Живял е в 9 век пр. Хр., за него пише, освен в Стария Завет, още в Талмуда и Корана, герой е от фолклора на много народи

Свети пророк Илия (иврит: אליהו, Елияху), чийто ден Църквата чества на 20 юли, е живял в 9 век пр. Христа, в Древен Израел. За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), Новия завет, Талмуда и Корана, също така е герой от фолклора на различни народи, включително и българския.

Името му в превод означава „Моят Бог е Яхве“. Нищо не се знае за произхода му. Мисията му е да върне  еврейския народ към Истинския Бог, тъй като се е увлякъл по идолопоклонничеството под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахаав.  Характерното за него е, че проповядва и изобличава дръзко и безстрашно. По това време Баал телецът бил смятан за божество на природата, отговарящ за дъжда, гръмотевицата, светкавицата и росата. Служението пред този демон се изразявало в мазохистични ритуали, често придружавани от човешки жертвоприношения – в повечето случаи на деца. Пророкът предизвиквал от името на Яхве не само него, а и Езавел, жреците ѝ, Ахаав и цял Израел.

През 9 век пр.н.е. обединеното царство на Давид и Соломон, в резултат на вътрешни междуособици, вече е разделено на две царства – северно (Израел) и южно (Юдея). Йерусалим, центърът на еврейския религиозен и политически живот попада Юдея. При това положение, от чисто политически съображения, Амрий който станал цар на Израел трябвало да предприеме нещо, за да измести този център на своя територия, в противен случай рискувал предаността на неговите поданици да раздели между Израел и Юдея. Амрий намерил относително лесен начин да централизира властта си като построил нова столица в Самария на височина 91 метра над околността. Но религиозният въпрос представлявал по-голямо предизвикателство, поради неизменната важност на Йерусалимския храм за еврейското богослужение по онова време. За да се откъсне израелската религия от контрола на храмовите свещеници, били взети важни решения – промени. Те били да се насърчи строителството на храмове и жертвеници в границите на Израел, за свещеници да бъдат назначавани такива, които не са от Левиевото коляно, но било разрешено и строителството на храмове, посветени на ханаанското божество Ваал. Нововъведенията противоречали на Мойсеевия закон. Към всичко това Амрий въвел и династичния брак – непознат дотогава сред еврейския народ. Целта била осигуряване на мир със съседски държави, така, както правел Соломон, поддържайки така цял харем от съпруги – дъщери и родственици на бивши врагове. Цар Ахав оженил сина си за сидонската принцеса Езавел, която била и  жрица на Ваал. За последвалите проблеми се намеква в Псалм 45, смятан от някои изследователи за сватбена песен на Ахаав и Езавел. Всичко това произвело недоволство средз пророците на Яхве, един от които бил и Илия. По-нататък, от житието му, е известно неговото бягство от Израил и укритие при потока Херит, случката при вдовицата в Сарепта Сидонска и т.н. След последвала суша две години, Ахаав проводил пратеници да поканят Илия да се върне. В Израел пророкът предизвиква жреците на Валаал в молитвено съревнование, в което той е победителят. В резултат на неговите прошения Бог изпраща огън. Чувствайки се моране победител, Илия нарежда на народа на Кисон да избие пророците на Ваал, след което предсказва дъжд. Качва се на планината Кармил и кара слугата си седем пъти да погледне на седмия път той вижда малък тъмен облак, който бързо се разраства и завалява дъжд. Предупреден за гнева на Езавел заради умъртвените й жреци, Илия отново бяха, пътувайки 40 денонощия до планината Хорив. Там в разговор с Бога той Му разказал какво го тормози. Следват още няколко знаменателни случки, свързани със силната му молитва и директни и индиректни срещи с владетеля. В тези години Илия вече бил придружаван от своя ученик Елисей, който става и свидетел на неговото отбеждане в небесата на огнена колесница. Някои автори без задълбочена изследване правят груби съпоставки на Илия с Енох.

Пророчество относно Илия изрича пророк Малахия в своята книга от Библията, според която Илия ще предвести идването на Месия. (Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен). На нас, християните е известно сетнешното му явяване на планината Тавор в деня на Преображението Господне.

Камъните от стените ще завикат, и дървените стеги ще им отговорят: „горко ономува, който зида град върху кръв и който гради крепост с неправда!“ (Авак. 2: 11-12)

Месеци наред световната общественост е свидетел на жестоката обсада на Ивицата Газа, довела до невиждана хуманитарна катастрофа. Хиляди наши братя и сестри вече загубиха живота си; десетки са ранени; два милиона души са обречени на недостиг на храна, питейна вода, медикаменти, електричество и гориво, докато над главите им продължават да падат бомби. Всеки ден загиват невинни и невъоръжени хора – множество невръстни деца, жени, възрастни, беззащитни, болни и уязвими хора. Наложената блокада, разбирана като „колективно наказание“ над стотици хиляди невинни хора, противоречи на всички норми на международното право, на общочовешката нравственост, но преди всичко и най-вече – на божествения евангелски закон. „Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене“ (Бит. 4: 10) – и днес тази пролята кръв вика към небето и към нашата съвест.

Не можем да останем безмълвни, безучастни и равнодушни. Затова настояваме за незабавно и безусловно прекратяване на блокадата, за свободен и гарантиран достъп на хуманитарна помощ и медицински екипи. Призоваваме всички отговорни национални и международни организации и религиозни общности да упражнят реален натиск за трайно прекратяване на военните действия и за защита на цивилното население; за освобождаване на заложниците и несправедливо задържаните; за изграждане на устойчив механизъм за справедлив мир, основан на равноправие и сигурност за всички.

Напомняме, че всяко бездействие пред очевидното страдание на палестинския народ в Ивицата Газа, е съучастие: „Грях ономува, който знае да прави добро, а не прави“ (Иак. 4: 17). Крайно време е гласът на състраданието да надделее над гласа на оръжието, милостта – над отмъщението, а справедливостта – над неправдата. Да вдигнем глас за онези, които вече нямат силата да говорят. Да им подадем ръка, преди болката им да се превърне в нова, непреодолима бездна между народите. Защото, „Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, – и няма да го чуят“ (Притч. 21: 13).

Още веднъж изразяваме нашата братска молитвена подкрепа към Негово Блаженство Йерусалимския патриарх Теофил III, към Светия Синод на Йерусалимската патриаршия, към Негово Високопреосвещенство Тивериадския архиепископ Алексий, патриаршески епитроп в Газа, към свещения клир и многострадалното паство на „Майката на Църквите” – св. Сионска църква.

Нека Всемилостивият Бог да защити и запази Своите невинни чеда и да вразуми всички отговорни фактори, от които зависи прекратяването на блокада и възстановяването на мира!