От: Наташа Войкина, Враца
Снимки: Авторът
В третата неделя от Великия пост Църквата подканва вярващите да се поклонят на Светия Кръст, който е смисълът на християнството. Без Кръста, някога символ на позорно наказание в Римската империя, който Христос е осветил с разпятието, кръвта и страданията на него, учението за Неговото въплащение, живот в Богочовешка същност, смърт и Възкресение няма благодат и смисъл. На Кръста се покланяме със специално благоговение четири пъти в годината: На Неделя Кръстопоклонна, на Разпети Петък , на 21 май,когато се празнуват
Светите царе Константин и Елена и на Кръстовден – 14 септември. На Неделя Кръстопоклонна, третата от Великия пост, Църквата тържествено изнася всред храма Христовия Кръст за поклонение, като ни приканва да произнасяме със сърце и душа думите на великопостната песен: „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето Възкресение славим“. Тази неделя е средата на Великия пост, повечето от вярващите са уморени и обвханати от отчаяние, печал и униние и по тази причина Църквата издига високо Светия Кръст, дървото на живота. Укрепени във вярата за спасението дошло чрез него, чрез това поклонение да съберат сили през следващите три седмици в подвига на поста.
Защото Кръстът е мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите. „Кръстът е пазител на цялата вселена, Кръстът е красота на Църквата, Кръстът е сила на царете, Кръстът е твърдиня на верните, Кръстът е на ангелите слава, а за демоните – язва“ – пее Църквата всяка сряда и петък.
Като средство за наказание кръстната смърт е въведена първо във Финикия и Картаген, а сетне и в Рим и Палестина. Тя се считала за най-жестокото и най-позорното наказание, на което римски граждани не били подлагани, а само роби и големи престъпници. По тази причина св.ап. Павел, който бил римски гражданин, не бил разпнат на кръст като св ап. Петър, а посечен с меч. На кръстна смърт били подлагани и бунтовниците-роби срещу държавата, включително и тези от разбитата и пленена армия на Спартак. Осъдените носели сами кръста си до мястото на разпятието. Разпъването на кръст,на което Иисус бил осъден заедно с двама най-кървави престъпници, целяло да даде урок на последователите му да забравят за неговите проповеди, учение, чудеса и обич.
Светата Църква мъдро ни напомня в средата на Великия пост за символа на Божията любов – честния и животворящ Кръст Христов, за да ни вдъхне търпение, обич и смирение и да ни ободри с неговата сила за продължаване на великопостния подвиг и достойно посрещане на славното Христово Възкресение. Някои от християнските конфесии, особено секти, не почитат кръста като спасителен и обновяващ тялото, душата, мислите и постъпките. Българските богомили също не смятали разпятието за символ на обновлението на човека, неговата вяра във Възкресението и средство за победа над враговете човешки.
Първата голяма изява на вярата в Кръста за всеоръжие в земния живот е извършил император Константин Велики (канонизиран за светец) през 313 година. В решителната нощ срещу битката със съперника си Максенций, претендент за престола, императорът се молел за победа пред статуите на римските божества. Те паднали на пода на походната молитвена шатра и се чул глас, който го призовавал да излезе навън и да погледне небето.
Той се подчинил на това странно явление, но в ясната нощ небето му поднесло истински феномен. Константин видял звездите във форма на кръст и надпис : ”С него ще победиш”. Удивеният владетел, който трябвало да се изправи срещу многократно превишаваща неговата армия, нямало какво да губи. Той заповядал да се изобрази кръст върху доспехите на войниците му, като първо го сторили върху неговите. На другия ден победата на Константин в битката с Максенций ознаменувала и първата победа на християнството – скоро бил издаден императорски едикт в Медиолан (Милано), с който се прекратили гоненията срещу християните и новата религия била призната за равноправна с другите.
През изминалите векове много просветители, мислители, книжовници, поети, философи, хора на творческия дух, изкуството и богословието са посветили безброй творби на Кръста като път към Спасението и победа в житейските бури, които човекът и обществото преживяват.
По традиция във Враца в тази неделя съборната литургия се отслужва в храм “Св. Св. Константин и Елена”, в който в кръстното знамение има поставена луминисцентна светлина, средата на църквата е монтиран голям метален кръст, дарен преди няколко години от вярващи врачани, върху който има изваяни Евангелски сцени,излъчваща символично небесното покровителство над богомолния народ.
Св. Йоан Златоуст – Слово за Кръста
“Какво ли не е направил Кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата. Виждаш колко блага ни е дал кръстът! “
Следвай ме – Вяра
