Интервю на председателя на Отдела по външно-църковните отношения на Московската Патриаршия Волколамският митрополит Иларион пред агенция „Ромфеа”, публ. от БТА
– Ваше Високопреосвещенство, неотдавна бяхте в Гърция. Каква беше целта на пътуването Ви?
– С благословението на патриарх Кирил аз взех участие в ежегодните Павлови четения във Верийската митрополия. Там аз приветствах участниците от името на Негово Светейшество и прочетох доклад. Възползвах се от това пътуване, за да посетя и други места, свързани с живота на свети апостол Павел. Преди две години аз написах книгата „Апостол Павел. Биография” и от тогава исках да имам възможност отново да се поклоня по светите места, където са стъпвали неговите нозе. Получената покана от Високопреосвещения Верийски, Науски и Кампанийски митрополит Пантелеймон ми даде възможност да обходя Гърция и да посетя местата, където светият апостол е посещавал по време на второто и третото си мисионерско пътешествие: Коринт, Атина, Верия, Солун, Кавала, Филипи.
– Ние знаем, че в Гърция сте имали различни срещи с митрополити от Еладската Църква. Покрай протоколната част, имахте ли и някаква информативна визита?
– Посещавайки местата на проповедничество на апостол Павел, аз имах щастливата възможност да се срещна с главите на местните митрополии и да проведа с тях братски беседи. По стечение на обстоятелствата по това време в Атина се провеждаха заседания на Светия Синод на Еладската Православна Църква. Блаженият Йероним ми предостави възможността да се срещна с него и неговите събратя – архиереи. Ние обсъдихе искрено и топло ситуацията в православния свят, насъщните въпроси за отношенията между Православните Църкви. Блаженият Йероним се ползва с голям авторитет не само в Еладската Църква, но и във всички Поместни Православни Църкви. Неговият глас е важен за световното Православие.
– В хода на срещата Ви с Архиепископ Йероним и членовете на Светия Синод засегнахте ли църковния проблем в Украйна?
– Да, разбира се, наложи се да говорим и за това. Много ме трогна братската любов и искреното съпреживяване на Предстоятеля и архиереите на Еладската Църква по отношение на духовенството и вярващите в Украинската Православна Църква и на нейния Предстоятел Киевският митрополит и на цяла Украйна Онуфрий. Като не гледаме на това, че не всички гръцки медии се решават да опишат това, което се случва в църковния живот н Украйна, особено завземането на храмове и многото факти на насилие по отношение на вярващите, повечето от гръцките събеседници бяха добре осведомени за събитията в Украйна и проявяваха нескрит интерес към тази тема. Длъжен съм да кажа, че навсякъде ни посрещаха топло. Ние получихме разбиране и подкрепа от всички архиереи, които посетихме. Благодаря на Бога за това пътуване, то ми откри много неща. Ние си заминахме от Гърция с такова чувство на духовна радост и ясно чувство за усещане на единство с наши братя, с целия православен свят, сякаш получихме благословение от самия апостол Павел.
– Неотдавна Александрийският патриарх Теодор II заяви в интервю, че „по въпроса за автокефалията има решение”. Не смятате ли, че някаква среща в бъдеще между Вселенския Патриарх и Московския Патриарх би могла да даде положителен резултат?
– Иска ми се вярвам в това, но засега, за съжаление, не виждам предпоставки за такава среща. Позицията на Константинополската Патриаршия е прекалено радикална. През 2018 година ние предлагахме на Светейия Патриарх Вартоломей да проучим съвместно въпроса, да започнем обща работа по това направление, но той отговори, че няма време за това. Той бързаше много да предостави томоса за автокефалията на Украинската Църква, докато на власт е все още Порошенко. Но само Украинската Православна Църква, обедняваща милиони православни вярващи, не искаше тази автокефалия. Накрая томосът бе получен от маргинална група разколници, създадена изкуствено на основата на по-рано сществували две разколнически структури, и получили наименованието „Православна Църква в Украйна” (ПЦУ). Няколко месеца по-късно тази структура започна да се разпада. Неотдавна възстановеният от Патриарх Вартоломей в сан Филарет Денисенко се обяви за отделяне от ПЦУ и възстановяване на така наречената „Киевска патриаршия”. И това е напълно естествено: разколът всякога има тенденция към по-нататъшно раздробяване. Някога в Гърция е имало една групировка на старостилците, след това са станали две, а сега са колко? Осем? Девет? Такъв процес започна и в Украйна.
Ние и тогава не можехме да разберем логиката на действие на Светейшия Патриарх Вартоломей, не можем да я разберем и сега. Може ли да си представите, че президентът на Гърция обединява в една структуа две групировки на старостилци, а след това Вселенският Патриарх да й издаде томос за автокефалия, обявявайки каноничната Еладска Православна Църква за несъществуваща и да предложи на всички нейни йерарси да преминат в новосъздадената структура?
В Украйна се случи точо това: под ръководството на светската власт имаше някакъв „обединителен събор” на две схизматични съобщества. След това на обединилите се разколници, дори без преръкоположения, бе даден томос за автокефалия. В края на краищата, тези разколници нямат канонически хиротонии. Основната им част е била ръкоположена от Филарет Денисенко, който се намира под анатема, а друга част произлизат от самозванец – дякон, представящ се ту за православен, ту за англикански епископ. Такива „йерарси” народът у нас нарича самосветци.
Аз мисля, че Вселенският Патриарх е дезинформиран продължително време за реалното положение на нещата в Украйна. На него е внушавано, чу едва ли не всички архиереи на каноничната Украйнска Църква желаят автокефалия, но се страхуват от Москва. И щом им бъде даден томос, те всички ще се присъединят към новосъздадената автокефална Църква. Всичко това обаче не се случи, а и не би могло да стане. По време на срещата си в Константинопол на 31 август с Патриарх Вартоломей Патриарх Кирил предупреди, че ако някой премине, това ще са един двама архиереи. Така и стана – само двама от деветдесет архиереи на Украинската Православна Църква се примъкнаха към легализирания разкол. Светейшият Патриарх Вартоломей заяви, че целта на неговите действия е било желанието да бъде преодолян разколът в Украйна. Сега вече е напълно очевидно, че пътят към тази цел чрез оправдаване на разколниците в ущърб на местната канонична Църква, обединяваща мнозинството православни вярващи, се оказа грешен. Църковният народ остана верен на Украинската Православна Църква, а изкуствено създадената нова структура вече започна да се разпада впоследствие на обостреното присъствие в нея на изначално вътрешни противоречия.
– Преди дни Вселенският Патриарх Вартоломей заяви, че скоро Еладската Православна Църква ще признае Православната Църква в Украйна, а след нея и други Поместни Църкви. Какво е мнението Ви?
– Ние сме блгодарни на Поместните Православни Църкви, че нито една от тях не призна ПЦУ. Някои Църкви в лицето на своите предстоятели и синоди заявиха открито несъгласие с действията на Патриарх Вартоломей, а други си дадоха време за проучване на въпроса. Аз мисля, че е много важно да не се избърва сега с едностранни решения. Времето ще постави всяко нещо на мястото му. Дори сега една или две Църкви да бяха признали новосъздадената структра, то само би влошило възникналото разделение, тъй като е очевидно, че повечето Поместни Църкви не я признават. Още повече, в случай на признаване на ПЦУ дори само от една Поместна Църква ще възникне разделение вътре в самата тази Църква. Ето защо значителна част от йереите не са съгласни с такова решение.
Трябва да чакаме, да се молим, да се уповаваме на Божието милосърдие и на това, че Светият Дух ще ни просвети и помогнем да приемем правилно решение на всеправославно ниво. Аз съм дълбоко убеден, че проблемът с украинския разкол трябва да се решава точно така – с участието на цялата пълнота на Православната Църква. Спомнете си българския разкол от 90-те години на миналия век: отдаде се той да бъде излекуван. Тогава Вселенският Патриарх събра в София предстоятелите на Поместните Православни Църкви, и цялата Църква заедно оказа подкрепа на Патриарх Максим, а разколниците бяха приведени в покаяние. Същото можеше да бъде направено и в Украйна, но беше направено друго. Сега ние виждаме печалните последствия на тези действия.
– Неотдавна ние публикувахме текст на Навпактския митрополит Йеротей, който между другото пише, че прекратява поменаването на Първенствуващия в Божествената Евхаристия – това е разкол. В съответствие с думите му Руската Църква, доколкото тя е прекратила споменаването на Вселенския Патриарх, се явява разколническа! Нима това е истина? Може би тук, съзнателно или несъзнателно, се смесват някои понятия?
– Разбира се, това е смесване на понятията. Ако се изхожда от тази логика излиза, че всички Поместни Православни Църкви се намират в разкол след 1054 година, тъй като не споменават първенствуващият по-рано в диптиха Римски Папа. Когато през V век Константинополският Патриарх Несторий изпада в ерес и е осъден от Вселенския Събор, дали в този момент всички останали Църкви са били в разкол? Или, може би, когато през ХV век Вселенският Патриарх подписва уния с Рим, а останалите Църкви не я признават, те са се оказали в разкол? Лично аз не мога да си представя какви богословски или канонични аргументи могат да оправдаят осъзнателното причиняване на страдание на своите вярващи събратя, тяхната дискриминация или насилието над тях. Сега емоциите от всички страни са твърде силни, хората губят трезвата си мисъл. Лично аз не искам да встъпвам в богословски прения с Навпактския Преосвещен. Само бих напомнил, че точно Константинополската Църква в последните десетилетия не веднъж прибягваше към разтрогване на общенията с Предстоятели на други Поместни Църкви по къде по-малко значими причини. Длъжен съм да кажа отново, че прекратяването на общението с Константинополската Църква за нас беше голяма скръб, но беше необходима мярка. Легализацията на разкола в качеството му на „автокефална” Църква заедно с вече съществуващата канонична Църква и канонична йерархия, приети от миряните и самозанците в чина на „епископите”, е фактическо благословение на насилието по отношение на вярващите.От своя страна, това противоречи на фундаменталните принципи на битието на Църквата. В подобни екстраординарни случаи отказът от продължаване на общението е здрава реакция, реакция на отхвърляне на новата канонична аномалия в църковния организъм.
На мен ми се е налагало да общувам с много йерарси на еладската и на други Поместни Църкви по цял свят. Някои смятат разривът на общението с Константинопол за твърде радикална мярка: казват, че преговорите би трябвало да продължат. Но никой насериозно не смята нашата позиция за разкол. А особено много от тях ни изразяват открита подкрепа. И сега Украинската Православна Църква во главе с митрополит Онуфрий получава огромна поддръжка от целия православен свят. Ние сме благодарни на тези йерарси на Пометни Православни Църкви, които ни поддържат открито, както и на тези, които смятат за важно да не се бърза с взимането на решения. Молим се Господ да ни помогне да излекуваме заедно и предишните, и новите язви, нанесени на Църква, за да могат да се изпълнят думите на първовърховния апостол Павел , истинската любов да върне всички в Този, Който е глава Христос, от Който е цялото тяло … да получи прошка за съзиждане на самия себе си в любов (Еф. 4. 15-16).
