30 000 изцеления, освидетелствани медицински и 70 чудеса на мястото, където Дева Мария се явява на бедната прислужница
Богородица от Лурд и пещерата край градчето, където тя се явява на 14-годишната Мария-Бернадет Субиру през 1858 година са от най-почитаните събития и свети места на Католическата църква. Денят на това почитание е 11 февруари – датата, на която „Госпожата”, както я нарича момичето, му се е явила.
164 години по-късно това е едно от най-посещаваните светилища в югозападна Франция за поклонение и молитви, най-вече отправяни за изцеление. Защото безспорните свидетелства сочат, че там са се случили 30 000 изцеления и 70 чудеса, признати от Църквата. Важно е да се знае, че изцеленията са признати преди и след медицинско освидетелстване и диагностика, а не се основават само на благочестиви разкази. Чудесата също са признати на базата на обосновани проучвания на комисии, съставени не само от богослови, но и от учени от сферите на науките, в чиито диапазон попадат проучваните случаи.
Повече от век и половина в Лурд се стичат на поклонение болни с придружители. В инвалидни колички, с патерици и с помощта на придружители – близки или доброволци, те преминават по алеята покрай катедралата „Нотр Дам де Лурд“ и се отправят към пешерата Масабиел, където е статуята на Дева Мария. Това е мястото, където тя се е явила на момиченцето. Там е целебният извор, чиято поява е свързана с чудо.
Открива го малката Бернадет, след като получава указания за мястото от Дева Мария.
Когато Света Богородица се явява на Мария-Бернадет Субиру, тя е на 14 години. Момичето, родено на 7 януари 1844 г., е болнаво, страда от астма. Но е добро, набожно и отдадено на молитви. Бернадет е едно от шестте деца на местния мелничар. Майка й е перачка. Семейството е бедно, едва свързва двата края. Едва 12-годишна, Бернадет е принудена да стане прислужничка. Покрай задълженията й в домакинската работа, така и не успява да получи образование.
На 11 февруари 1858 г. тя с дъщерята на каменоделеца и със сестра си в гората за съчки и подпалки. Момичетата прекосили моста и стигнали до мястото, където каналът се свързва с реката. Сестрата на Бернадет и другата девойка минали от другата страна, а Бернадет останала сама. Изведнъж момичето видяло, че намиращата се наблизо пещера Масабиел е озарена от светлина, а шипковият храст до входа се разлюлял, сякаш е полюшван от вятър. Времето обаче било тихо.
Докато Бернадет се чудела какво става, в осветената пещера се появила облечена в бяло млада жена
„Аз съм Непорочното зачатие“, казала тя на Бернадет. Тогава девойката разбрала, че пред нея стои самата Божия майка.
Бернадет се смаяла от чудото и побързала да разкаже на сестра си и приятелката си. Двете момичета обаче не били видяли нищо. Мелничарската дъщеря веднага отишла при свещеника и му описала какво й се е случило. „Видях Божията майка!“, казала развълнувано тя. Той обаче не взел разказа й на сериозно. Как така Дева Мария ще се яви на едно бедно и необразовано момиче, а не на някой духовник, който е много по-наясно с Божиите чудеса.
В следващите месеци – до 16 юни, Света Богородица се явява на Бернадет още 17 пъти. При една от срещите тя казва на момичето да копае в ъгъла на пещерата Масабиел. То изпълнява заръката и от ямата бликва извор с лечебна вода.
Момичето продължавало да настоява пред духовенството, че вижда и разговаря със Света Богородица.
То било подложено на обстойни разпити от църковните и административните власти. Направени й били многобройни медицински изследвания. Проверявали я дали не е луда, вманиачена, дали не прави всичко това, за да й обърнат внимание. Всички експерти обаче я признали за напълно вменяема и с уравновесен характер.
Духовниците се чудели най-много на това, че Божията майка се назовала пред Бернадет „Непорочното зачатие“. Как неграмотно момиче, което не познава дори катехизиса, би могло да знае, че четири години по-рано – на 8 декеври 1854 г., папа Пий IX провъзгласява догмата за Непорочното зачатие за Дева Мария, питали се отците. Бернадет наистина нямало как да знае тези неща. Самата тя казвала простичко, че Божията майка й е поверила специална мисия, защото е една обикновена девойка.
През 1862 г. епископ Лоранс най-сетне признава думите на девойката за истина. Историята се разчува и към лечебния извор се стичат хиляди болни. Статуята в пещерата Масабиел е направена по описанието на Бернадет.
През 1868 г. Бернадета постъпва в манастира в Невер, където се грижи за болни и умиращи хора. На 16 април 1879 г. Мария Бернарда, вече монашеското й име, умира от туберкулоза само на 35-годишна възраст. На 19 април тя е погребана в дъбов ковчег. Недокоснатото й от смъртта тяло се съхранява в стъклен саркофаг в манастира „Свети Жилдар“ в Невер.
През 1862 г. католическата църква признава явяванията на Девата в Лурд и първите чудодейни изцеления за истински. Тя изкупува 52 хектара около пещерата и наема работници да изместят течението на реката, за да се осигури достатъчно място за поклонниците пред скалната ниша.
През 1989 г. Ватикана официално признава за чудодейно изцеление на момиче от лечебния извор в Лурд. Става въпрос за сицилианката Делиция Чироли, която постъпва в болница заради силни болки в коляното. Лекарите поставят диагноза костен тумор на дясната бедрена кост и препоръчват ампутация на крака. Отчаяна, майката на Делиция решава да я заведе на поклонение в Лурд. Момичето се полива с вода от свещения извор и след известно време започва да се движи сама, а ракът изчезва. Комисията, която проучва обстойно случая, постановява становището си за чудо чак тринадесет години по-късно.
Според изискванията на Ватикана чудо има, когато болестта е много тежка, а възстановяването е пълно и е документирано от научна гледна точка. Пациентът не трябва да е лекуван с лекарства или терапии, а оздравяването да е станало за не повече от седем дни.
Към 1958 г. са описани над 7000 случая на чудодейно изцеление в Лурд. Църквата обаче е признала официално само 70 от тях.
Въпреки това обаче мълвата за чудесата в Лурд отдавна е обиколила целия свят. Сега в малкото градче, в което живеят около 15 000 души, идват над 5 млн. поклонници и туристи всяка година. Така Лурд се нарежда на трето място по посещаемост във Франция след Париж и Ница.
Наоколо има множество санаториуми, в които са настанени болни хора, чакащи своето чудо. Всеки ден те пият от свещената вода, поливат с нея болните си места и се молят за изцеление.
През 1889 г. в града е построена прекрасната катедрала „Нотр дам де Лурд“, която побира над 1500 вярващи. С мозайки са изобразени сцени от Светото писание, свързани с живота на Иисус Христос и Дева Мария. Тук има и кът, посветен на Света Бернадет.
Под земята е базиликата Свети Пий X, събираща 20 000 души. Над града пък се извисява крепостта Лурд, където е най-големият музей на местното изкуство в Пиренеите. През февруари 2018 година във Франция официално от Църквата бе признато 70-то чудо в Лурд. 79-годишната днес францисканка Бернадет Морио е била излекувана през 2008 г. от парализа след поклонение в Лурд. Преди това повече от двадесет години тя не можела да ходи.
Пещера, копие на тази във френския град Лурд, е открита през 2012 година в пловдивското село Житница, което е един от католическите центрове в България. Това е 23-то копие на пещерата в света и първото в Източна Европа.
