На Томина неделя, първата след Великден, се споменава случаят с неверието на апостол Тома. Той не бил там, където Господ Иисус Христос се явявал на останалите свои ученици и първоначално не повярвал в разказите им за Неговото появяване. Затова, Той го призовал не само да повярва, но и да пипне раните му от кръста, за да се убеди.
Християните, повече от 2000 години след Разпятието и Възкресението Христово вярват в тези събития, както и в това, че Иисус Христос е Господ и второто лице на Светата Троица без да са непосредствени свидетели.
В миналото, старите българи са наричали Томина неделя „Великден на умрелите”, защото жените боядисвали повторно червени яйца и ги раздавали за „Бог да прости покойните“. Тази традиция в България е прекъсната отдавна. В Русия, Украйна, Беларус и Молдова обаче съществува подобна на нея. Тя се нарича „Радуница“ и се отбелязва в следващия вторник след Светъл вторник. Обрядът наподобява панихида, като свещеникът извършва подобно последование, но в него химните разказват за радостта от Възкресението Христово, спасяването на душите на прародителите, бъдещото всеобщо възкресение и спасяването на праведниците. Както и на панихида се раздава жито, хляб и вино, но и червени яйца и пасхални сладки хлябове с вкус на козунак.
