„Предполагаме, че е възможно родилката да е страдала от Дик синдром”, казва д-р Данчо Гурдев – управител на болницата във Велинград
Родилка и бебето й починала в болницата във Велинград на 28 декември. Раждането е започнало нормално, но се е наложило да се пристъпи към Цезарево сечение. Въпреки усилията на лекарите, 25-годишната жена издъхва.
– Какво, всъщност, се случи, д-р Гурдев? Родилката страдаше ли от някакво заболяване, което би могло да усложни процеса?
– Лично аз присъствах по време на раждането, тъй като съм специалист по анестезиология и реанимация. Екипът, заедно с лаборантите, беше от около двадесет човека. Оказа се, че жената кървеше от много места, от много органи, включително устната кухина, венците, гениталиите, пикочният мехур, усилено кървене в корема, навсякъде. Самото раждане започна по естествен път, това е третото на 25-годишната жена. По време на един от напъните тя загубва съзнание и изпада в кома. Сърдечната й дейност спира, дихателна дейност няма. Нашите съмнения са, че е възможно да е Дик синдром с първопричина анмиобична емболия. Подчертавам, че това са само предположения. Докато не излязат резултатите от аутопсията никой не може да каже със сигурност.
– Кога е очаква те да са готови?
– Не мога да кажа, мога само да предположа – до дни. Те няма да ни бъдат дадени, ще ги получи прокуратурата. Телата, на жената и на бебето, са изпратени за аутопсия още на 28 декември. Разбрах, че вчера (29 декември) се е събирала тройна комисия, която я е извършила. Хистологичните резултати вече са изпратени за изследване. За съжаление, не сме страна и няма как да получим резултата, но се надявам той да бъде обявен публично, когато излезе.
– Ако жената е била с Дик синдром, съществуват медикаменти. Разполагахте ли с тях, приложени ли са й?
– Както вече казах, започнато е водене на нормално раждане, но се налага да бъде направено Цезарево сечение. При прегледа, когато аз бях повикан, като реаниматор, пациентката беше без витални показатели, нямаше сърдечна дейност и дишане. Колегите бяха започнали сърдечен масаж. Веднага направихме заявка на телефон 112, а оттам към кръвния център в Пазарджик да ни докарат биопродукти, кръвна плазма и кръв, за да бъдат заместени факторите на кръвосъсирване. Колегите ги докараха бързо, но жената не ги дочака. Тъкмо линейката с тях паркираше и тя издъхна. За бебенцето проведохме 2,5 часа реанимация, но нищо не помогна и при него. То беше извадено без сърдечни дейности и дишане.
– Проследявана ли е бременността от лекар? Имала ли е показатели за рисково раждане?
– Оказва се, че бременността е проследявана. Жената е ходила на консултации, последната е била на 21 декември. Такова нещо може да се случи при всяка жена, когато е многораждаща. В нейния случай това е трето дете, а тя беше сао на 25 години. Не знам дали е имала други бременности, приключили с аборти.
– Какво искате да кажете?
– При нас регионът е много деликатен. Пълен е с многодетни жени. Скоро давах анестезия на 22-годишна пациентка с пето секцио и два аборта между операциите. Седем забременявания на 22 години – това е ад за организма на жената. При нас, в региона, тази картина е масова.
Масово раждат момичета на 12 – 13 години. Това е ужасно! Това са хора от малцинствената група.
– Има ли достатъчно грижи за бременните от тази група?
-Има, макар някои от тях говорят, че нямало лекари, нямали възможност. Да не говорим, че много често те не идват на консултации, макар и да са викани от лекарите. Колегите ги изпращат за изследвания, те не отиват да ги изследват. Аз самият съм баща на две деца. Моето семейство също изгуби дете преди пет години, на 26 декември. То си отиде точно преди бременността на съпругата ми да навлезе в деветия месец. Аз съм лекар, но някои неща не зависят от нас. Не можем да ги овладеем. Никой не може да си представи какво е да се бориш за нечий живот. Лекарската професия е най-тежката, защото трагедиите остават и у нас, ние ги носим в себе си. Въпреки всичко, работата продължава – мобилизираш се и действаш, защото болните идват и те трябва да бъдат лекувани. Знам, че е тежко, никой не обявява роднините на починалата. Съчувства им и за сетен път им поднасям съболезнования. Това е огромна загуба. Като погледнем в световен мащаб, такива случаи не са редки.
-Напоследък Дик синдромът сякаш зачестява или греша?
– Наистина, Дик синдромът съвсем не е рядко състояние. Леталитетът при него и в България, и в чужбина е висок, та дори и в болници, които разполагат със собствена кръвна банка и кръвен център. Смъртността достига до 70 – 80 на сто. Искам да подчертая, че щом се случи трагедията, веднага уведомихме РЗИ, МВР, прокуратурата. Съдействахме навсякъде, без да чакаме. За такива случаи трябва да се говори. Никой не е застрахован, където и да е.