Някои искат по-малка сватба без много гости. Въпросът обаче опира до родата и кой във фамилията определя правилата за съдбовните моменти. Ако доминира патриархалният ред, то бъдещите младоженци, неизбежно ще трябва да се съобразят с главата на фамилията. Ако обаче те са свободни сами да взимат решения, малката сватба, с по-малко гости може да бъде дори по-запомняща се от големия и шумен купон.

Най-напред за нея е необходимо да бъде избрано мястото за тържеството. Някои ангажират малкото и уютно кафене, в което годениците са се срещнали за пръв път. Други предприемат смелото решение да изведат гостите извън града, например на пикник в гората, в планината, край морето. За почерпката с храна и питиета кетърингът е отлично решение, макар и той да е поднесен по подходящ начин, като за „туристи”. Например, върху всяко одеяло с покривка на тревата, може да бъде сервирана пикник-кошница с почерпка. Ако сватбата е в парк с оформени места за палене на огън, барбекюто е отлично решение. В приготвянето му, освен готвачът от наетата фирма, може да се включи кумът, кумата, младоженците, дори да бъде обявен конкурс за най-вкусна мръвка.

Тържеството тип пикник трябва да бъде съобразено с възрастта на някои от гостите, защото е твърде неудобно 70-80-годишните баби и дядовци на младата двойка да седят върху одеяло на поляна. Ако обаче има и възрастни роднини, но младите искат да са сред природата, сватбеният обяд може да бъде на обща дървена маса с пейки – така, както в миналото хората са ознаменували това събитие в селата. Могат да се наемат и отделни пластмасови маси и столове за поляната, но материалът не хармонира с природната среда. Това правило важи и, ако тържеството е край морето.

В чужбина, най-вече в САЩ, съществува практика за малки сватби да се наемат апартаменти от типа на студиата или хангари, които не се използват по предназначение, а се отдават под наем от собствениците за различни събития. За целта те са добре изчистени и обзаведени с типичните за такива помещения стелажи, плотове, тип работни и прочие приспособления, които се използват за сервиране.

Сватби се правят и в пещери, но тази практика в България е ограничена само до подписването пред служебното лице.

Фуршет или обяд – това избират младоженците. Фуршет произлиза от вилица на френски езек. В етикета означава ястия, независимо солени или сладки, с размера на малки хапки за хапване наведнъж. У нас той е пердпочитан като начин на сервиране за делови срещи, тъй като няма места за сядане и така се осъществяват повече полезни бизнесконтакти. Затова, традиционна остава сватбената трапеза с всички блюда на нея – от ордьоврите до десертите.

Малката сватба съвсем не е повод да се откаже човек от романтична и красива церемония. Точно обратното, тя може да бъде още по-трогателна от големите сватби. Ако пък и за тържеството е избрана вечерта, то атмосферата може да бъде необикновено завладяваща със свещи на масите или фенери, ако е на открито.

Колкото до програмата, освен професионални аниматори, музикални водещи, във всяка фамилия има зевзеци, които с радост биха се отзовали да поддържат доброто настроение на гостите.

Пържените картофи  са отлично мезе за бира и вино, и любимо  лакомство дори на злоядото дете. Знаем ли обаче какво могат да ни причинят те? Учени разкриха опасностите, скрити в това лакомство. Хора, които ядат пържени картофи два или повече пъти седмично, са два пъти по-застрашени от ранна смърт. Няма обаче риск, ако те са варени, печени или задушени. Това твърди д-р Никола Веронез от САЩ, автор на мащабно проучване. Консумацията на пържените картофи расте застрашително в цял свят, а с това и заболеваемостта от хипертония, затлъстяване и висок холестерол, предупреждава тя. Като пример, тя посочва факта, че през 2014 г. всеки американец е консумирал средно по 50 кг картофи, 35 кг от които са били точно пържени или под формата на чипс. Проучването показало още, че мъжете налитали на тях повече, отколкото жените, тъй като са отлично мезе за бира и вино. Д-р Никола Веронез свърза по-честите инфакти и инсулти при силния пол, отколкото при жените, точно с това кулинарно предпочитание  

Не по-малко от 100 хил. човека у нас страдат от трудно зарастващи рани. В страната обаче не се води статистика колко точно са те. За незарастваща, наричана още атонична рана се смята тази, която не зараства за 4 – 6 седмици. Пловдивската клиника „Медикус Алфа” е една от малкото в страната, където се извършва успешното им лечение. Лечебното заведение е от малкото у нас, които имат договор със здравната каса за такава терапия. Плаща се само първичният преглед, цената му е 40 лева. За здравноосигурените пациенти и трите етапа на лечението – медикаментозно разширение на съдовете за подобряване на кръвооросяването, малки хирургични интервенции за отстраняване на възникнали рани и некроза преди задълбочаването им при необходимост, и антибиотично лечение за премахване на микробната флора, са безплатни. „Целта е некротичният процес да се овладее в етап, в който все още е обратим. Поради високата си податливост на инфекции, при липса на навременно и адекватно лечение, трудно зарастващите рани могат да доведат дори до ампутация на засегнатия крайник”, предупреждава д-р Станьо Славчев, който е един от водещите специалисти в лечението на тази диагноза. Атоничните рани възникват спонтанно и обичайно са резултат от друго заболяване. Сред най-честите причини за това са диабетът, венозната и артериалната недостатъчност. Според епидемиологичните проучвания около 15% от пациентите със захарен диабет развиват синдрома на „диабетното стъпало“. Основна предпоставка за възникване на трудно зарастващите рани е причиненото от диабета свиване на кръвоносните съдове и увреждане на периферните нерви. Първите симптоми на това усложнение са намаляване на потната секреция, намаляване и изчезване на усещането за болка и топлина. Раните най-често се развиват на ходилото, увеличават бързо обема си и са силно податливи на инфекции, което налага своевременната намеса на опитен хирург. Процесът на заздравяване на раната се състои от четири фази, които са силно интегрирани и взаимозависими: хемостаза, възпаление, пролиферация и възстановяване на тъканите. Има много фактори, които могат да засегнат някоя от фазите на този процес, и така да попречат на правилното му протичане. Една от най-честите причини за усложнения на тези рани в световен мащаб са отложеното, непълно или неправилно лечение.

Всички знаем кой е Алберт Айнщайн, но има десет неща, които са известни на малцина. Изследователите на живота му решиха да ги разкрият. Например, преди смъртта си той казал няколко думи на немски, но американската медицинска сестра не знаела езика, а после не могла да ги възпроизведе. На 19 април 1955 г., без широко разгласяване се състояло погребението му, на което присъствали само 12 най-близки приятели. От смъртта на водещият физик –теоретик на ХХ век започнала епохата на великите физически открития, чиито основоположник станал той. Той е имал проблеми в развитието. Малкият Алберт не е говорил приблизително до седмата си годинка. За днешните детски психолози това се явява признак на сериозно нарушение, за което те изпращат дори на психиатър. Възможно е той да е страдал от синдрома на Аспергер – разстойство от аутистичния спектър, което влияе на  речевия център и поведенческото развитие на децата. Той знаел много добре математиката. Съгласно широко разпространен мит се смята, че Айнщайн се е учил лошо и дори не е можел да издържи изпитите по математика в училище. В действителност, той е преуспявал по този предмет. На 12-годишна възраст гениалният младеж се интересувал как да запише университетски курс по тези науки. Той е направил всичките си открития само за една година. През 1905 г. Айнщайн публикувал четири статии, с които е  дал своя принос в теоретичната физика. По това време той бил чиновник в швейцарско патентно бюро и паралелно с това пишел докторската си дисертация. В тези четири статии физикът описал математическата теория за относителността и други две теории, които му донесли по-късно Нобеловата награда. Нобелът му не е за теорията на относителността. Престижната съвсем не е за теорията му на относителността, а за това, че е успял да обясни фотоелектрическия ефект, използвайки квантовата теория. Теорията му за относителността останала без награда. Били необходими години, за да бъде тя потвърдена експериментално. Айнщайн е бил преговарящ за пускането на заложници. Световноизвестният физик е бил убеден пацифист, отдало му се е да приложи своите убеждения на практика. Веднага след Втората световна война, когато радикално настроени студенти от Берлинския университет похитили ректора и няколко професори за заложници, Айнщайн се проявил като парламентарист и успял да убеди радикалите да пуснат учените. Геният имал извънбрачна дъщеря. По време на ученето си в университета в Цюрих Айнщайн имал връзка с еднокурстничката си Милева Марич, после тя станала първата му съпруга. Преди да сключат брак обаче, двойката имала дъщеря, чиято съдба е неизвестна. Тя или е починала още като дете, или е дадена за осиновяване. Физикът е бил голям любител на жените. Бракът на Алберт Айнщайн и Милева Марич се разпаднал, защото ученият нямал нищо против да има връзки с друг жени. Една от любовниците му – неговата братовчедка Елза, в края на краищата, станала негова втора съпруга. Финансовата премия от Нобеловата награда била пръсната за бракоразводното дело с Милева. Разводът им бил продължителен и тягостен. За него той похарчил много пари, както и за издръжката на първата си жена Милева. Предлагали му място в правителството на Израел. Освен като водещ физик – теоретик, Айнщайн е бил известен още и със своите политически възгледи. В продължение на целия си живот той опазил пацифистките си убеждения и се обявил срещу разпространението на ядреното оръжие след Втората световна война. През 1952 г. министър-председателят на Израел Давид Бен Гурион му предложил място в правителството на създадената наскоро израелска държава, но геният отказал, позовавайки се на напредналата си възраст. Мозъкът на нобелиста бил откраднат. Алберт Айнщайн завещал тялото му да бъде кремирано и това станало, но не изцяло. Лекарят, който правел аутопсията на 18 април 195 г. в Принстън (САЩ) – патоанатомът д-р Томас Харви, не можел да устои на изкушението да изучи мозъка на светилото на физическата наука, и откраднал частица от него с изследователска цел.  

„Маслото от рапица е с най-много полезни елементи – нещо, което го прави естествен съюзник срещу инфаркта, високото кръвно налягане и повишаването на лошия холестерол. То определено подобрява работата на сърдечния мускул”, твърдят учени. Този продукт, който все още е слабо популярен у нас, се практикува широко в чужбина и то най-вече от хората, които съблюдават нормите на здравословния начин на живот и хранене. Той е източник, богат на витамин Е. „Рапичното масло е изключително полезно за здравето заради своя добър хранителен профил – ниско съдържание на наситени мастни киселини и високо съдържание както на Oмега 6, така и на Oмега 3 полиненаситени есенциални мастни киселини. Тях не можем да синтезираме в организма си и непременно трябва да ги приемаме чрез храната”. Така коментира ползите от него проф. д-р Стефка Петрова от Националния център по обществено здраве и анализи, която е и водещ специалист и многогодишен национален консултант по хранене и диететика. „Есенциалните мастни киселини и техните производни са важна част от структурите на всички клетъчни мембрани като осигуряват тяхната цялост, стабилност, и среда за ефективно действие на ензимите. Те са важни за нормалното функциониране на всички тъкани и органи, като имат ключова роля за развитието и функционирането на нервната система. Значителни количества полиненаситени Oмега 3 и Oмега 6 мастни киселини може да бъдат открити в рапичното масло и в растително-базираните маргарини, включващи рапично масло, както и в други растителни масла (ленено, сусамово, орехово масло)”, доплъни проф. Петрова. Затова тя препоръчва, особено за летните месеци, употребата на мазнини, които съдържат рапичен продукт. Като довод националният консултант посочи редица изследвания, според които замяната на наситените с ненаситени есенциални мастни киселини допринася за поддържането на нормални нива на холестерола и триглицеридите в кръвта, съдейства за потискане на хроничните възпалителни процеси, и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Освен това, по-малкото количество наситени мазнини спомага за занижаване на нивата на лошия холестерол и оказва цялостно благоприятно действие върху организма. Впрочем, маслото от рапица, съдържа 10 пъти повече Омега 3 в сравнение със слънчогледовото олио и зехтина, има неутрален вкус и не влияе на вкуса на приготвени храни. Същевременно, то има висока точка на опушване, поради което прегаря трудно, затова е и отличната мазнина за пържене и задушаване.

Медицински специалисти от Клиниката по дерматология и венерология към ВМА ще извършват безплатни профилактични прегледи за пигментни петна и рак на кожата. Консултациите ще се проведат на 21, 22 и 23 юни, от 10:00 до 13:00 часа, в кабинет 227, намиращ се на втория етаж в поликлиниката на ВМА, и след предварително записване на телефони: 02/ 92 25 809; 02/ 92 25 023 и 02/ 92 25 002. Статистиката сочи, че 1/3 от всички видове рак са рак на кожата. Над 200 000 случаи на меланом са диагностицирани всяка година. 90% от случаите на кожен рак са лечими, ако бъдат открити навреме. Затова и апелът на специалистите е: „Проверете се, защитете се и бъдете отговорни, когато сте на слънце!”.