Издебва жените в гръб, опипва ги и изчезва, движи се и с колело, действа в Пловдив е

Жените в Пловдив много да внимават, когато се прибират по тъмно, че и по светло дори на оживени места. Работата е в това, че не джебчийки ще ги изненадат, а сексуален маниак на тротинетка. Засега чичкото е безопасен, само удря дамите в гръб, опипва ги доволно и изчезва с превозното си средство. Същият индивид, понякога, се движи и колело.

За тази опасност става ясно от предупреждения на жени в социалните мрежи. Проблемът е, че полицията все още не е успяла да го залови още повече, че той дейаства в различни райони на града под тепетата, което прави по-трудна локализацията му.

Една от жените, станала негов обект, пожела анонимност, но разказа за случката със самата нея пред Нова телевизия. Тя описа нападателя като мъж с колело, облечен в черно и с качулка. Прибирайки се у дома, към 21.00 часа една вечер, той минал край нея на велосипеда си и я ударил. Въпреки виковете й, никой не се отзовал на помощ. Жената допълни, че има информация от нейна позната, че същият мъж се движи с тротинетка. Приятелката ѝ също е пострадала от него. По-късно става ясно, че потърпевшите са много повече.

 „Това буди изключително голямо притеснение у мен. Нашите деца, съпруги и майки би трябвало да са в безопасност. Според мен трябва да има повече полицейско присъствие“, заяви Мария Къркавичева, жител на града.

В полицията има подадени жалби срещу маниака на тротинетка и колело.

Дизайнът им е на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор

Българската народна банка взе окончателно решение през април за облика на българските евромонети след присъединяването на страната ни към еврозоната. На 4 юни Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха зелена светлина по пътя на България към членство в еврозоната. Според публикувания Доклад за конвергенцията на ЕЦБ от 2024 г. насам България е постигнала значителен напредък по отношение на икономическата конвергенция с еврозоната и е готова да приеме еврото от 1 януари 2026 година.

Евромонетите имат обща страна и национална страна. За основни елементи на националната страна на българските евромонети е възпроизведен дизайнът на настоящите български разменни монети.

Дизайнът на общите страни на монетите е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На тях са представени изображения на Европейския съюз или на Европа, които символизират единството на ЕС.

Одобрените през 2024 г. графични проекти за дизайн набългарската национална страна на евромонетите отговарят на изискванията за основните мотиви и задължителни реквизити на дизайна.

Съгласно нормативните изисквания, всяка национална страна на евромонетите включва задължителни и незадължителни реквизити.

Задължителните елементи са:

• изобразяване на кръг от 12 звезди, както e върху знамето на Европейския съюз;
• изписване на кирилица на думата „БЪЛГАРИЯ“ като обозначение на емитиращата държава;
• за българските евромонети от 2 евро – надпис, изписан последователно по гурта, като на едната половина е изписано „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, а на втората половина – обърнато изписан същият надпис.

Избраните незадължителни елементи са:

• изписване на кирилица на думата „евро“ на монетите от 1 и 2 евро, „стотинка“ на монетата от 1 цент и „стотинки“ на монетите от 2, 5, 10, 20 и 50 цента;
• изписване на годината на въвеждане на еврото в България.

Ето и как ще изглеждат българските евромонети: 

Мадарски конник – на евромонетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента;

.

Това е записано в конвергентния доклад, огласен преди минути

България отговаря на критериите и е готова да приеме еврото, считано от 1 януари 2026 г. — ключов етап, който ще я превърне в двадесет и първата държава членка, присъединила се към еврозоната. Това съобщиха от Европейската комисия преди минути. Тази оценка е изложена в Доклада за конвергенцията за 2025 г., изготвен по искане на българските власти, и бележи решаваща и историческа стъпка по пътя на България към приемане на еврото.

В доклада се констатира, че България изпълнява четирите номинални критерия за конвергенция, които имат за цел да гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че нейната икономика е достатъчно подготвена за това. Законодателството на държавата членка също така се счита за съвместимо с изискванията на Договора и устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). В оценката на Комисията се разглеждат и допълнителни фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенцията, включително промените в платежния баланс и интеграционните процеси на пазара на стоки, финансовия пазар и пазара на труда. Тази оценка се допълва от публикувания също днес доклад на ЕЦБ за конвергенцията.

В резултат на тази оценка Комисията прие и предложения за решение на Съвета и за регламент на Съвета относно въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г. Съветът на ЕС ще вземе окончателните решения относно приемането на еврото от България след обсъждания в Еврогрупата и Европейския съвет и след като Европейският парламент и ЕЦБ дадат становищата си.

Междувременно изказване по стъпката на България към еврозоната и в частност на положителния доклад за конвергенцията се изказа еврокомисарят Валдис Домбровскис. Ето и точен и верифициран превод на неговите думи:

„Като министър-председател на Латвия работих по въвеждането на еврото на фона на финансовата криза. Тогава много гласове поставиха под въпрос това решение. Защо Латвия трябва да се присъедини към еврозона, която беше в смут? Поглеждайки назад, можем да кажем със сигурност, че еврото донесе много ползи на моята страна и значително подобри всекидневието на нейните граждани. Предвид геополитическата ситуация в региона и войната на Русия срещу Украйна, еврото действа като щит не само в Латвия, но и в другите две балтийски държави – Литва и Естония. Спестяванията ни са в безопасност, валутата е стабилна и нашите страни показаха устойчивост на фона на икономически сътресения, които се случваха едно след друго. Нашите икономики и фирми се възползваха от премахването на разходите за обмяна на валута, повишената прозрачност на цените, достъпа до по-евтино финансиране и по-големия интерес от международните инвеститори. Тези фактори, взети заедно, допринесоха за просперитета на хората в балтийските държави.

И това не е само мое мнение – когато хората видят ползите от еврото в ежедневието си, европейската валута става още по-популярна. Например, през януари 2014 г., когато Латвия се присъедини към еврото, само 55% го подкрепяха, докато сега то се радва на огромна подкрепа – 83% от анкетираните през април 2025 г. латвийци изразиха положително мнение за еврото.

Ако преминаването към еврото в България бъде одобрено от страните от еврозоната, ще бъде необходимо усилие на цялата нация. То ще изисква ясна комуникация и силна координация между правителството, частния сектор, банките, гражданското общество и хората. Осигуряването на прозрачност на цените и борбата с неправомерното повишаване на цените ще изискват изключително усилие. Предишните практики и данни от други страни от еврозоната показват, че това е напълно постижимо, а увеличението на цените в резултат на преминаването към еврото преди са били минимални. Присъединяването към еврозоната е най-добрата инвестиция, която България може да направи в своето бъдеще. Страната ще бъде по-силна след преминаването към еврото. И еврото ще продължи да носи ползи десетилетия напред.“

Дали казаното от Валдис Домбровскис ще се сбъдне или не, бъдещето ще покаже. във всички случаи обаче българите сме изправени пред поредното предизвикателство, през което трябва да преминем.

Кога, как и какво се случи с двете страни след приемането на общата валута

На фона на днешните протести и в очакване на двата конвергентни доклада, като към това се добави и безпокойството на хората от паричната промяна, ви представяме анализ на БНР за две държави, приели еврото. Едната е Гърция и потъването й във финансова криза и по-лекият път на Германия. Въпрос на икономики, реална и скрита инфлация. Къде в тази ситуация сме ние?

Гърция влезе в еврозоната през 2001 година. Тогава имаше проучвания, които показаха, че 83% от гърците напълно подкрепят тази смяна, защото гърците вече се бяха почувствали част от Европа, предава БНР. Искаха да използват същата валута като германците и французите. Тогава много икономисти коментираха, че така страната ще стане по-богата, ще има по-голям просперитет за нейните жители, но за да влезе в еврозоната през 2001 година, бюджетният дефицит на Гърция трябваше да бъде под 3% от Брутния вътрешен продукт, а социалистическото правителство на Костас Симидис декларира това пред еврозоната.

През 2009 година стана ясно, че страната е укривала дефицити от европейските органи. Тогава тя беше изправена пред дефицит от 12% и изпадна във финансов колапс и тогава започна голямата криза. Най-големите и основни проблеми бяха предизвикани от факта, че гръцката икономика не беше в състояние да се конкурира с основните икономики на европейския север в рамките на единен пазар.

В същото време влизането в еврозоната позволи на Гърция да започне да взима заеми с изключително ниски лихви и тогава започна голямата грешка на гърците. Започна едно разхищение, което стартира от държавата, премина през банките и накрая приключи с гражданите. Взимаха се кредити, без да се мисли как могат да се върнат.

Разликата между Германия и Гърция по отношение на еврото е, че Германия е не просто член на еврозоната, а е гръбнакът на еврозоната, както икономически, така и политически. Германия е основателка на еврозоната, като въвежда еврото първо без налична валута през 1999 година, а като физическа влиза в портфейлите на хората през 2002 година. Европейската централна банка е базирана във Франкфурт, а Германия е най-голямата икономика в еврозоната с над 25% дял от БВП на еврозоната. Съответно и влиянието върху решенията на Европейската централна банка и финансовата политика са огромни.

Германия традиционно подкрепя строгата фискална дисциплина – нисък дефицит и стабилна инфлация, като тя продължава да е противник на идеята за споделяне на общ дълг.

Електрическият уред е направил токов удар, инцидентът е в Бургас

Неизправен хладилник уби майка на две деца днес след обяд. Електрическият уред е направил токов удар, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Бургас.

Млада жена, която е на 23 години, е загинала в дома си на улица „Ален мак“ в квартал „Горно Езерово“.Сигнал за инцидента е подаден около 14:53 ч. По първоначални данни жената е получила фатален електрически удар при отваряне на врата на хладилник. На място е извършен щателен оглед. Тялото ѝ е откарано за аутопсия. По случая е образувано досъдебно производство.

При друг случай на 16 май жена на 75 години загина от токов удар в Цар Калоян. Жената е била ударена от ток при работа в градината.