Преди дни Мария постъпва в лечебно заведение, заедно с нейната дъщеричка в детското отделение на МБАЛ „д-р Иван Селимински“ в град Сливен. Тя е още там, междувремено няколко други майки също пристигат с 2-3 месечните си бебета. Оказва се обаче, че могат да бъдат приети само бебетата, защото нямало места за майките.
Те биват настанени в кошарите, където по думите на Мария, и от снимките се вижда че те са връзвани за четирите крайника. Мария ни сподели че през повечето време децата плачат, а медицинско лице се появява през три часа. Според възмутената жена това не може да е нормална практика, тъй като децата лежат през цялото по гръб и има опасност от задавяне.
Утре 22 февруари от 8 часа пред детско отделение Сливен ще се проведе протест на майки, възмутени от отношението на персонала на отделението и против приемането за лечение на бебета в отсъствие на майките им.
Вижте целия разказ:
„Предварително предупреждавам, че ще е дълго! Пиша този пост в 23:45ч. От сега казвам, че не търся изява (не държа да бъда знаменитост) не го пиша и защото ми е скучно точно в този час! Мога да приложа и снимка на това, което ще опиша, но не мисля, че ще е удачно и правилно!
Лежа в детско отделение с моята дъщеричка от петък! Когато ни приемаха в същия ден, имаше 2-3 майки които също дойдоха за приема с децата си (бебета, на не повече от 2-3 месеца) докторите им казаха, че няма място в цялото отделение и ако искат да поемат лечението, да оставят само децата си, а те да си тръгват. Едната майка даже предложи да си плати само и само да остане до невръстното си дете, те и отказаха (нямало място). Както и да е, нас ни настаниха на втория етаж от дясната страна, точно където държат тези самотни бебета!
Първото, което ми направи впечатление беше, че МЯСТО ИМА, ЛЕГЛА ИМА ЗА МАЙКИТЕ. Имаше място и в двата сектора, долу също. Моля някой по компетентен в тази област (понеже аз не съм медицинско лице и явно съм доста невежа, ще пренебрегна факта, че съм майка… Човек… Който има сърце, душа, чувства) искам някой да ми каже това нормално ли е, бебетата да са вързани с двата крака и двете ръце за кошарите (да не могат да мърдат през целия си престой в болницата, който е от 5 до 10 дни) да ги оставят да реват с часове…
Влизат някои през 3 часа да ги хранят, единия ден даже забелязах, че и през три часа не влизат. В момента, става около 2 часа плътно, едно от бебета (3 месеца) реве, та се къса… И аз се намирам точно до тях и ги чувам (сърцето ми се къса) станах да видя какво става, защото чух, че се дави и закашля от рева и се притесних да не се задави и да умре едва ли не, понеже са по гръб. Детето е със корички в нослето, което допълнително затруднява дишането му… Много се притесних, тръгнах да търся медицинско лице, защото при нас в нашия сектор няма никой. Качи се една сестра, естествено раздразнена, че някой я притесни, и не да се загрижи за детето (защото това им е работата) ами започна да ми вика, че не било моя работа да ходя при бебетата, те са били бебета така си плачели. Това било тяхна работа на персонала да ги гледат, не моя… И аз и казах, че детето не просто реве, то се дави и, ако не дай си Боже стане нещо, кой ще носи отговорност! И в крайна сметка, никой, нищо не прави. Детето продължава да се дере, аз не съм от стомана да стоя безучастна!
МАЙКИ, МОЛЯ ВИ НЕ СИ ОСТАВЯЙТЕ ДЕЦАТА САМИ, ДОРИ И ДА ВИ КАРАТ! „Търсете други болници, в други градове, не знаете просто на какво мъчение са подложени децата ви! Ако знам, че някой, някъде ще ми обърне внимание за това което се случва тук, ще докладвам! И не да кажат, че имат много работа и много болни деца, защото съм вътре и виждам колко празни стаи има, и как цял ден се шматкат на горе на доло, или си чукат лафчето някъде. Понякога ти трябват спешно и не можеш да ги намериш. Вярно е, има и съвестни доктори и сестри, но повярвайте ми, много са малко. Не мога да си обесня, защо работиш нещо което не можеш и е без желание! Колко още неща мога да напиша…
Как децата стоят по 10 дни (уж се лекуват) а накрая се прибират по болни от тук, от колкото са влезли (ама ще стане дълго и ще се измести от темата) Моля, някой по образован да ми каже, това нормално ли е? Така ли трябва да се гледат деца, като се оставят да реват до припадък и докато не им остане глас, вързани с четири крайника?“
