Лекарка започна кампания за реставрация на храм

Пулмологът д-р София Ангелова иска да обнови черквата „Свети Мина“ в столичния квартал „Слатина“

Известният пулмолог д-р София Ангелова и председател на Сдружението „Национална асоциация за профилактика на белодробните болести“ поде кампания за реставрацията на столичния храм „Свети Мина“ в квартал „Слатина“. За нея са необходими 150 000 лева, съобщи тя.

Само за два дни лекарката е събрала 2000 лева, като 150 лв. от тях са от трима нейни пациенти. „Като разбраха, че става дума за такова дело, те не се поколебаха и сами предложиха да дарят“, поясни д-р Ангелова. Идеята е подкрепена от Сдружение „За Слатина“ Любен Вуков и кмета на района Георги Илиев. Кампанията ще продължи до края на месец май. „По време на традиционния концерт срещу тютюнопушенето, който се организира при вход свободен всяка година на 31 май хората ще могат да дарят средства за обновяването на църквата. Вместо да си купят кутия цигари те могат да подпомогнат едно благородно дело“, каза д-р Ангелова.

За пълната реконструкция и реставрация са необходими общо 900 000 лева. Целта на акцията сега обаче е да бъдат събрани 150 000 лева само за най-неотложните ремонтни и  възстановителни дейности.

„Трябва да пазим своето историческо наследство и да възродим духовността“, убедена е д-р София Ангелова. Тя разказа, че идеята  да подпомогне събирането на средства за тази кауза дошла, сякаш, от само себе си. Всяка сутрин, на път към кабинета си тя минава покрай църквата. По думите й, това е място, което я успокоява и зарежда с енергия за добро.

„Благодарен съм на „Национална асоциация за профилактика на белодробни болести“ и Сдружение „За Слатина“, които взеха присърце този проблем. Една от целите на районната администрация бе да възстановим напълно църквата и съм убеден, че чрез подкрепата на гражданите, това ще се случи. Район „Слатина“ ще се включи, като активно съдейства за логистиката и организацията на всички предстоящи събития, свързани с каузата. Работим активно върху популяризирането на инициативата и се надяваме по този начин да открием много нови съмишленици и да обединим хора от различни групи и организации в името на общата цел, сподели кметът Георги Илиев.

Църквата е строена по време на османското владичество през 1872 г. и първоначално е била посветена на „Света Троица“, тъй като по предание, до края на XIV в. на това място е имало манастир „Св.Троица“ разрушен от турците, чиито развалени се виждали чак до края на XVII век. През Втората световна война, храма е бил посветен на „Св. Терапонтий“ (до 1957 г.), тъй като съществува предание, че на това място е бил посечен Св. Терапонтий Сердикийски. Освен това изградения на Редута храм (на земя собственост на храм „Св. Мина“), през 1943 г. е бил посветен на „Св. Троица“ с престол и на „Св. Атанасий Велики“. През 1957 г. църквата е посветена на „Св. Вмчк. Мина“ със храмов празник 11 ноември. Тя е  обслужвала нуждите на бившето село Слатина. Северно от храма са се намирали селските гробища, където са били погребани английските летци, загинали през 1943 г. – 1944 г. – при бомбардирането на София.

През 1955 г. храма е обявен за паметник на културата, автентичен и единствен от XIX век на територията на София, а през 1989 г. и като архитектурно – художествен паметник на културата.

Църквата е еднокорабна, засводена, с една цилиндрична апсида без притвор. От стенописите са запазени само в абсидната ниша – 8 фигури на църковни отци и фигурата на Св. Богородица ширшая небес в конхата над тях. В проскомидийната ниша е сцената „Христос жертва“, а в спомагателната ниша е „Сретение Христово“. Състоянието на стенописите е лошо, покрити с варна бадана, надраскани. Иконостасните икони са от края на XIX век от неизвестен, опитен, много добър късновъзрожденски зограф. В апостолския пояс, съгласно протокол от 1989 г. е имало 17 икони от XIX век нарисувани от същия зограф с много добри художествени качества. Тронът е дъсчен с икона на „Христос Архиерей“ от XIX век.

Според по-нови разкази в храма се е укривал Васил Левски, а от един от кръстовете зад олтарната абсида се е вдъхновил Мърквичка за прочутата си картина „Задушница“.