Петиция в защита на съсловието в социална мрежа
От: Наташа Войкина, Враца
Фото: Ангел Иванов
Петиция в защита на лекарите в социална мрежа,благодарности и обвинения към белите престилки съпътстват ежедневието им.
Началото на епидемичната обстановка в световен мащаб създаде повсеместни проблематични ситуации. Възникна COVID- конспирология, съпътствана от подозрения за участие на лекарското съсловие и Световната здравна организация в различни по ексцентричност и тъмни краски теории за планиран геноцид над човечеството.
У нас също избуя подобна негативна риторика. Дори се стигна до задочен спор между лекари от COVID- отделенията и представители на Българската православна църква, на които беше отправена покана за съвместна дейност на “първа линия”, която не се осъществи. Доброволци- богослови обаче и духовници привлякоха хора от различни възрасти и разнопосочни социални статуси към редица благотворителни дейности, превръщайки параклиса на Александровска болница в Щаб на милосърдието. Свещеник от София дои си позволи да порицае част от хората в бели престилки, че са движени от тщестлавие и безсърдечност и дори ги причисли към “блато” от други професии, които според него не разбират мисията на Църквата.
Фейк – новини и “откровения” на “потърпевши” от лекарска алчност, печелеща за сметка на страховете на хората и дори докторски “признания от чиста съвест” заляха социалните мрежи, разпространиха се лавинообразно като скрито и специално COVID-познание и създадоха т.н.
”COVID – десиденство” и дори “COVID – идиотия”, които са в основата на вълнения в световен мащаб. Движението, имащо поддръжници и у нас, съзира в някои ограничителни противоеподемични мерки посегателство срещу човешките свободи, поетапно прекършване на свободната воля и дори зомбизация чрез чипиране със задължително ваксиниране” от нарочни създатели на инструментариума на Антихриста.
Не можем да пренебрегнем доказани или явни случаи на неволни или умишлени злоупотреби с прерогативи, които стават достояние на обществото перманентно, пораждат подозрения и недоверие към призваните да лекуват, връщат радостта от живота, щастието да си победил коварно заболяване и надхитрил смъртта.
Уважението и респектът към лекарския труд съпътстват човечеството от най-древни времена и няма религия, която да не се прекланя пред медицината и нейните “жреци” в бяло.
Християнството повелява да се почита трудът на лекаря и да се множат етичните медицински знания и достижения. Много светци са изучили “лекарското изкуство”, лекувайки със знания, молитви и катехизация болните души и тела. Светилотото на медицината в расо от 20 век- свети Лука Кримски (лекар по образование и професионална практика, б.ред.), е вдъхновил много себеотвержени християни да носят едновременно духовен сан и лекарска титла, поели в ръцете си съдбите на своите пациенти и пасоми. Такъв в България е и архимандрит – доктор Иван Иванов въвсело Драганово. Известно е, че един от седемте Божии Архангели- Рафаил се почита от Църквата като покровител на лекарите. Името му означава Бог изцерява”. Той е изпратен на семейството на Товит по горещите му молитви за неговото и на снаха му лечение (Тов. гл. 12). Божият пратеник помага за изцерение на болестите и недъзите на тялото и душата, като изпраща точния лекар, точната диагноза и точната хирургическа ръка. Затова и Господ, и Светата му Майка, и Свети Архангел Рафаил и Светите Божи закрилници – лечители се изпълват с печал от необоснованото обругаване на усилията и трудовете на медиците. Върши голям грях този, който отправя неосправедливи обвинения спрямо тях. Българските лекари сякаш вече превъзмогнаха неразумните обвинения и взаимно се призоваха “да си гледат работата”, стоически понасяйки изпитания и несгоди. Някои подадоха оставки, сетне се върнаха на работните си места, немалко напуснаха страната, има и протестиращи за справедливост по различен начин. Помнят се още големите лекарски стачки у нас в началото на 90-те години на миналия век.
Независимо от всичко, благодарността към хората, в чиито ръце сме поверили здравето и живота си, надделява над горчивината и недоверието. Ние ставаме свидетели всеки ден на изяви на съпричастност и признателност към тяхната жертвоготовност. Лекар се създава с много учене и практика, но лекар се става най -вече по призвание. В интернет – пространството вече има събрани над 650 подписа, солидарни с петиция, инициирана от Ива Николова, под надслов: ”Лекарите не са фашисти и търговци!”(Вижте петицията)
Предлагаме на вниманието на читателите съвсем малка част от проявите на благодарност към лекари,на които медиите ни направиха съпричастни.
Възрастна, умираща пациентка с коронавирус дари последната си пенсия на екипа в Александровска болница, който се грижи неотлъчно за нея до сетния й час. Сотирка Русинова губи битката с вируса на 13 юли – дни преди да навърши 83 години. След смъртта ѝ двете ѝ дъщери идват в лечебното заведение, за да изпълнят последната ѝ воля, а именно – да предадат завещаното от нея дарение. Детелина Кирилова и Карла Събева се срещнаха с част от медиците, полагали грижи за майка им, за да изкажат лично благодарността си.
Художничка изрисува болнични стени в знак на благодарност. Поли твори в Неврохирургичното отделение на болница „Свети Иван Рилски“. Тя е сред най-активните доброволци в кампанията „За доброто“. Младата жена е от онези хора, които не чакат всичко да се случва случайно. По време на пандемията също не спира да помага – с нейна помощ кампанията събира над 600 хиляди лева за борбата срещу Ковид. Всичко върви по план до момента, в който без да подозира, чува една от най-страшните диагнози. И от доброволец, за ден се превръща в придружител на сина си Марко. „Пребивавахме в болницата 9 дни. И след това реших, че искам да подобря условията за децата. Водните кончета са символ надеждата, свободата”, разказа тя, изрисувала и 17-та стая,в която е изживяла ужаса от диагнозата на детето си и щастието от виртуозната черепно-мозъчна операция, която му е подарила щастливо детство.
Ремонтираха интензивното отделение на Педиатрията. То възобновява дейността си от понеделник. В края на миналата година клиниката спря приема на пациенти заради липса на специалисти. От временното прекъсване обаче се възползва група доброволци, които със собствени сили и средства ремонтираха отделението. Принос за новия облик на клиниката имат десетки доброволци и дарители,които обединиха усилия, за да може малките пациенти да се лекуват в едни по-добри условия. Всичко започва с пост във Facebook за лошото състояние на отделението. На него откликват мнозина и така след няколко седмици усърден труд промяната е вече факт. Напукани стени, мухъл, захабени плотове и стари легла. Тази гледка в единствената детска болница у нас не дава мира на Димитрина Спирова.
„Все едно си в мазе, а не в детско отделение. Инстинктивно като майка на две деца си казах – „Боже, дано никога не попадна тук”. Следващата ми мисъл беше – „не мога да си тръгна без да не направя нещо”, разказа инициаторът на инициативата Димитрина. Заедно с родители, доброволци и дарители успяват само за 20 дни да реновират помещенията в интензивното отделение и да му вдъхнат нов живот.
„Всичко е дарения и доброволчески труд. Министерството на здравеопазването и държавата нямат никакво участие”, добавя Спирова. Имената на много от дарителите остават тайна по тяхно желание. „Спонсорите, освен козметичен подадат ръка. Държавата – това сме всички ние и трябва да си помагаме”, посочи ремонт, направиха едно доста щедро дарение по отношение на медицинската апаратура. Аз съм щастлив, че има добри хора, които желаят да началникът на Клиниката по пулмология и интензивното лечение доц. Даниел Илиев.”
Това са само малка част от благодарностите на хората към лекарите и здравната система, колкото и тя да не е съвършена като тези в богатите държави.
Благодарност изказваме и ние на всички лекари. Помним и се прекланяме пред отишлите си медици от COVID-19, чиито брои вече станав 12. Последните трима са семейство Вакльови – общопрактикуващият д-р Муса Вакльов и съпругата му, медицинската сестра Ава Вакльова от село Бабяк, община Белица, както и техният син д-р Емил Вакльов, който беше кардиолог в Благоеград. В числото на жертвите на коронавируса е и шофьор на линейка от Пазарджик, който изгуби битката с болестта, инфектиран вероятно от пациент. Поклон на всички тях!
