Канонизацията му минава през редица затруднения, смятат го за староверец, оставил е безценни духовни мисли и подвиг
Православната църква чества свети Серафим Саровски днес, на 19 юли юли (1 август) – намиране на светите му мощи (1903 г.), а на 2 (15) януари – неговата кончина. Той се е прославил през XIX – XX век, живял е периода 1754/9 – 183 година). Житието му е известно на православните християни, но по-малко известно е обстоятелството по неговата канонизация.
В продължение на години тя е отказвана заради отношението му към староверната църква. Впрочем, те са изпълнени в противоречия. От една страна, спомените за Серафим Саровски и сборниците с негови мисли еднозначно описват стареца като поддръжник на реформираната църква, официалната йерархия и трипръстното кръстене. От друга страна, на иконите преподобни Серафим обикновено се изобразява с броеница, а в някои случаи – и в староверни (пред разколни) монашески одежди (с калимавка и було и „староверен“ меден кръст, т.к. именно с броеница и в тези одежди е нарисуван на единствения си портрет приживе. Броеницата, с която се молел св. Серафим, е запазена в личните му вещи.
Според някои източници проблемите, възникнали във връзка с канонизацията на Серафим Саровски, са свързани именно със симпатиите му към староверците. В този случай повечето изказвания за староверството, приписвани на преподобни Серафим, следва да се разбират като опит на учениците му да „реабилитират“ образа на учителя си в очите на дейците на официалната църква. Този въпрос се изостря допълнително от факта, че името на преподобни Серафим се е използвало и продължава да се използва в антистароверната полемика като пример за много почитан светец, просиял в разколна църква, известен (поне според официалното житие) с антистароверните си изказвания. Като резултат, повечето автори-старостилци подлагат на съмнение фактите, известни за Серафим Саровски, които дават основание за канонизацията му.
Основният писмен източник на исторически сведения за стареца Серафим е биографията, създадена от саровския йеромонах Сергий. Последният от 1818 г. е събирал и записвал свидетелства за двама саровски подвижници – Серафим и схимонах Марк. През 1839 г. в Троице-Сергиевата Лавра, със съдействието на митрополит Филарет (Дроздов), излиза „Кратко животоописание“ на схимонах Марк, като книгата включва „Духовни наставления на отец Серафим“. „Разказ за живота и подвизите“ на отец Серафим (без „Духовни наставления“) е публикуван през 1841 г.
Много от известните днес поучения на стареца Серафим са достигнали до наше време благодарение на записките на помещчика Николай Александрович Мотовилов, открити и издадени от Сергей Николаевич Нилус през 1902 година. Достоверността на някои факти, изложени от Мотовилов, е спорна.
Народното почитане на отец Серафим започва доста преди канонизацията му, още приживе. Подготовката за официалната канонизация предизвиква политически скандал и трябва да се разглежда в контекста на стремежите на Николай II да преодолее известно „разделение“ (по думите на генерал Александър Мосолов, като разделящо царя от народа, който „искрено го обича“.
Молитва от Акатист на св. Серафим Саровски:
О, пречудни отче Серафиме, велики Саровски чудотворче, скоропослушен помощниче на всички, прибягващи към тебе! В дните на твоя земен живот никой не си отиде от тебе празен и неутешен, но всички се наслаждаваха от зрението на твоето лице и от твоите благосклонни думи. В тебе се яви обилен дар за излекуване на немощните души. Когато Бог те призова от земните трудове към небесното упокоение, твоята любов към нас не се прекрати и е невъзможно да се преброят твоите чудеса, които се умножиха като небесните звезди; ти се явяваш на Божиите люде по всички краища на земята и им даряваш изцеление. Затова и ние те молим: о, претихи и кротки Божий угодниче и дръзновен пред Него молитвениче, който не отхвърляш никого от призоваващите те, възнеси към Господа на силите твоята благомощна молитва за нас, та да укрепи отечеството ни, да ни дарува всичко потребно за този живот и всичко полезно за нашето спасение, да ни опази от греховни падения и да ни научи на истинско покаяние, за да влезем безпрепятствено във вечното Небесно Царство, където ти сияеш с незалязваща слава и там с всички светии да възпяваме Животоначалната Троица до края на вековете.
