Противопоставянето в Църквата ни непрекъснато я обезкървява, ако имаме патриарх, който подхожда духовно към спорните въпроси, ще имаме и шанс нещата да се нормализират, казва архимандрит Никанор

• От: Архимандрит Никанор,
• игумен на Църногорския манастир

Отмина 24 май. Абитуриентите завършиха. Баловете отшумяха. И какво от това, биха се запитали някои.

За жалост, това, което видяхме и виждаме в обществото, е разделение и раздвоение в душата на всеки от нас. Разломът е достигнал до такава дълбочина, че сякаш и празникът не може да ни обедини. А той е затова – да събира и обединява хората около една положителна емоция. Тъжното е, че всичко се обръща наопаки и дори празниците стават повод за взаимни обвинения, за разделение, за противопоставяне.

В същото време се вижда, че ние, българите, имаме нужда от духовно водачество, от обединителна идея. Спомнете си Възкресението Христово – в храмовете ни имаше хора, мнозина бяха и на литийните шествия на Светли понеделник. Има нужда обаче от по-голяма задълбоченост в религиозността на българите. Не бива да оставаме на сегашното елементарно ниво на възприемане както на църковните, така и на държавните празници. Мнозина ги разбират като някогашните пирографирани флакончета с розова вода, бъклички и битови сувенири – особено, що се отнася до Църквата. Имаше време, когато тя беше показвана като атракцион на „Балкантурист“. Но Църквата е свята и затова със свят трепет трябва да я носим в душите и сърцата си, и по същия начин да се отнасяме и към празниците, установени от нея.

За Българската Православна Църква неведнъж и недваж се говори, че е първата българска институция още от времето преди Освобождението, че е свързана с държавността, което някак си подтиква към въпроса, не е ли тя свързана и повече с политиката, нежели с духовността? Някои исторически наративи, налагани в определени исторически моменти, са били оправдани и възприемани като обективно необходими за конкретното време. След като те вече са изпълнили своята цел, за жалост по инерция, продължават да се повтарят вече при съвсем различни времена и исторически обстоятелства. Например, османското владичество по нашите земи продължава да бъде показвано във възможно най-тъмните краски. Целта на подобно преувеличение някога е била да се създаде нужното революционно настроение сред хората, за да подкрепят те жертвите, необходими за освобождаването на земите ни и създаване на българската държава. За онова време това е било приемливо. Сега обаче, 150 години по-късно, това очевидно не е обективен прочит на историята. Питам, защо е нужно днес да се говори по същия начин, както тогава? Тези наративи отдавна са станал противопоказни – точно, както противопоказно би било едно лекарство, взимано от здрав човек, който няма нужда от него. Друг пример е използването на Църквата за постигане също на някакви земни цели, различни от основното й предназначение – освещаване на отделната личност и духовна просвета на народа като цяло. Злоупотребата с нея винаги е за сметка на самото общество. Защото то има нужда от духовно сърце, от освещаване с благодатта на Светия Дух, който обладава в нея, защото Църквата е устремена не към временното, а към вечното. Църквата е тази, която възвисява обществото и го възпитава да се взира отвъд злободневието и дребнотемието, да се оглежда в много по-големи образци за подражание, каквито са образите от Новия Завет и житията на светиите. Нонсенс е изразът, че Църквата ни била съхранила като народ. Това няма как да бъде вярно. Същата тази Църква, институционално съществувала като Вселенска патриаршия с център в Цариград,  е съхранила и гърци, и сърби, и албанци, и румънци, а това са все различни народи. Като българи ни е съхранил езикът, словото, книжнината, делото на солунските братя и техните ученици – те са, които са ни съхранили като народ! Църквата има друга роля – да ни открива пътя към вечния живот, да просвещава народа, да го прави Божий народ, а не само народ на определена територия, на едно племе със своето име. Тя – Църквата ни прави жители на Небесния Йерусалим, защото това е нейната задача, възложена й от Нашия Господ Иисус Христос и осъществявана от Неговите апостоли и техните приемници – нашите архиереи.

Трябва да преосмислим много от нещата, които в момента формират нашата идентичност. Много се говори, че идентичността ни е в криза. Е, няма как да не е, защото тя се гради на митове, легенди и злоупотреба с историческите факти. Трябва да се върнем към исконните ценноти, а това са евангелските заповеди. Следва да се върнем към един обективен прочит на собствената ни история, който да ни посочва нашите грешки и да ни служи като урок по нравственост, а не само да се надуваме абсолютно незаслужено с постиженията на дедите ни. Историята трябва да стане наша учителка за бъдещето. А това ще стане тогава, когато я четем такава, каквато е в действителност. Това ще ни позволи да се освободим от много митове. България трябва да работи за добрите взаимоотношения на Балканите, а това предполага да имаме хармонични отношения както с народите около нас, така и с поместните Православни Църкви. Ние именно от Вселенската патриаршия сме получили православната вяра, както  и писмеността чрез светите братя Кирил и Методий. Днес в Гърция работят и живеят много българи. От Румънската Православна Църква пък можем много да се поучим, както впрочем и от възраждащата се Албанска.

Противоречията и противопоставянето в Църквата, както и взаимните  обвинения, заеманета на радикални позиции, липсата на задълбочен и истински богословски диалог, я обезкървяват непрекъснато. Когато една група вземе надмощие, друга е принудена да се оттегли. Така ние губим много хора. Манастирите ни са празни и същевременно има „тайни монаси“, „катакомбни богослужения“ и проче – все капани за излъганите от зилотските гурута вярващи, вкарани в паралелен, имагинерен свят, който е оплел умовете и сърцата им. Лъжовен, несъществуващ свят. В него те биват задържани посредством клевети, манипулации и обругаване на нормалните, канонични православни духовници. Зилотските гурута не признават общоприетите духовни авторитети и се стараят всячески да подкопаят Българската Православна Църква. За да не допуснем тя да бъде рушена, трябва да сме единни и да й помагаме. Победата на Църквата над рушителите може да бъде постигната само тогава, когато нейните йерарси придобият способността да обединяват,  да приобщават, да събират вярващите около евхаристийната жертва. Набеждаването на външни и вътрешни врагове като причина за нашите духовни неуспехи, както и следването на политически идеологии, скрити под православна опаковка, са гибелни пътища. Православната Църква не познава такива неща през вековете.

Изход от ситуацията има и той е църковността да се върне отново и да заеме своето достойно място в обществото, като се спазва йерархичността в Църквата. Светият Синод и патриархът, който скоро ще бъде избран, следва да заемат активна позиция и да отправят към обществото разбираеми евангелски послания. Те трябва да разкриват пред хората всичко, което ние преживяваме в Православието – животът според Христовото Евангелие, Неговата проповед, духовната бран в сърцата ни и духовното просвещение, към което се стремим. Всичко това няма нищо общо с геополитиката, с вътрешната политика, с някакви обществени и т.н. пристрастия. Никога нито Иисус Христос, нито апостолите, не са се занимавали с политическия живот и обществения морал на Рим, на Персия или на тогавашната разделена юдейска общност. Христос изобличава единствено лицемерието и безчовечната показна религиозност. Той не сочи с пръст грешниците, а укорява тези, които дръзват да стават съдници на другите. Ако бихме имали патриарх, който подхожда към църковните проблеми така, както подхождаше и призоваваше да се действа нашият Господ Иисус Христос, ще имаме и шанс нещата да се нормализират духовно, а след време и да се подобрят. Иска ми се да вярвам, че ще имаме такъв патриарх. Вярата и надеждата са заложени в човешката душа, без тях не можем да живеем!

Те посетиха обителта, игуменът архимандрит Никанор  им разказа неговата история и как се съгражда обител от запустението

Двама коптски духовници посетиха Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян“, известен и като Гигински.

Единият от тях бе епископ Сайедна  Седарус (в превод от коптски Теодор) – настоятел на храма „Успение Богородично“ в Кайро-Египет и викарий на коптския Александрийски папа и патриарх Тавадрос (в превод от арабски Теодор). На владиката е поверена отговорността за десетки храмове, два манастира, както и да коптските християни, които живеят във Франция, Германия, Италия и Великобритания. Спрътникът му беше свещеникът Филопатир е настоятел на храма „Св. Архангел Михаил“, също в Кайро.

В обителта те бяха посрещани от игумена архимандрит Никанор, който им разказа нейната история, как гради след запустението и им показа постигнатото. Братството изненада гостите, като ги почерпи с прочутото биволско мляко, собствено производство.  

Епископ Сайедна и отец Филопатир ще отслужат литургия в петък за общността на коптските християни у нас. По думите им, тя не е многобройна. Хората в нея са не само от Египет, но и от Ливан, Сирия и Палестина. Една част от тях са студенти, а други са се установили в България преди години. Църквата им няма свой храм в нашата страна. Архимандрит Никанор обясни на гостите какъв е редът за регистрация на вероизповедание по реда на българското законодателство, за да могат да обгрижнат духовно египетските християни в нашата страна.  

По-късно през деня египетските гости бяха приети от заместник-областния управител на Перник Владимир Русев, който се осведоми за състоянието на Коптската църква и живота на християнската  общност в Египет.

Духовниците посетиха Регионалния исторически музей, Минният музей и Минната дирекция и поздравиха кмета на Перник Станислав Владимиров.

На излизане от Минната дирекция гостите бяха пресрещнати от млада жена с деца, които с радост извикаха: „Мамо, мамо, виж! Кирил и Методий!“

Коптската църква е нехалкедонска църква. Основана е от египетските копти в Александрия през 536 – 580 г. Според древно предание това е направил свети евангелист Марко. На Четвъртия (Халкедонски) Вселенски събор не приемат решенията му. В резултат тя е обявена за еретическа,  тъй като следва монофизитството. Това довежда до потисничеството на Коптската православна църква от страна на Византия, a по-късно, след арабското нашествие, се провежда принудителна ислямизация, която води до значителен упадък. През 19 век са правени неуспешни опити за присъединяването й към Православната църква. Тя се състои от около 400 общини, подчинени на 32 епархии, от които 28 са в Египет, 2 в Судан и по 1 в Кения и Израел. Богослужението в нея се води на арабски и коптски.

Характерното за Коптската църква е осмогласието и използването на литургийните последования на Василий Велики, Григорий Богослов и Кирил Александрийски. Съхранила е обаче и някои юдейски обреди, като обрязването например. Друга характерна черта за коптите е, че Кръщението включва и татуировка във вид на кръст. Коптската православна църква се възглавява от духовен водач, който се титулова Александрийски папа и патриарх, Негово светейшество Теодор II.

Храмовете са квадратни. Имат собствен църковен календар, летоброенето започва от 284 г.

Той не е депозирал официално в Светия синод писмо за отказ да бъде включен в листата за изборите, казва митрополит Антоний

Пловдивският митрополит Николай не е депозирал официално в Светия синод писмото, с което се отказва от патриаршеската надпревара. Това каза пред БНТ Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний.

Той нито потвърди, нито отрече дали Николай ще участва в изборите за нов глава на църквата. На 20 юни Светият синод ще се събере, за да бъдат излъчени тримата, измежду които ще бъде избран новият патриарх.

„На 30 юни ще се проведе и изборът на нов патриарх, неговата интронизация, за да може на 1 юли да бъде извършена първата света литургия от него“, обясни митрополит Антоний.

Преди два месеца самият пловдивски епископ обяви, че не иска да става патриарх. Но действията му показват съвсем друго.

Само преди три дни за Сливенски митрополит бе избран Арсений, който е „креатура“ на пловдивския владика. Това накланя силно везните в негова полза при бъдещия избор на религиозен водач на православните българи.

Според слуховете в кулоарите на Синода тримата в късата листа за избор на нов патриарх ще бъдат митрополит Николай, митрополит Йоан и Врачанският митрополит Григорий.

Пред БНТ митрополит Антоний коментира и връщането на тленните останки на цар Фердинанд у нас.

  „Прелиствайки историята, за мнозина цар Фердинанд е противоречива личност, но църквата оценява неговия исторически акт – че посвещава своя престолонаследник цар Борис в православната вяра. Далновиден акт е, защото той е преценил, че неговият наследник, който ще управлява българския народ, трябва да изповядва и вярата му“, посочи той.

Митрополитът обясни, че царската власт е богоустановена, а още в Стария завет царете са били помазвани от пророците. Това е останало и в чина на интронизацията.

„Важно е да помним българските царе, затова Светият синод пази всички моменти, в които БПЦ е поддържала тези свои ясно изразени контакти с цар Борис Трети“, каза още митрополит Антоний.