Как валутната промяна ще засягне различните обществени групи

От: Ваня Симеонова

Приемането на еврото е голяма промяна, която ще засегне всички. Икономистите обикновено гледат само големите числа, но забравят как това се отразява на различните групи хора. Като видим как се справиха другите държави с еврото, ще разберем по-добре какво ни очаква.

Предизвикателства с адаптация

За пенсионерите и хората с постоянни доходи е наистина трудно да свикнат с нова валута. Според проучване от 2022 г., на възрастните над 65 години им трябват между шест месеца и две години, за да привикнат да пазаруват с новата валута. В Хърватия, през първите два месеца след въвеждането на еврото, над 60% от възрастните хора са избягвали да пазаруват сами и са разчитали на помощ от по-млади роднини. Проучване от април 2024 г. показва, че след една година над 70% от възрастните хървати вече са свикнали с еврото. Ключът беше в практичните мерки – задължително означаване на цените в двете валути за цяла година, информационни материали с по-голям шрифт и безплатни калкулатори в пощите. В Естония доброволци са посещавали домовете на пенсионери, особено в селата. Това много помогна – 78% от хората над 65 години са получили някаква подкрепа и повечето са казали, че е било „по-лесно, отколкото очаквах“.

Заемите и спестяванията

Много хора с кредити се притесняват дали плащанията им ще се променят след въвеждането на еврото. Тези страхове са разбираеми, и е важно да се разгледат с оглед на специфичната ситуация в България. Едно нещо е сигурно – всички съществуващи кредити ще бъдат преизчислени по официалния курс без промяна в условията. Казано просто, ако сте плащали 800 лева месечно за ипотека, след еврото ще плащате точно 409 евро.За разлика от балтийските държави и Хърватия обаче, България е в различна ситуация, тъй като от 1997 г. вече има валутен борд с еврото. Това означава, че много от предимствата на валутната стабилност вече са интегрирани в нашата финансова система. Важно е да се отбележи, че в момента нашата страна има по-ниски лихви по жилищните кредити (средно около 2.5%) в сравнение със средните в Еврозоната (около 3.7%). Това е съществена разлика от ситуацията в балтийските държави преди тяхното приемане на еврото. При такива обстоятелства, вместо очакваното понижение на лихвите, което се случи в Латвия и Естония, у нас е възможно да наблюдаваме по-сложни ефекти.

Кредитите и играта на лихвите

Съществуващите кредити с фиксирани лихви най-вероятно ще останат непроменени, запазвайки текущите си условия според договорите. Що се отнася до кредитите с променлив лихвен процент, те вероятно ще претърпят известна трансформация, тъй като ще трябва да се адаптират към европейските референтни индекси като Euribor. Тази адаптация може да доведе до различни резултати за кредитополучателите в зависимост от конкретните параметри на техните заеми и начина, по който банките ще преизчислят променливата им компонента. При новите кредити, отпуснати след присъединяването към Еврозоната, бихме могли да забележим постепенно сближаване с лихвените нива, типични за останалите страни с евро. Тъй като България в момента се радва на по-ниски лихви по жилищните кредити в сравнение със средните в Еврозоната, това вероятно би означавало лек ръст, а не спад в лихвените проценти, поне в краткосрочен план.

Депозитите и спестяванията

От друга страна, добрата новина е, че при депозитите и спестовните продукти можем да очакваме значително по-благоприятна тенденция. Понастоящем лихвените проценти по депозитите в България са изключително ниски – близки до нула за повечето банки, със средни нива от около 0,7% в лева и малко над 1% в евро за дългосрочни депозити. В същото време, средните лихви по депозитите в страните от Еврозоната са доста по-високи, достигащи в някои държави 2-3% за срочни депозити. След присъединяването към Еврозоната очакваме постепенно и стабилно повишаване на лихвените проценти по българските депозити, доближавайки ги до по-атрактивните нива в другите страни от еврозоната. Това би могло да бъде добра новина за спестителите, особено за хората в пенсионна възраст, които често разчитат на доходи от лихви. По-високите лихви по депозитите биха могли да помогнат за частично компенсиране на инфлационните ефекти и за по-добро съхранение на стойността на спестяванията в дългосрочен план. Въпреки това, не бива да се очакват драматични промени – вероятно става въпрос за плавно повишение в рамките на 0,5-1 процентни пункта в хоризонт от 2-3 години. Въпреки тези краткосрочни предизвикателства и промени, дългосрочните ефекти от въвеждането на еврото вероятно ще бъдат положителни за финансовия сектор като цяло. С присъединяването към Еврозоната финансовият пазар в България ще стане част от значително по-голям и ликвиден пазар, където конкуренцията между банките вероятно ще се засили. Тази повишена конкуренция, заедно с по-голямата прозрачност и предвидимост на финансовите пазари, евентуално би могла да доведе до по-изгодни условия за тези, които търсят финансиране за своите домове или бизнес начинания, а също и до по-атрактивни доходности за спестителите.

Малкият и среден бизнес

За предприемачите въвеждането на еврото създава начални разходи. Според доклад на Естонската търговска камара от 2013 г., малките фирми са похарчили между 2000-5000 евро за актуализиране на софтуер, касови апарати и обучение на персонала. По-важното е колко бързо тези разходи се възвръщат. Фирмите, които търгуват с партньори от еврозоната, са си върнали инвестицията средно за 10-12 месеца само от спестени банкови такси. Компаниите, които работят предимно на вътрешния пазар, са имали по-дълъг период на възвръщаемост – около 18 месеца.

Опитът на Хърватия е особено актуален. Според доклад на Хърватската стопанска камара от декември 2023 г., една година след въвеждането на еврото, премахването на таксите за обмяна на валута е спестило на хърватската икономика около 160 млн. евро годишно – сума, която е особено важна за малките фирми с ниски печалби.

Ще купуваме ли по-малко с еврото?

Основното притеснение при приемането на еврото е какво ще стане с покупателната способност на доходите и спестяванията. Тук официалните данни дават ясна картина. Според Европейската централна банка (ЕЦБ), основната цел на паричната политика в еврозоната е „поддържането на ценова стабилност и съхраняването на покупателната способност на единната валута“. Това показва колко важен е този аспект за европейските институции. Конкретните измервания на Евростат за Хърватия през периода януари – март 2023 г. показват, че приносът на еврото към инфлацията е бил между едва 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно. Това е минимално и временно увеличение. Специален анализ на ЕЦБ от март 2023 г. за влиянието на еврото върху инфлацията в Хърватия заключава: „въздействието на преминаването към еврото върху потребителските цени в Хърватия досега е било относително малко и от същия порядък като наблюдаваното след предишни преходи, въпреки по-предизвикателната инфлационна среда“. В балтийските държави, които имат най-дълъг опит с еврото от новите държави-членки, данните също са успокояващи. Оценките на Евростат за инфлацията, свързана с въвеждането на еврото, варират от 0.11 процентни пункта за Литва до 0.3 процентни пункта за Словения, Кипър, Малта и Словакия. В дългосрочен план, след първоначалния период на адаптация, не се наблюдава значителна разлика в инфлацията между новите и старите членки на еврозоната. След известно време инфлацията в тези страни става горе-долу същата като в останалите страни с евро. Важно е да се отбележи, че възприятието за инфлация често е по-силно от реалната инфлация. Проучвания в различни страни показват, че хората често имат усещане за по-голямо покачване на цените, отколкото показва официалната статистика. Това се дължи отчасти на психологически фактори и липсата на достатъчно информация.

Ключът е в подготовката

Опитът от другите страни показва, че за успешен преход са важни няколко неща , които се допълва :

= Добро планиране – поне една година подготовка с ясни етапи

= Целенасочена информация за различните групи население, особено за най-уязвимите

= Практическа помощ за възрастните хора – не само информация, а и реална подкрепа

= Прозрачност при цените с ясни начини за сигнализиране при злоупотреби

= Разясняване на дългосрочните ползи наред с честно признаване на краткосрочните предизвикателства

= Ефективна комуникация от институциите за реалните фактори, влияещи върху цените.

€ – чудо или бедствие?

Въвеждането на еврото не е нито чудо, нито бедствие. То е инструмент, чиято стойност зависи от това как го използваме. С правилната подготовка и стратегия, преходът към еврото може да бъде не просто смяна на банкнотите, а стъпка към по-стабилна икономика, с ползи, които постепенно ще стигнат до всички. С очакваното повишаване на лихвите по депозитите след присъединяването към Еврозоната, българските спестители вероятно ще имат възможност да получават по-добра доходност за своите пари. Това, в комбинация с по-дългосрочната ценова стабилност, характерна за еврозоната, най-вероятно няма да доведе до загуба на стойност на спестяванията – напротив, може да подобри тяхното реално запазване във времето. Разбира се, за да се максимизират тези ползи, е разумно спестителите да следят активно промените в лихвените условия на банките и да преструктурират своите спестявания според новите възможности.

Що се отнася до потребителските цени, опитът на другите държави показва, че прякото влияние на въвеждането на еврото върху инфлацията е минимално, но е важно властите да упражняват адекватен контрол върху ценообразуването преди и след преминаването – например Латвия е наблюдавала цените на 120 често купувани стоки и услуги в големите градове една година преди въвеждането на еврото и след това. Така че всички можем да си помогнем – записвайте цените на 120 най-купувани продукта, дори правете снимки. Когато дойде еврото, сравнявайте цените и ако те са завишени, подавайте сигнали. Доказано е – това ще даде отличен ефект!

В крайна сметка, успешното приемане на еврото в България ще зависи от активното участие на всички – институции, бизнес и граждани. За спестителите и кредитополучателите промените в лихвените нива ще бъдат част от по-голямата трансформация на финансовата система, която с правилно управление може да донесе стабилност и растеж на икономиката ни в дългосрочен план. Най-важното е да сме информирани, подготвени и да гледаме отвъд непосредствените предизвикателства към дългосрочните възможности, които членството в Еврозоната предлага.

Последваха проливни дъждове в три области на страната

Градушка удари късно след обяд днес в три области и остави десетки селища без електричество. Проливни дъждове допълниха картината.

В област Габрово ледените късове са били колкото орех и са паднали в села от община Севлиево. Щети има в Горна Росица, Шумата, Батошево, Карамичевци, Душевски колиби и Търхово.

В област Разград три села – Балкански, Осенец, Езерче, както и част от град Цар Калоян, са без електрозахранване вследствие на бурята. Това съобщиха от пресцентъра на Областна администрация – Разград. Екипи на ЕРП – Север работят в момента и по тяхна информация електрозахранването ще бъде възстановено към 23:00 часа, информираха още от областната администрация. Гръмотевичната буря премина над цялата област. Около 17:00 часа над общините Исперих и Кубрат, а по-късно и над община Разград се е изсипала градушка. Към 18:00 часа всички екипи на пожарната са се отзоваха на сигнали за отводняване на шахти по кръстовищата, както и на 18 сигнала, подадени за паднали дървета по пътното платно. Пет сигнала има за паднали дървета върху леки автомобили. Прогнозите за тази нощ са за 30-40 литра дъжд на кв. м.

В област Търговище, при буря в Поповско поривите на вятъра достигнаха 50км/ч, съобщи дежурният в служба „Гражданска защита“ към община Попово Стойчо Димитров. Валежът е продължил повече от час, а количеството паднал дъжд е 20 литра на квадратен метър. В разгара на бурята поривите на вятъра са били 49,8 км/ час, а максималната средна скорост – 10 км/час, каза Димитров.  На места е паднала и градушка. Димитров посочи, че има информация за ледени зърна от село Светлен. По време на бурята на два пъти е прекъсвало електричеството в населеното място. Според местните хора силният вятър и градушката са нанесли щети на насажденията в зеленчуковите градини.

В другите общините от област Търговище – Търговище, Омуртаг, Антоново и Опака е преваляло, без да има данни за щети, казаха от ръководствата на общините.

Стотици останаха без дом на 15 април, когато фадроми разрушиха мизерните къщи, в които хората живееха десетилетия в столичния квартал „Захарна фабрика“. Вече втори месец повечето от тях спят в палатки, без течаща вода и в още по-голяма мизерия от преди. Някои ще кажа: Това са роми, жилищата им са незаконни. Защо ни занимавате с тях? Етносът тук няма никакво отношение – говорим за човешки същества, за които ще продължим да публикуваме материали въпреки бездушието на институциите. Ако към ромите имаше последователна и ефективна политика за социализиране чрез образование и работа, едва ли щяхме да се ангажираме с такива теми. В годините назад обаче бяха похарчени милиони по програми, но никой не направи анализ на резултатите от тях. Защо? Отговорите оставяме на нашите читатели.Предоставяме на вниманието ви разказа на едно семейство, останало без дом, публикувам от колегите от People of Sofia.

Вася, на 37 години и семейството му, жители на Захарна фабрика

– Казвам се Вася, на 37 години. Роден съм тук, в София. Целият ми живот е тук, в Захарна фабрика. И трите ми деца също са родени тук.

Работя като общ работник. Винаги съм работил, никога не съм седял без работа. Съпругата ми също работи – хигиенистка е в Бизнес парка в Младост, чисти офиси. Запознахме се преди 19 години в местна дискотека тук, в махалата. Видяхме се, влюбихме се и оттогава сме неразделни. Сутрин тя тръгва рано, връща се късно, а после двамата се грижим за децата. Не е лесно, но няма как. Това е нашият живот, като на всеки обикновен българин тук.

Имаме три деца. Най-малката още учи – въпреки че раницата ѝ, учебниците, тетрадките и химикалките останаха под разрушените ни стени. Най-големият вече работи, няма как – трябва да помага. А средният… интересът му към училище не е висок. Сега, когато всички сме навън под открито небе, най-вероятно и той ще трябва да започне работа.

Зад нас се намираше къщата, в която живеехме. Къща с две стаи. Не беше голяма, но беше наш дом. Стените бяха боядисани от нас. Вечер се събирахме всички на масата. Празнувахме рождените дни, правехме баница по съботите. Беше обикновена, но беше мястото, където живеехме.. Точно си бяхме взели чисто нова кухня – не можахме да я спасим. Остана там (посочва към мястото, където е бил домът им).

В квартала сме от поколения. Баба ми е на 78 и е родена тук. Майка ми още живее тук. Баща ми почина тук преди около пет месеца. Тук сме расли от поколения.

– Какво се случи в деня на събарянето?

– Казаха, че ще събарят само две-три бараки. Един месец по-рано дойдоха и ни предупредиха, но не повярвахме, че ще бутнат домовете ни и то по такъв начин. Хората освободиха бараките, махнаха дървата си оттам и зачакаха. А на 15 април,  по време на Страстната седмица, в 5:30 сутринта, дойдоха багери, полиция, водно оръдие, жандармерия. Казаха ни да освобождаваме терена.

Полицаите бяха доста жестоки. Стояха на метър от нас, буквално не ни оставиха да изнесем нищо. Постоянно повтаряха да излизаме от домовете си и ни пречеха да си вземем дори най-необходимото. Беше като натиск, като операция – не като събаряне на бараки..

– Успяхте ли да изнесете нещата си?

– Почти нищо не успях. Оставих кухнята, секцията, дивана, телевизорите. Само малко неща спасихме. Един човек го ритаха. Полицаите бяха много лоши.

– Кметът беше ли там?

– Беше. Каза, че само бараките ще събарят. И ние му повярвахме. Но после почнаха и къщите. Цял ден събаряха. Повече от 30-40 къщи изчезнаха. Кварталът ни е тук от почти 100 години.

– Какво стана след това?

– Кметът ни предложи да отидем в приют. Но това място беше в окаяно състояние – матраци с петна от урина, дървеници по стените, обща баня и тоалетна. Жена ми трябваше да се къпе с непознати мъже в обща баня. Условията за живот, дори и временно не са добре. Сега сме в палатки.

– Колко души сте в палатката?

– Петима. Спим на два матрака. Без баня. Без тоалетна. Преди имахме четири химически тоалетни, но ги махнаха и тях. Ходим при роднини, за да се изкъпем.

– Има ли институции, които ви помагат?

– Никой от общината не иска да говори с нас. Няма комуникация. Не искат дори да ни чуят. А има решение. Предложихме да ни дадат терен – ще си построим сами, ще си плащаме. Или да ни разселят по две-три семейства в различни квартали. Съгласни сме. Но няма желание. Само мълчание. Не искаме общински жилища, знаем, че има много чакащи хора, а общинските жилища в София са кът. Вярвам, че може да се намери решение, но когато няма комуникация отсреща – сме безсилни.

– Какво е най-трудното?

– Сутрин се будиш и не знаеш какво да правиш. Не можеш да измиеш лицето си. Не можеш да кажеш на детето си, че всичко ще е наред, защото не вярваш.

– Какво очаквате оттук нататък?

– Сега в квартала има около 25 палатки – хората живеят буквално сред руините на собствените си домове. Около 10-15 души преспиват в местната евангелска църква – на пода, на одеяла, кой както може. Там са главно по-болни хора и семейства с малки деца, които няма как да издържат нощите навън.

Много от нас търсят квартири под наем. По телефона всичко е наред – хората звучат учтиво, казват да отидем на оглед. Но когато стигнем, щом видят, че сме роми, или че сме с три деца, казват, че жилището вече е заето. Други пък директно отказват. Страшно е в какво сме попаднали.

Чакаме. Не знаем какво ще стане. Казват, че пак ще дойдат да ни гонят. Но нямаме къде да отидем. Това е последното ни място.

– Какво би казал на хората, които не разбират защо сте тук?

– Ние не сме пришълци. Всички тук сме родени в този квартал. Работим. Гледаме си децата. Плащаме, и сме готови да си плащаме. Работим от сутрин до вечер, като всички останали. Сега просто сме навън – не защото така сме избрали, а защото ни изхвърлиха от домовете ни и ги разрушиха.

Разбирам, че някои хора се страхуват или не ни разбират. Но моля ви – не гледайте на нас като на заплаха. Погледнете ни като хора. Всеки човек има нужда от място, където да се прибере. От покрив и нормален живот.

Ние не искаме специално отношение. Искаме справедливо. Ние сме част от този град, , а не сянка в покрайнините му. Искаме да живеем като хора. Да имаме дом, не палатка.

Благодарим на Роми за демокрация за съдействието!

Убийтсвото е станало по време на вечеря, пистолетът е незаконно притежаван

Бивш военен на 91 години е застрелял 69-годишният си зет в Поморие. Това съобщиха от Областната дирекция на МВР в Бургас. Сигналът за инцидента е получен малко преди полунощ.

Убийството е станало по време на вечеря, само няколко дни след погребението на дъщерята на задържания и съпруга на починалия.

Дядото прострелял мъжа два пъти – в гърба и главата, задържан е.

Пред полицаите той обяснил, че дъщеря му починала скоро. След погребението отношенията със зет му се изострили.

Сигналът за убийството е подаден от внука на 91-годишния мъж. Той успял да вземе пистолета от ръцете на дядо си, който направил опит да се самоубие, уточниха от МВР.

Тялото на 69-годишния мъж е откарано за извършването на аутопсия в Бургас. Жертвата е Георги Генов – бивш полицай, когото мнозина все още помнят като доблестен служител на реда, пише „Флагман“.

Пистолетът „Браунинг“, с който е извъшено убийството, е бил незаконно притежаван.

Този път мошениците използват мобилните ни телефони, подлмъгват ни наименования на банки

МВР предупреди за нова схема за телефонна измама. По нея набелязаната жертва получава обаждане на мобилния си телефон от мним полицай, който най-често се представя като служител на Главна Дирекция „Национална полиция“, съобщават от министерството.

Мнимият полицай цитира имена на човек, който с фалшиво пълномощно е направил опит да изтегли кредит на името на потенциалната жертва или на спестяванията. Уверявайки, че попълва протокол, „полицаят“ изисква допълнителна информация за банкови сметки, наличности, предоставяне на лични данни на други лица и т.н. След това по време на разговора обяснява, че след него ще се обади банков служител, който ще укаже какви стъпки да предприети, за да не стане получателят на обаждането жертва на финансова измама и да спаси средствата си.

Разговорът продължава с мним банков служител, който инструктира какви действия да бъдат предприети. Следва съвет да бъдат изтеглени всички пари от сметката или да бъде изтеглен кредит в максимален размер (тъй като кредитният потенциал трябва да бъде закрит).

След това е възможно мнимият банков служител да поиска изтеглените пари да бъдат преведени по защитена банкова сметка, чрез криптомат, да бъдат предоставени на изпратен доверен човек след потвърждаване на код или да да бъдат предадени на полицай, който да провери банкнотите, дали случайно не са фалшиви.

И двамата – мнимият полицай, както и мнимият банков служител – отговарят убедително и компетентно на всички поставени от жертвата въпроси. Има и ситуации, в които се включва мним прокурор, който да потвърди, че се води разследване на мащабна схема, в която жертвата е въвлечена, и ако не съдейства, рискува подозренията за участие в престъпната дейност да паднат и върху самата нея. Обажданията се представят като получени от български телефонни номера, дори и реални такива на институции или частни лица.Затова от МВР съветват всеки, който стане обект на подобно обаждане, да не се доверява. От ведомството припомнят, че измамната история винаги налага спешност и конфиденциалност, а измамниците казват, че искат да помогнат и спасят пари. Това е сигнал, че става дума за измама.

От полицията припомнят да не се вярва на твърдения по телефон, особено когато се иска да се разпоредите със средствата си. За целта е добре такъв разговор да бъде прекъснат и да се търси връзка с банка чрез официален телефонен номер. Важно предупреждение е да не се предоставя лична или банкова информация на непознати лица, без значение за кого се представят, а да се подаде сигнал на тел. 112 или в най-близкото поделение на МВР.

Ще ги отпусне на Столичната община за кризата с градския транспорт

Кабинетът отпуска 15 млн. лв. на Столична община, за да бъде решена кризата с градския транспорт в столицата и още от утре той да заработи нормално отново. Това заяви министър-председателят Росен Желязков, след като по-рано през деня разговоря с кмета на София Васил Терзиев и представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа“, съобщиха от правителствената пресслужба. В разговорите участва също министърът на финансите Теменужка Петкова.

Кабинетът ще осигури необходимите за настоящата година средства чрез преструктуриране на разходи по централния бюджет. Премиерът Желязков каза, че на практика се налага да бъдат взети средства от други пера по бюджета, за да се допълни субсидията към Столичната община. Допълнителните ресурси удовлетворяват в оптимална степен настоящите искания, така че градският транспорт да тръгне още от утре. Министър-председателят отбеляза още, че това ще възстанови реда и спокойствието в столицата. Той изрази очакване местната власт да намери подход за следващата година, тъй като намирането на устойчиво решение е в нейните ръце.

„Не е работа на държавата да се меси в процеси, които са от комунален характер, но това, което се случва, наложи днес да проведем тези разговори“, каза Желязков. По думите му жителите на столицата са станали заложник на неумението да се водят разговори по въпроси, които не се заключават само до размера на заплатите, но и за бъдещето на градския транспорт, за модела на функциониране на дружествата в системата, за оптимизирането на процесите и социалния диалог. Той увери, че от утре, 20 май, наземният транспорт ще върви отново.

„Създадоха си кризата, решиха си я. Чакаме следващия епизод, където това да се повтори, заяви кметът на София Васил Терзиев пред журналисти в сградата на Столичната община. Винаги се водим по плоскостта на лесното и удобното или как да заметем проблема под килима, коментира още той“. И обяви, че ще се бори срещу отлагането на проблемите „от днес за утре“.

На свой ред лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви във Фейсбук „Твърдя за ГЕРБ, че никой не е пречил на кмета Терзиев (кметът на София Васил Терзиев – бел. авт.), нито е участвал в протестните действия, това са си изцяло синдикални действия, заяви лидерът на партията Бойко Борисов, в присъствието на премиера Росен Желязков, на среща с общински съветници в централата на партията“. В изявлението си в социалната мрежа той заяви още „Дни наред чуваме как има политически намеси в този, бих го нарекъл, скандал. Сандално е да оставиш седмица хората без транспорт.“

Стачката на ватманите и шофьорите продължава, събират подписка и за спирането на метрото

Днес, 19 май, ще стане ясно дали ще бъде прекратено сметоизвозването в осем района на София. Това са „Люлин“, „Красно село“, „Илинден“, „Надежда“, „Сердика“, „Изгрев“, „Слатина“ и „Подуяне“.

Няколко дни по-рано фирмите „Зауба“ и „Грийн партнърс – БКС“ заявиха, че спират сметоизвозването, поради неизплатени 9 млн. лв. от Столична община. Според заместник-кмета по финансовите въпроси Иван Василев причината за забавените плащания са законови ограничения, свързани с все още неприетия общински бюджет. Той се надява Общинският съвет да одобри бюджета на 29 май и увери, че  сметопочистването на столицата няма да бъде спряно.

В София продължава стачката на работниците от наземния транспорт. От КНСБ заявиха, че събират подписка и за спиране на метрото. По думите на вицепрезидентът на конфедерацията Тодор Капитанов Градският транспорт вече е в безсрочни стачни действия. „В рамките на днешния ден ще бъдат представени исканията във всички отделни дружества. Няма промяна, имахме голямото желание днес да приключим всички действия, но кметът и неговия екип са убедени, че решение на въпроса няма. Нашите изчисления сочеха, че това има как да се направи, но въпросът е не какво искаме, а каква е политическата воля. Представихме нашите сметки, които съгласувахме, но в разговорите се уточни, че няма да има никакво ново предложение към протестиращите. Нашите искания остават 300 лева, искаме да влезем в преговори“, обясни още Капитанов. По-рано днес, както и в предходните дни, кметът Васил Терзиев бе категоричен, че увеличение може да има само със 100 лева, тъй като бюджетът не го позволява, а на програми закапиталово строителство, като на детски градини, например, няма да се посяга. Неотдавна той посочи фактическите месечни възнаграждения на хората в Градския транспорт, които съвсем не са за подценяване. „Средната брутна заплата в автотранспорта на София в момента е около 3900 лв. за водач, в метрополитена около 4600 лв., като не са включени 300 лв. за храна на месец“, каза още Терзиев. По думите му, от 2018 г. до момента заплатите са се качили средно с около 150%, но това не е решило нито един от системните проблеми“, каза тогава кметът.