Българска културна делегация, която замина за Израел преди дни за международния фестивал „Българска душа на святата земя“, е блокирана заради военната операция „Надигащ се лъв“. Вече две денонощия Израел и Иран си разменят ракетни удари. Въздушното пространство е затворено, пътуванията в момента и по море, и по земя, са рискови. В групата наши сънародници е Мартин Ралчевски – сценаристът на нашумелия филм „Не затваряй очи“. Въпреки лошите интернет връзки в момента с Израел, „Следвай ме“ се свърза с него по вайбър за кратко интервю.
На снимки: Мартин Ралчевски и българската културна делегация.
– Г-н Ралчевски, тук в България, следим събитията Израел – Ирак. Много българи се молят за благополучното завръщане на групата от българската културна делегация. Какво е положението при вас, към момента, чувствате ли се в безопасност в хотела?
– Да, засега се чувстваме относително добре, Слава на Бога! Говори се за извеждането ни с хеликоптери, но нищо повече от това не знаем. Всеки обменя с останалите някаква информация, каквато чуе – от медиите, от връзките с България и това, което близките там за чули от новините. Но всеки говори различни неща. Като цяло, в неведение сме.
– Колко човека е българската културна делегация? Осигурени ли са добри условия за вас в хотела, как живеете там, в епицентъра на събитията?
-Засега сме в хотел, но утре (15 юни, б. ред.) трябва да го освободим. Какво ще се случи, не знаем. Дали ще бъдем всички в едно голямо помещение, не знаем. Наистина не знам какво ще се случи. Молим се всичко да приключи по-скоро и да се върнем по домовете си. Колкото до битовите неща, купуваме си храна от магазина и се храним в лоби бара.
– Израелската страна не е ли поела някакъв ангажимент към чужденците, особено към тези, които са там в момента за културния фестивал или организирани за други обществени прояви?
-Не, израелската страна не поема нищо.
-Имате ли контакти с българското посолство, получавате ли оттам подкрепа?
-Усещаме подкрепа от държавата. Чувстваме се обгрижени, но както разбираме и от госпожа посланичката Славена Гергова, но и дипломатите нямат яснота. Работи се. Тук има заварени от ситуацията и други чужденци. Работи се да излезем през друга държава, вероятно Йордания. Всичко зависи от това дали ще има безопасен коридор за извеждането ни.
– В България се молим всички вие да се върнете живи и здрави, час по-скоро. Действително, Вие сте в епицентъра на събитията, но погледнато от духовна гледна точка, как се чувства в тях един вярващ християнин, какъвто сте Вие? В мирна ситуация всички ние ходим в храма, молим се в него или вкъщи, но със сигурност в патов момент усещанията са други.
-Наистина, когато човек е в мирна страна, всичко му е наред, и молитвата е много по-различна. При такива предизвикателства, в каквито сме, човек блокира. Молитвата я има, върви, молим се, но всичко е по друг начин. Усещаш, че си на косъм, не си така сигурен, както в мирно време. Обаждат ми се и от други медии. Казват ни „Стискаме палци“. Ние, като християни казваме друго: Бог е жив. Той е до нас, до нашето същество. Истинските пожелания, които бихме искали да чуем е „Бог да ви пази и по молитвите на Божията Майка!“ Това са истинските пожелания, истинските молитви, към Някой, Който наистина може да ни помогне.
-Неизбежно, творецът е творец навсякъде – дали в мирно време или в размирно време, както е сега при вас. Вероятно вече сте „видял“ сюжет поне за разказ?
-Засега не мога да кажа нищо по тази тема. Блокирал съм. Човек трябва да е спокоен. Надявам се, че ще се случи. Може би утре ще започна да мисля и в тази посока.
-Как да завършим?
-Да се помолят читателите за нашата група, но и за всички българи в Израел, за които разбираме, че са около 40 човека. Просто, да се помолят Господ да върне всички нас живи и здрави. Дори една кратка молитва да кажат, това за нас е много. Благодарим им.
