Най-голямата домашна котка е Мейн Куун. Възрастните мъжки могат да тежат до 15 кг и за пораснат до почти метър на дължина. Женските Мейн Кууни обикновено са по-малки от мъжките. Тези приятели растат бавно, така че достигат до пълния си размер и потенциал когато навършат около 2-3 години.Породата е адаптирана към суров климат. Нейната лъскава и водоустойчива козина не присъства при друга порода домашни котки. Отдолу козината е пухкава, за да предпазва от влага и сняг, а отгоре къса и гладка, за да се промушва лесно из храстите. Дългата, гъста опашка, която котката обвива около себе си, когато спи, предпазва допълнително от студ. Ушите също са силно обрасли за предпазване от студа (както отвътре, така и по върховете) и имат широк обхват на движение. Големите заоблени лапи служат като снегоходки. Очите са големи, осигуряващи чудесно зрение. Сравнително дългата, квадратна муцуна улеснява захващането на плячката и лоченето на вода от поточета и локви.Единственият физиологичен недостатък е, че сърцето е сравнително малко за размера ѝ и при по-големи натоварвания може да не издържи.
След като говорим за големи породи мяукащи животни, не можем да не зададем и обратния въпрос – коя е най-малката официално призната порода котка. Това е Сингапурската котка, която тежи само между 2 и 4 кг. На височина може да достигне до 20 см, а на дължина – до 30 см.
Представителите на породатаимат приятен характер. Те са интелигентни, любопитни, мили и нежни котки, които се привързват много към своите стопани и обичат игрите с тях. Единственото по-хубаво нещо от една сингапура… са две, три или повече сингапури! Веднъж щом се докоснете до нея, няма да можете без нейната компания! Тя е много социална – разбира се добре с децата и другите домашни животни у дома.
Сингапурската котка има елегантно тяло, с добре оформена мускулатура. Козината ѝ е къса и мека на допир. Окраската е в сепия, с ясно изразен тикинг. Ушите са големи, със заоблени връхчета. Очите са кръгли и големи, със зелен, лешников или амбър цвят. Крайниците ѝ са къси и мускулести, а опашката е пропорционална на тялото.Поддръжката на козината е елементарна – достъчно е да се сресва от време на време. Продължителността на живота на представителите е между 12 и 15 години, а здравословното им състояние е отлично.
Манчкинът е пък най-ниската порода мяукащо животинче, защото има къси крака, същевременно тялото му е с нормален размер. Макар че дълго време организациите не признават породата, поради тази “деформация” , в последствие Манчкинът е официално признат, а развъдчиците все още работят по намаляване на проблемите, които тези приятели срещат в костите си поради късите крачета.
