Минкова. Изложбата разказва за приключението и любовта между книгите и хората, обхваща исторически и съвременни значими книжни пространства, места и личности, съдържа малко известни факти и истории, които разгръщат в пълна степен богатото литературно битие на столицата. Изложбата търси и намира литературата в града под най-различни и причудливи форми – от револвера на Пейо Яворов в дома му, през скритите кътчета на библиотеките и книжарниците, до портрети на Георги Господинов, Теодора Димова и Цочо Бояджиев.

Събитията от програмата на четвъртия сезон на „Литературни маршрути“, организиран от фондация „Прочети София“, се реализират с подкрепата на Столична община.

Именитият маестро Григор Паликаров дирижира мащабния спектакъл със звезден артистичен каст

От: Теменуга Захариева, Бургас

Мащабната постановка на от най-популярните опери на Джакомо Пучини –  „Турандот“ ще бъде представена сцената на Бургаската опера на 22 юли от 20.30 часа на сцената на Летен театър – Бургас. Вълнуващото събитие, под палката на маестро Григор Паликаров (гост), носител на редица престижни награди, сред които приза на Община Бургас „Емил Чакъров“ за 2019 г., бургаската публика и гостите на крайморския град ще имат привилегията да се насладят на изключителното майсторство на солистите на Софийската опера и балет: великолепното сопрано Габриела Георгиева /гост/– в ролята на китайската принцеса Турандор, и блестящия тенор Костадиин Андреев (гост) – в образа на Принц Калаф. Събитието е поредното от програмата на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“, осъществявани от Държавна опера – Бургас, в дългогодишно успешно партньорство на Община Бургас.

Операта в три действия „Турандот“ е приказка за жестока неумолимост, сломена от несравнимата сила на истинската любов. Оперното произведение е известно и с една от най-обичаните арии – „Nessun Dorma“ („Никой не спи“). Песента на Калаф е своеобразен символ на любовното признание на влюбения мъж. През годините е била изпълнявана от велики оперни гласове – Енрико Карузо и Лучано Павароти и много други.

Сценографията и костюмите на „Турандот“ са на незабравимите майстори Борис Стойнов и Цветанка Стойнова, диригент на хоровия състав, който има важна роля в сценичното действие, е Невена Михайлова, концертмайстор на оркестъра на Бургаската опера е Христо Белчев, асистент-режисьор е Петър Тихолов.

В петъчната вечер на 22 юли на откритата сцена в Приморския парк в образа на знаменитата леденостудена китайска принцеса Турандот бургаската публика и гостите на града ще имат привилегията да видят и чуят Габриела Георгиева, за която ролята на Турандот е коронна и е изпълнявана от нея и на бургаска сцена нееднократно – с респектиращ вокален професионализъм и запомнящо се сценично присъствие. С примата на Софийската опера  ще си партнира именитият тенор с прекрасен тембър и широк вокален диапазон Костадин Андреев – като Принц Калаф, чието сърце бива разтопено под въздействието на любовта, непозната за нея до момента, в който среща Принца. Известният оперен певец е дебютирал на сцената на Държавна опера – Бургас в ролята на Рудолф в „Бохеми“ от Пучини през 1992 г. и многократно е пял с голям успех на бургаска сцена.

В ролята на младата робиня Лиу, влюбена безнадеждно в Калаф, която избира саможертвата пред предателството, ще бъде великолепното драматично сопрано Йоана Железчева, която придава на образа несравнима емоционална наситеност, съчетана с красивата мелодика на гласа й. В образа на детронирания цар на татарите в изгнание – Тимур, влиза басът Делян Славов – с достолепно присъствие на сцената и прекрасен тембър.  В ролите на придворния канцлер Пинг и Мандарин публиката ще има удоволствието да види отново известния баритон Александър Крунев, който наскоро бе в коренно различно амплоа на бургаска сцена – в ролята на Фигаро в комичната опера „Севилският бръснар“ от Джоакинно Росини, по иновативната постановка на доц. д-р Александър Текелиев. Като маршала Панг ще се представи младият тенор Яни Николов, а като готвача Понг – Милен Динолов, тенор. В ролята на Императора на Китай Алтум ще влезе тенорът Мирослав Димитров, Принцът на Персия ще бъде Любомир Тодоров, също тенор.

Във внушителната – и по мащаби, и като предизвикателство спрямо възможностите на певците, и като послания, постановка участват и съставите на оркестъра, хора и балета на Държавна опера – Бургас, както и чудесните изпълнители от Детски хор „Милка Стоева“ с диригент Светла Стоева, които пяха с голям успех през настоящия оперен сезон в постановките на „Тоска“ и „Кармен“ на бургаска сцена, както и на коледния концерт на Бургаската опера през м. декември 2021 г.  

За диригента маестро Григор Паликаров:

Григор Паликаров е родeн в Пловдив (1971 г.), завършва НУМТИ „Добрин Петков“ в родния си град със специалност пиано и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при акад. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе, композиция при проф. Д. Тъпков, пиано при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев. Специализира композиция при проф. Ерих Урбанер от Виенския университет за музика и изпълнителско изкуство. Професионалната си кариера като диригент започва в Симфоничния оркестър на Ансамбъла на Българската армия (1995–1997), на който става главен диригент (1997–1999). Дебютира в Софийската националната опера и балет, като дирижира гала концерт на Гена Димитрова по нейна лична покана през 1998 г., а от 2001 г. е щатен диригент на операта. От сезон 2005/2006 поема поста на главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество „Маестро Г. Атанасов“ в Пазарджик, а от 2015 г. ръководи и Студентския симфоничен оркестър към НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Григор Паликаров е чест гост-диригент на много оркестри и оперни театри в страната. Сред изявите му специално място заемат многобройните студийни записи със Симфоничния оркестър на БНР, както и участията му в национални и международни музикални фестивали. Заставал е на пулта на Кралската белгийска филхармония – Брюксел, Националната опера и балет – Любляна, Виенския камерен ансамбъл „Нов тон“, Симфоничния оркестър „Сенчъри“ – Тайпе, Компания Опера Съркъл – Кливланд, Красноярската опера и балет – Русия, Филхармония „Яначек“ – Чехия, Ченстоховската филхармония – Полша, симфоничните оркестри на Бари, Юкатан, Монтерей в Мексико, Солун, Националния оркестър (СОДРЕ) и националния хор на Уругвай, оркестър „Магна Греча“ – Италия и др. От сезон 2021/22 Григор Паликаров е постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна. Наред с диригентската си дейност той композира, концертира като пианист. Маестро Паликаров е проф. д-р в НМА „Проф. П. Владигеров“ в София.

За Габриела Георгиева, сопрано, солист на Софийската опера и балет:

Габриела Георгиева е един от водещите сопрани на съвременната музикална сцена у нас. Завършва Държавната музикална академия“Панчо Владигеров“ през 1998 г. в класа на проф. Руско Русков. Същата година заминава на специализация по оперно пеене в Българската академията за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим. Изключителното си вокално майсторство шлифова при две от звездите на българската опера – тенорът Калуди Калудов и  световната прима Гена Димитрова. Габриела Георгиева започва професионалната си кариера през 2002 година с дебют като Леонора от „Трубадур“. Веднага следва и появата ѝ и на сцената на Софийската опера в ролята на Амелия от „Бал с маски“. Получава покани за още две партии на същата сцена –  Леонора от „Трубадур“ и Мадалена от „Андре Шение“. През 2003 година прави първите си записи за Българското национално радио с диригента Велизар Генчев. Две години подред гостува с концерти на Международния музикален фестивал на световноизвестния чешки тенор Петер Дворски. Пее в Болшой театър на Галаконцерта в рамките на Дните на българската култура в Москва, както и в Белгия при откриването на „Европалия“. Поканена е на Първия международен оперен фестивал в Кипър в ролята на Аида от едноименната опера на Верди. През 2004 година има поредица от успешни спектакли на „Бал с маски“ във Франция и Испания. На следващата година е ангажирана за серия от представления  на „Трубадур“ в Германия и две концертни изпълнения на „Аида“ в Двореца на музиката в Барселона и в Националната аудитория в Мадрид. Същата година добавя в репертоара си три нови партии – на Тоска, на Дидона от „Дидона и Еней“ и на Абигаиле от „Набуко“. Прави и записи за БНР с диригент Георги Димитров. Дебютира  като Джоконда на сцената на операта в Риека, Хърватия. През 2006 година след премиерата на операта „Съдба за двама“ от Александър Йосифов, в която изпълнява ролята на Анастасия, става официално част от трупата на Софийската опера. Поканена е и за гост-солист на операта в Загреб, Хърватия, където участва в постановките на „Набуко“, „Трубадур“и  „Бал с маски“ от Верди  и „Сестра Анджелика“ от Пучини. През 2007 година гостува на Летния оперен фестивал в Сплит, Хърватия, където пее Абигаиле от „Набуко“ и Елизабет Валоа от „Дон Карлос“. През 2009 година дебютира на оперната сцена в Грац, Австрия в една от своите коронни партии – на Абигаиле от „Набуко“, получава ангажименти и в операта в Берн, Швейцария за поредица от спектакли на „Бал с маски“. Това е и годината, в която прави и забележителния си дебют в друга своя много силна партия – на Турандот, на сцената на Софийската опера. На следващата година отново е в Берн за премиерата на новата продукция на „Тоска“ там. През  2011 година българското сопрано среща  един от колосите на италианската опера – диригента маестро Нело Санти, с когото пее Амелия от „Бал с маски“ на сцената на операта в Цюрих. Преди това на същата сцена пее и Абигаиле от „Набуко“. През същата година е и дебютът ѝ в Рим на Терми ди Каракала, където Габриела Георгиева се превъплъщава в Аида. През 2012 прави дебюта си като Манон от „Манон Леско“ от  Пучини на сцената на операта в Риека, Хърватия. На следващата година е дебютът ѝ на сцената на Виенската щатсопера. Пее Амелия от „Бал с маски“ в спектакъл, в който ѝ партнира световноизвестния тенор Роберто Аланя. През 2014 година Габриела Георгиева е в Метрополитън за продукцията на „Макбет“ от Верди, в която е кавър на Анна Нетребко. Година по-късно се връща там и като кавър в „Аида“. През 2015 година добавя в репертоара си партията на Одабела от „Атила“.  Прави и записи за Българското национално радио с диригента Григор Паликаров. Две години по-късно за първи път пее на сцената на Театър „Белас Артес“ в Мексико сити  като гост-звезда в продукцията на операта „Турандот“ от Пучини. През последните три сезона Габриела Георгиева прави три забележителни дебюта на сцената на Софийската опера – в постановката на „Норма“ на световноизвестния режисьор Уго де Ана (2016 г.), в „Силата на съдбата“ (2017 г.) на италианеца Пиер Франческо Маестрини и в „Янините девет братя“ (2018 г.) в режисьорския прочит на  акад. Пламен Карталов. Тези три превъплъщения наложиха Габриела Георгиева като любимка на публиката не само заради брилянтната ѝ вокална техника, но и заради изключителното ѝ умение да превзема с гласа си сърцата на зрителите. Талантът ѝ да изпипва в прецизност музикалните детайли и така да насища с емоции всяка изпълнена от нея фраза отличават Габриела Георгиева като артист, който знае как да вълнува със своето изкуство.

За Костадин Андреев, тенор, солист на Софийската опера и балет:

Завършва оперно пеене в Националната музикална академия в класа на проф. Реса Колева. През 1992 година дебютира в ролята на Рудолф от „Бохеми” на Пучини в Бургаската опера, а от следващата година е солист на Софийската опера и балет. Има в репертоара си над 31 роли от централния теноров репертоар от опери на Верди, Пучини, Бизе, Масне, Гуно, Мусоргски, Стравински, Владигеров. Сътрудничи с диригенти като В. Гергиев, С. Озава, А. Гуаданьо, М. Виоти, Кадзуши Оно. Партнира на Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Ренато Брузон, Лео Нучи, осъществява гастроли на различни европейски сцени.

За Йоана Железчева, сопрано, в ролята на Лиу:

Йоана Железчева е един от малкото драматични сопрани в България за последните 20 г. Солистка на Държавна опера – Бургас от десет години. Завършва средното си образование в Шумен, след което и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, в класа по оперно пеене на Христина Ангелакова. Завършвайки магистърската си степен през през 2003 г. дебютира като мецосопран на сцената на Софийска Опера в множество заглавия, сред които „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Фауст“ на Гуно, „Кармен“ на Бизе и пр. Междувременно специализира в майсторски класове при Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова. Лауреат от международни и национални конкурси – „Христо Бръмбаров“- I-ва награда,  „Гена Димитрова“- II-ра награда, „Пълдин“ – специална награда. От 2008г.  е постоянен член на солистичния състав на Държавна Опера – Бургас, където прави своите най-добри и значими роли, като първата от тях е Амелия в „Бал с маски“ на Верди, а това е и дебютът й като сопран на оперна сцена. Следват Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Манон от „Манон Леско“ на Пучини, Лиу от „Турандот“ на Пучини, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди, Аида на Верди, Леонора от „Трубадур“ на Верди, „Норма“ на Белини. Нейни партньори на сцената са били Дарина Такова, Орлин Анастасов, Лео Нучи, Салваторе Фисикела и най-добрият мецосопран в световен мащаб към този момент – Анита Рачвелишвили.