„Те са срещу варицела, респираторния синцитиален вирус и менингококови инфекции“, съобщи здравният министър доц. Силвия Кирилов
Увеличават ваксиналната защита чрез включване на нови ваксини в имунизационния календар и в препоръчителните имунизации. Това заяви здравният министър доц. д-р Силви Кирилов на кръгла маса на тема: “За живот без ваксинопредотвратими болести”.
„Отправил съм запитване към Националния експертен съвет по имунизации и към производители на ваксини относно имунизация срещу варицела, респираторния синцитиален вирус, менингококови инфекции“, посочи още той. Събитието бе организирано в Народното събрание от Министерството на здравеопазването и под патронажа на Комисията по здравеопазване.
„Доказано ваксините не просто опазват живота, те спират епидемии, спасяват деца и възрастни, намаляват страданията на хората, променят хода на човешкото развитие“, коментира министърът.
„В България от години няма нови случаи на дифтерия, полиомиелит, рубеола. Трябва да помним обаче, че те могат да се завърнат, ако безхаберието доминира над знанието, страхът пред увереността“, отбеляза Кирилов.
Той обърна внимание, че през 2024 г. живота си са загубили три новородени от коклюш. Министърът посочи проблема с рака на маточната шийка в България, като отбеляза, че е предотвратим с ваксина. Същото бе казано и за грипа и пневмонията. Кирилов изтъкна, че ваксинопредотвратимите заболявания засягат различни сфери от живота – здравната, образователната, оказват негативен ефект върху финансовия и социалния статус, водят до намалено качество на живот и пропуснати възможности за професионална и социална реализация. Всяка поставена ваксина е знак за доверие в здравната система, здравната и национална политика, подчерта здравният министър. Той увери, че здравното министерство ще продължи да прави ваксините по-достъпни, като същевременно разширява и информацията за ползите от тях.
„Големият проблем ще дойде може би от дефицита“, казва макроикономистът Стоян Панчев
„Инфлацията може да се окаже по-малкият проблем. Евентуално когато се изпълнят критериите и ако влезем през следващата година в еврозоната големият проблем ще дойде може би от дефицита“. Това заяви пред БНР макроикономистът Стоян Панчев – анализатор от Експертния клуб за икономика и политика.
Според него вървим към положителен отговор на конвергентния доклад. Но смята, че трябва да изчакаме поне до достигане на средноевропейските доходи. Ако продължим със сегашното темпо, означава след 10 години, уточни той.
По думите му намаляването на административни такси се прави за да не се излезе извън рамките на това, което трябва да бъде постигнато като част от маастрихтските критерии. Стоян Панчев подчерта, че тежестта на подобен тип такси в потребителския индекс на цените е доста висок. Години наред България не изпълнява инфлационния критерий от Маастрихт, а с последните данни се оказа, че го изпълняваме на 100%, подчерта анализаторът.
„Тук се цели 100-процентово, перфектно изпълнение – нещо, което не се е случвало в последните години изобщо“.
Според него просто наблюдаваме „статистически театър“, а не реално отчитане на данните за цените.
Панчев даде пример с Хърватия:
„Това, което видяхме в Хърватия, е, че ако наистина бъдат използвани твърде много тежки административни мерки за овладяване на инфлацията, така че да влезем в критериите, след това имаме ефект, подобен на плажната топка – натискаме я под водата и тя изскача нагоре още по-бързо. Подобно нещо може да се види и в България“.
По думите му отчетената инфлация от НСИ не е толкова ниска – 4% на годишна база. За него „по-голямата манипулация“ във връзка с данните се отнася към дефицита.
Той смята за грешка влизането ни на всяка цена в еврозоната и го нарече „гръцко влизане в еврозоната“:
„Гърция стана член на еврозоната, заобикаляйки критериите и използвайки фалшива статистическа информация за влизане в еврозоната. По-късно Гърция влезе в една много тежка бюджетна криза. Цяла Европа след това пострада от това. Не са случайни тези критерии“.
Анализаторът предупреди, че можем да се върнем към състояние на публичните финанси, каквото познавахме преди 1997 г., преди въвеждането на Валутния борд.
Според него няма икономическа логика зад влизането на България сега, по този начин, в еврозоната.
Те дадоха висока оценка на духовните усилия, които полага братството в обителка „Св. св. Козма и Дамян“
Европейски дипломати посетиха Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, популярен още като Гигински.
Те бяха в обителта по инициатива на Атлантическия съвет на България и с подкрепата на Посолството на Украйна в нашата страна, и дадоха висока оценка за духовните усилия, които полага братството.
Дипломатите бяха запознати с вековната история на манастира, с различни аспекти от монашеското служение, с мястото и ролята на манастира през вековете в живота на хората в региона.
Гостите имаха възможност да научат за историята на възстановяване на духовната обител след политическия преход в България през 1989 г., както и да разгледат експозицията от стари икони, които се съхраняват в манастира.
В последващата неформална среща в манастирския двор съпредседателят на Атлантическия съвет Иван Анчев запозна посланиците с ролята на Българската православна църква в историята на българския народ.
Архимандрит Никанор и отец Симеон отслужиха молитва за мир в Украйна и Европа. Посланикът на Украйна Н. Пр. Олеся Илашчук изказа благодарност от името на присъстващите посланици и дипломати към монашеското братство за гостоприемството, топлия прием и молитвите за страдащия и борещ се украински народ срещу вероломното руско нападение и тежките изпитания на които украинците са подложени в днешни дни.
Иван Анчев от името на Атлантическия съвет на България и присъстващите дипломати също благодари на домакините и високо оцени духовните усилия на архимандрит Никанор и манастирското братство.
Образованието ни е светско и ще остане такова, както е във всички европейски страни, в които се учи религия, заяви той по време на мащабен целодневен форум в София по този въпрос.
Българското образование е светско и ще остане такова, както е във всички други европейски страни, в които се учи религията. Но трябва да дадем на децата си знания и умения, чрез които да опознаят собственото си минало и идентичност, и да развият критериите си за добро и зло. Ние не предлагаме задължителен час по религия, това ще бъде много повече час по етично възпитание, час по възпитание в добро, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на дискусия, посветена на изучаването на добродетели и религии в българските училища.
Ако предложението се приеме от Народното събрание, ние считаме, че трябва да се разработи различна от сегашната неконфесионална учебна програма, с фокус върху формирането на ценности и добродетели, програма, съчетаваща хуманистичното, философското, културното, етичното възпитание със знанията за религиите. Тя ще е подобна на програмите в Норвегия, Дания, Испания, Словакия, Германия и в още редица други европейски страни. И сега имаме елементи на религия в учебните програми, защото цялата българска и европейска цивилизация е продукт на християнското ни наследство, отбеляза министър Вълчев.
Децата ни учат за Зевс и извличат поуки от старогръцките легенди и митове, защо да не могат да го правят и за Иисус чрез библейските разкази. Планираме до 8 май да публикуваме концепцията на алтернативната програма, която съм учебен, че ще даде много повече яснота от тази, която в момента имаме, каза образователният министър.
Той започна изказването си с думите, че нашите деца ще живеят в хармонично и щастливо общество само, ако днес успеем да ги възпитаме в добродетели, да им формираме зряла ценностна система, морални убеждения и да ги направим отговорни. Това може би е и най-важната ни мисия, като родители, за съжаление, като че ли констатираме все повече неуспех в тази си мисия. Учители и родители сме склонни да се обвиняваме взаимно, а всъщност сме еднакво безпомощни, защото сме в неравна конкуренция с все по-мощни фактори на информационната среда, защото сме детронирали традиционните авторитети и защото не сме успели заедно да дефинираме как се справяме, каза министър Красимир Вълчев.
По думите му нараства усещането за социален безпорядък и отчуждение, за неспобност да се справим с увеличаващата се агресия и порочни зависимости. Училището не може да остане безучастно, то е призвано, освен да обучава, но и да възпитава. Всяка образователна система има за цел да направи децата, освен знаещи и можещи, и добри хора. Цел на всяка образователна система е духовно-нравственото развитие на детето. Тази цел е задължителна, а не избираема. Има го и като цел в нашия Закон за предучилищното и училищното образование. Ние сме убедени, че трябва да усилим възпитателната функция на образователната система и имаме два основни инструмента за това. Първият е да подчертаем възпитателния елемент във всеки един час, във всяка една учебна програма, факт е, че нашата образователна система е срамежлива във възпитателната си функция, ако я погледнем през учебните програми. Вторият начин да го направим това е да имаме отделен час по възпитание в добро, той ще ни даде фокуса и ще ни помогне да се справим с тази мисия. Последните седмици чухме и чуваме редица мнения, подкрепящи, критични, конструктивни. Чухме, обаче и някои неверни тези, и аз се чувствам длъжен да ги коментирам. Като тази, че предлагаме задължително вероучение и ще отменим светския характер на образованието, или ще се учи по действащата неконфесионална програма, заяви министър Вълчев.
На форума се обсъждат различните гледни точки по темата. На него присъстват българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, главният мюфтия Мустафа Хаджи, народни представители, ректори, университетски преподаватели, учители, родители и други. Сред поканените са и представители на гражданския сектор – неправителствени организации и други.
Тя си отиде на 87-годишна възраст, ще я запомним с емблематичните й репортажи, интервюта и филми от горещи точки по света
На 87 години почина легендарната журналистка на БНТ Даниела Кънева. Тя прокарва нови пътища в БТА и БНТ с емблематични репортажи, интервюта и филми от горещите световни точки, съобщиха колегите й от Българската национална телевизия.
Специалист по индийска и японска култура, до последно тя правеше репортажи за „По света и у нас“. Наричана от колеги, близки и приятели Ди Ди Кей, тя впечатляваше всички със силата на духа, професионализма и сърдечността си. Тя беше един от най-значимите и уважавани журналисти в страната, оставила дълбока следа в българската медийна история.
Даниела Кънева започва кариерата си в БТА и БНТ през 70-те години на миналия век. Тя е първият български кореспондент, изпратен в Япония, и първата чуждестранна журналистка, акредитирана там. Нейните репортажи и филми от Азия, особено от Япония и Индия, се отличаваха с дълбочина, емоционалност и професионализъм. През 2011 г. тя получава най-високото японско отличие — Орден на изгряващото слънце, златни и сребърни лъчи, за изключителния си принос в укрепването на българо-японските отношения.
Сред емблематичните ѝ интервюта са с индийския премиер Раджив Ганди, външният министър на СССР Андрей Громико, музикантът Рей Чарлс и други. През 2020 г. президентът Румен Радев я удостои с Почетния знак на държавния глава за нейния значим принос към българската журналистика.
Завинаги ще я помним като „самурай на словото“, чийто глас и поглед към света вдъхновяваха поколения български журналисти и зрители.
Те са облечени в скъпи дрехи, тормозят по-слабите деца, бездомните и животни, хвалят се с „подвизи“ в TikTok и Instagram
В последните месеци в редица български училища се наблюдава нарастващо присъствие на т. нар. „локали“ – ученически групички, които привличат вниманието с демонстративно поведение и агресия. Понятието „локали“ започва да се разпространява най-вече сред тийнейджърите в големите градове и вече буди тревога сред родители, учители и психолози.
Кои са „локалите“?
Терминът „локали“ идва от английската дума local, която в жаргонен смисъл започва да се използва в социалните мрежи, за да опише младежи – между 9-и 12-и клас, които прекарват голяма част от времето си на определени места в квартала – обикновено пред училища, молове, спирки или кафенета, където се опитват да „налагат“ авторитет чрез конфликт и грубо поведение. Те се движат в групичка по 5-6 души. Обикновено са облечени еднотипно със скъпи спортни дрехи. „Локалите“ често се организират в неформални групи с ясна йерархия. Обединява ги стремежът към влияние и „репутация“ в средата, която живеят. Това влияние се налага чрез вербална агресия, тормоз над по-слабите, демонстративна непочтителност към учители и авторитети, както и чрез видеа в TikTok и Instagram, където често се хвалят с „подвизи“.
Какво ги отличава?
Най-характерното за „локалите“ е тяхната визия и поведение. Те често носят дрехи с определени марки (най-често спортни и улични брандове), използват жаргон и подражават на образи от рап клипове или градската субкултура. Видеа, на които се вижда как групи локали обиждат, снимат или унижават други ученици, започнаха да се разпространяват онлайн, което допълнително подхранва феномена.
Психолозите свързват възхода на „локалите“ с нуждата на подрастващите от идентичност и принадлежност в свят, където социалните мрежи диктуват нормите. Комбинацията от липса на внимание в семейството, нисък социален контрол и възможността за бърза популярност онлайн създава благоприятна среда за такива групи.
Според преподаватели и директори, подобно поведение често води до нарушаване на учебния процес, спад в дисциплината и засилване на училищния тормоз. „Локалите“ не се самоопределят непременно като „лоши“, но поведението им нерядко преминава граници, особено когато целта е „вайръл“ видео или одобрение в мрежата.
Техните обекти на насилие
Тези групички тероризират не само деца, а и бездомни хора и животни.
„9-12 клас е апогеят на юношеството. Период, в който с огромна сила се проявяват предишни нерешени проблеми, защото човек пораства и се сблъсква с въпроси, свързани с неговата идентичност”, заявява психологът Велислава Донкина в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.
По думите ѝ хората не трябва да се ожесточават към тези деца, защото те имат нужда от грижа. Тя предлага да се вземат по-строги мерки в училищата, защото сега психолозите в учебните заведения са ползвани като наказателна мярка. Донкина добавя, че не са положени достатъчно усилия за регулацията на психологичната грижа в страната.
Обещанията на държавата?
Министерството на образованието и науката съобщи, че ще предприеме действия за по-строг контрол върху агресията в училище, включително чрез програми за ментално здраве, превенция на насилието и работа с родителите. В същото време експерти подчертават, че ключът е в ранната превенция и възпитанието на емпатия и уважение у децата още от началните класове.
Феноменът „локали“ е поредното огледало на обществото – с неговите социални неравенства, дигитални зависимости и нуждата от принадлежност. Колкото по-рано бъде разпознат, толкова по-голям е шансът да бъде овладян навреме.
Те са усетени са в България, както и в още седем държави
Земетересение с магнитуд от 5,9 по Рихтер разтърси Западна Турция. Последвал е и вторичен трус с магнитуд от 5,5 по Рихтер. По данни на Европейско-средиземноморският сеизмологичен център (EMSC) той е бил регистриран в 12:49 местно време на 28 км от град Силиврия. Епицентърът му е бил във водите на Мраморно море.
Земетресението е било усетено и у нас, както и в още седем държави (вижте ги на картата).
За момента няма данни за нанесени щети.
Малко по-късно трус с магнитуд от 3,9 по Рихтер е разлюлял Гърция, като епицентърът му е бил на 30 км от Солун.
Тя си отиде на 67-годишна възраст, от известно време страдаше от множествена склероза, но болестта не сломи духа й
Телевизионната журналистка Диляна Грозданова е починала на 67-годишна възраст. Скръбната вест съобщиха нейни близки. Грозданова е една от разпознаваемите телевизионни личности, като е била репортер в БНТ и БНР. През 90-те години на миналия век е водещ на предаването „Отзвук“, излъчвано по обществената телевизия.
Накратко за нея
От 2001 до 2005 г. журналистката е депутат в 39-ото Народно събрание. Избрана е от листата на НДСВ, но не е член на партията. През 2001 г. става един от учредителите на формацията на бившия кмет на София Стефан Софиянски – Съюз на свободните демократи (ССД). През 2005 г. няколко месеца преди парламентарните избори, напуска Народното събрание, а непосредствено преди началото на предизборната кампания – напуска и ССД и се отказва от политическа дейност. След това Грозданова се завръща в медиите като водещ на седмичното предаване по TV7, което отново носи името „Отзвук“. В края на 2011 г. става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“, който по това време притежава вестниците „Труд“ и „24 часа“.
България загуби един от най-силните си гласове в журналистиката – Диляна Грозданова. След дълга и неравна битка със сериозно заболяване, тя си отиде – тихо, но с достойнството, с което живя и работи. През последната година и половина здравето ѝ рязко се влоши, след като преди време беше диагностицирана с множествена склероза – диагноза, която прие със смелост, но която не успя да сломи духа ѝ до самия край.
Коя е Диляна Грозданова?
Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 година в София. По майчина линия е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето, припомня Vesti. Израснала в столичния квартал Лозенец, Диляна описва детството си така в интервю за EVA от 2005 г.: „Баща ми беше строителен инженер, майка ми – редактор в радиото. Израснах в Лозенец. Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца доста се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, татко или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете.“
„Бях и доста срамежлива. Когато ходех при баба ми, всеки път ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми казваше: „Ти вече ги познаваш, от години играеш с тях.“ Но на мен все ми беше неудобно да отида сама. Бях и много злояда. Добре, че имаше един Гошко от апартамента срещу нас – той ме взимаше за училище и излапваше набързо попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме доволни.“
Журналистическата професия я привлича още в младежките години, въпреки вродената й срамежливост. „Смятах, че журналистиката ще ме направи по-напориста. Което и стана.“
Професионална реализация
Диляна завършва журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“. Първите ѝ професионални стъпки са в Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Преди 10 ноември 1989 г. е била репортер на телевизионното предаване „Актуална антена“. По-късно става емблематична водеща на предаването „Отзвук“ по БНТ .
Срещата с любовта и семейството
За личния си живот Грозданова споделя с хумор: „Като дете винаги си харесвах някое момченце, за да ми бъде интересно да ходя на детска градина, след това на училище. Тогава който те харесваше, трябваше да те удари яко с чанта по главата или по гърба, ти да го удряш. Аз не се давах. Баща ми ме беше научил да отвръщам на боя с бой и въпреки че бях слабичка, ми имаха страха.“ Със своя съпруг Любомир Павлов ги свързва любопитна история: „Той беше упорит като свредел. И досега обича да казва, че ме видял по телевизора и казал: „Ето, за тази жена ще се оженя.“Толкова нахално, всъщност не се познавахме! Когато се видяхме, Любо вече беше завършил медицина, беше се насочил към психиатрията, беше асистент при проф. Станкушев на 4-и километър и правеше дисертация. Запозна ни обща позната.“
„Моят път не е гладък, но аз не съм страхлива и както казва мъжът ми, винаги имам различно мнение. Другото, което ми казва, е: „Само аз мога да изтърпявам твоето чувство за хумор!“Защото все още не съм го загубила.“
Журналист и политик
След Грозданова 1999 година е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и и член-учредител на неговата партия – ССД – Съюз на свободните демократи.
През 2001 година е избрана за народен представител от НДСВ в XXXIX-то Народно събрание – четвъртото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на комунистическия режим през 1989 г. Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 г. Съставено е според резултатите от парламентарните избори, проведени на 17 юни 2001 г.
През януари 2005 г. напуска парламента, а непосредствено преди началото на предизборната кампания – напуска и ССД и се отказва от политическа дейност.
Защо влиза в политиката?
„Ами просто излезе, че обичам политиката. Започнах с втората кампания на Стефан Софиянски за кмет, като станах шеф на неговия предизборен щаб. После царят ме покани за водач на кандидат-депутатската листа в Габрово. Влязох в парламента. Но се оказах леко встрани от парламентарната група, защото не станах член на партия НДСВ. Бях като чужд сред свои или обратното. В момента, в който реших, че има конфликт на интереси, напуснах. Казах си, че никой не се е залепил за депутатско място. Сметнах, че е редно да постъпя така. Защото съм малко бодлива коза. А наскоро, както знаеш, отказах да съм кандидат-депутат на ССД. Мисля, че има много по-важни неща.“
За Диляна балансът между личен и професионален живот винаги е бил важен: „Винаги семейството е най-важно“, споделя тя. „Вярно, че политиката ме разочарова, а аз мразя разочарованието.“
„Никой обаче не може да каже, преди да е тръгнал по даден път: няма да тръгна, защото може да ми се случи еди-какво си. Спечелих опит, който иначе нямаше как да получа. Защото има разлика дали гледаш политиката като журналист, или си вътре в нея. Така че по-скоро възприемам това като етап от живота ми, който ме обогати. Хубаво е и че се запознах с хора от цяла България, с които останах в добри отношения. От друга страна, така и не станах истински партиец. Необходими са качества, които нямам. Не мога да свикна с взаимоотношения, които не са ми по сърце. Аз съм индивидуалист, а на индивидуалиста не му е мястото в партия.“
Тя дълбоко е преживявала разочарованията си и определя себе си като чувствителна личност: „Прекалено лоялна съм, а човек трябва да е по-гъвкав в съвременния свят.“
Обратно в медиите
В края на 2000-те години Грозданова се завръща в медийната среда като изпълнителен директор и водеща на седмичното предаване „Отзвук“ по TV7, чийто собственик е съпругът ѝ, Любомир Павлов. През 2011 година става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“ – мултимедийна компания, която тогава притежава водещите вестници „Труд“ и „24 часа“.
„На 10 ноември, когато Тодор Живков падна от власт, с Владо ни изписаха от Пирогов – бяха го оперирали заради пилорна стеноза. И ме подхванаха събитията. Прекъснах си отпуската по майчинство, върнах се в „Актуална антена“. Казах на майка ми и баща ми: „Ето ви сега внуче, нали искахте?“ А ние с Любо се отдадохме на политиката.“
Ковчегът му ще е дърво и цинк, както самият той пожела приживе, тялото ще бъде положено в базиликата „Санта Мария Маджоре“
Двеста шестдесет и шестия папа на Католическата църква Франциск ще бъде погребан на 26 април, събота. Датата беше обявена преди минути от Ватикана.
Кардиналите трябваше да изберат дата между 25 и 27 април – между четири и шест дни след кончината на Светия отец. Началото на церемонията ще е 10.00 ч. местно време в Рим (11.00 ч. в България). 88-годишният понтифекс почина на 21 април от инсулт, след като прекара 5 седмици с двустранна пневмония в болница.
Церемонията по погребението му, която се очаква да събере огромно множество хора, ще се състои на площада пред базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Към момента официално от политическите лидери обявиха, че ще присъстват президента на Франция Емануел Макрон, а малко след това заяви намерението си да отпътува за траурното събитие и този на Украйна Володомир Зеленски.
След това ковчегът на Франциск – който той предварително поиска да бъде от дърво и цинк – ще бъде внесен в църквата и оттам пренесен в базиликата „Санта Мария Маджоре“ за погребение.
Същевременно, след кончината на папата бе извършена процедурата по запечатването на покоите му във Ватикана, макар и той там почти да не живя. Предпочиташе за свой дом къщата за гости „Санта Марта“, за да може да се среща с хора от цял свят и да не изневери на навика си да живее скромно само с най-необходимото за всекидневието без лукс.
Запечатването на вратите на Апостолическия дворец стана с червена панделка и восъчен печат. Беше счупен и неговият пръстен след смъртта му, както изисква протокола в такива случаи. Извършването на церемониите, стъпка по стъпка, беше проследено от кардинал Кевин Фарел, който е назначеният от папата кардинал-камерлинг – длъжност, която е до избирането на нов понтификат. Постът има специални и изключително важни функции в периода между смъртта на папата и избирането на нов.През този отрязък от време кардинал-камерлинг официално констатира смъртта на Светия отец, организира погребението му и управлява всички текущи дела на Католическата църква.
