Мадоната от Фатима спасява папа Йоан Павел II от куршума на Али Агджа

От: Силвия Николова

Мадоната от Фатима спасява папа Йоан Павел Втори от куршума на Али Агджа, изстрелян на 13 май 1981 година. В продължение на деветнадесет години се спекулираше с тезата, че връзка с атентата има България.

Оказва се, че точно, когато ръката на атентатора се е прицелила в сърцето му, папата вижда момиченце, което носи медальон с образа на Фатимската Богородица. Инстинктивно, той се навежда да погали детето и да целуне светия образ. Този жест спасява живота му. Куршумът се забива в рамката на джипа – там, докъдето само преди миг е било изправеното тяло на Светия отец. Интересното е, че чудното явяване на Девата също е на 13-то число. По-късно, в болница „Джемели”, той казва: „Една майчина ръка водеше траекторията на куршума  и агонизиращият папа се спря на прага на смъртта”.

Спекулацията за българската следа в атентата срещу папата  бе прекратена след визитата му в нашата страна през 2000 година. Скоро след това спряха и спекулациите с т. нар. Трета тайна от Фатима, записана от едно  от трите овчарчетата, видели неколкократно Богородица в край португалското село Фатима. Това стана, след като по нареждане на Йоан Павел Втори тя беше разкрита. Тя е една от трите, поверени от Божията Майка на най-голямото дете-свидетел – Лусия Душ Сантуш, приела впоследствие монашество и завършила живота си в манастир в Коимбра (Португалия).

За пръв път видението на пастирчетата е било през 1917 година. Едни смятаха, че въпросната Трета тайна  крие сценария за края на света, други твърдяха, че посочва идването на нов месия, трети, че самото й разкриване ще бъде превратно за човечестото, като ще го потоми в море от кръв и мор. Тя  беше отворена по нареждане на папа Йоан Павел Втори също през 2000 година и предадена за съхранение  в библиотеката на Ватикан.

  Видението на трите пастирчета

През 1917 г. Дева Мария се явява на три селски деца в долината Кова да Ирия, намираща се непосредствено до португалското селце Фатима. Жасинта и Франсишку Марту са брат и сестра, съответно на 7 и 9 години. А десетгодишната Лусия Душ Сантуш е тяхна братовчедка.

За времето от май до октомври Божията майка им се явява шест пъти, винаги на тринайсето число, по едно и също време на деня

На последното й появяване присъстват хиляди хора, които наблюдават странния танц на слънцето по небосвода – божествен знак, че това, което виждат, не е мираж. Интересното е, че само Лусия разговаря с Пресветата Дева,  братовчедка й Жасита чува какво Мадоната казва, но тя не разговаря с нея, а малкият Франсишку само вижда картината, но не чува нищо. Впоследствие той разказва това, което са казали каките му.

След повече от десет години Католическата църква се съгласява да се говори публично за появите на Дева Мария. Две от децата  – очевидци обаче не доживяват този момент. В рамките на две години и половина след  последната поява на Мадоната малката Жасинта и братчето й Франсишку са отнесени в гроба от пандемия подобна на днешната. Децата умиат от испанския грип, който обхваща целия свят.  Пандемията продължава от януари 1918  до декември 1920 година, достигайки разпространение дори до Арктика и отдалечените островни групи в Тихия океан.

По думите на сестра Лусия така й е предречено и от Богородица. Тя казва, че Девата й е казала: „Франсишку и Жасинта аз скоро ще прибера при себе си, но ти ще останеш по-дълго на тази земя. Иисус се нуждае от помощта ти, за да ме направи известна и обичана.”

Действително, Католическата църква позволява да се говори за явяването на Мадоната от Фатима, но откритите от нея три тайни на пастирчетата остават скрити още дълги години.

     Историята на тайните

Тя е твърде загадъчна заради продължителното мълчание и колебание на на Ватикана да ги разкрие. Мадоната посвещава децата в тайните си по време на своята поява на 13 юни 1917 година. Две години по-късно Лусия разкрива първите две от тях, а по-късно дори ги включва в мемоарите си, публикувани в началото на 1940 година.

На практика – само тя и Жасинта са посветени в третата тайна. По неизвестни причини Мадоната изключва Франсишку, но разрешава на Лусия да му разкаже за нея. Жасинта и Франсишку ги отнасят в гроба, въпреки че през октомври 1917 г. момчето споделя пред репортер, че третата тайна е свързана с „благоденствието на духа и мнозина биха се натъжили, ако я узнаят”. На практика Лусия остава единствен пазител на тайната.

Общо взето тя се радва на добро здраве, но през 1943 г. е повалена от тежък плеврит и има опасност за живота й. Местният епископ, духовник на име Да Силва, я моли да запише третата тайна и да я положи в запечатан плик. Първоначално тя отказва, но през януари 1944 г. Дева Мария отново й се явява в манастира и й разрешава да придаде писмен вид на последното послание. Лусия записва тайната на хартия и я запечатва в плик.

На въпроса кога съдържанието му ще стане публично достояние, тя отговаря: „През 1960 г..”.  Впоследствие пред папа Йоан Павел Втори тя заявява, че годината не е посочена от Девата, а я е посичила по свое предчувствие, защото „по-рано не би могла да бъде разбрана”.

Пликът е предаден на епископ Да Силва, който го слага в друг, по-голям плик, запечатва го с восък и го скрива в личния си сейф, където остава в продължение на тринадесет години. През 1957 г. Ватикана изисква цялата документация на сестра Лусия, включително Третата тайна. Когато пликът е доставен в Рим, папа Пий XII го поставя в специална дървена кутия, която носи надпис SECRETUM SANCTI OFFICIO – „Тайна на светия кабинет”. В продължение на две години сандъчето лежи в писалището на папата, но той така и не прочита съдържанието му. През август 1959 г. сандъчето най-после е отворено и запечатаните с восък пликове са предадени на папа Йоан XXIII. В кратка официална декларация през 1960 г. Ватикана съобщава на света, че третата тайна на Фатима ще остане запечатана. Обяснения липсват.

По нареждане на папата ръкописът на сестра Лусия е изваден от дървената кутия и прехвърлен в секретния архив. Достъп до него има само папата. Всички наследници на Йоан XXIII се възползват от това право и посещават архивите, но никой не прави публично достояние съдържанието на плика. Изключние рави само Йоан Павел II. Впоследствие се разбира, че той има лично причина за това, а именно отклоненият куршум от Девата по време на атентана на  13 май 1981 година.

Колкото до Първата и Втората тайна те са разкрити скоро, след като са дадени от Богородица и се отнасят до две важни събития през 20 век – 1917 година, когато болшевиките завземат Русия и Втората световна война.

Третото обаче и до днес буди въпроси. Мнението на Конгрегацията за доктрината на вяра обаче е, че то се отнася до оскъдяването на вярата и шестващия атеизъм в съвременното човешко общество.

Откровението на Богородица е едно, но в три части

Откровението на Богородица от Фатима, всъщност, е едно, но разделено на три части според това, как е предадено от сестра Лусита – единственото от трите пастирчета, а които Девата се е явила, но разговаряла само с нея.

                                         Трите тайни гласят:

Първата: Дева Мария ни показва море с огромни размери. То е направено от огън и прави впечатление, че се намира под Земята. В този огън са потопени демони и духове с човешки облик. Те приличат на прозрачни горящи въглени, които плуват в пожара и се издигат във въздуха чрез пламъци. После се спускат, сякаш са искри, в огромен пламък напълно безтегловни.

Втората: Видяхте Ада, където попадат душите на всички грешници. За да ги спаси, Господ иска от света да се отдаде на моето неопетнено сърце. Ако това, което ти казвам се направи, много души ще бъдат спасени и ще има мир. Войната ще спре. Но ако хората не престанат да се обиждат, ще избухне нова, още по-жестока война. Това ще се случи по времето на папа Пий XI. Русия ще трябва да се посвети на моето непорочно сърце. Всяка първа събота от месеца ще трябва да взимате причастие. Ако исканията ми бъдат изпълнени, Русия ще погледне към Бог и ще настане мир. Ако обаче не бъдат изпълнени, грешките и ще бъдат разпространени из цялата земя. Те ще предизвикат войни и гонения срещу църквата. Доброто ще бъде мъченик, а Бог много ще страда. Различни нации ще бъдат унищожени. Накрая моето Непорочно Сърце ще възтържествува. Бог ще посвети на мен Русия и тя ще бъде преустроена. Ще настъпят мирни времена.

Третата: Горе, в ляво от Дева Мария, ние видяхме Ангел с пламтящ меч в лявата ръка. От него излизаха пламъци, които можеха да запалят целия свят. Тези пламъци обаче угаснаха, когато Божията майка насочи блясъка си към него с дясната си ръка. Ангелът заплака със силен глас: Покаяние, покаяние, покаяние!. В този момент видяхме Господ, обгърнат в необятна бяла светлина. Приличаше на облечен в бяло епископ. Заедно с него епископи, свещеници, религиозни жени и мъже се изкачваха по стръмна планина. На върха и стоеше голям кръст, изработен от корково дърво. По пътя си към върха Господ мина през един град, тънещ в разруха, с изключителна болка и страдание. Той се молеше за душите на хората, които срещаше по пътя си. Изкачвайки се на колене по пътя към планината, носейки тежкия кръст на гърба си, Господ беше убиван от войни, които стреляха с огнени стрели по него. По същия път умираха едни след други свещеници, епископи, религиозни мъже и жени и различни по ранг хора. От двете страни на кръста, ясно се виждаха два ангела. Те държаха кристални бокали в ръцете си, където събираха Свещената кръв на Мъченика. С нея поръсваха душите, които търсеха своя път към Бога.

                              Канонизациите на децата – свидетели

Канонизирани са две от децата – свидетели 14.05.2017 година.

Папа Франциск канонизира на 14 май 1917 година две от децата – свидетели на явяването на Богородица от Фатима. За блажени той обяви Жасинта и Фаншиско Марто, починали две години след явяването на  Мадоната по време на пандемията от испанския грип.

Това беше направено в Португалия по време на негово посещение на мястото, където се е явила Девата и къде сега има издигнато нейно светилище.

Процесът по канонизацията на монахинята Лусия Душ Сантуш все още не е завършил. Тя почина 14 февруари 2005 година на 97-годишна възраст.