Образованието да подготвя хора за бъдещите технологии

70% от сегашните професии ще изчезнат след 30 години. Това твърди доц. Георги Бърдаров – зам.-декан на Геолого-географския факултет в Софийския университет и експерт по демография

„Необходимо е образованието да бъде адекватно към нуждите на съвременното общество, на съвременния свят, на потребностите на пазара на труда и променящите се технологии. Към 2050 година се очаква между 60 и 70 процента от практикуваните сега професии да не са актуални, заяви доц. Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет в Софийския университет и експерт по демография, позовавайки се на прогноза на ООН. – Това означава, че българското образование трябва да бъде пригодено към тази промяна, а не към индустриалната ера, която вече си отива”, допълни той.

Като пример за изчезващи и изчезнави лече професии само за няколко десетилетия, той посочи тази на машинопистките, която вече е в миналото с  появата на компютрите. По думите му определено ще изчезнат и професии, свързани с индустриалната епоха, типичните производства, с които се гордеят определени региони, например неща в автомобилната индустрия. Тя се е промени толкова много, че в нея вече се използват все повече технологии и все по-малко работна ръка. Това е драстична промяна. Доц. Бърдаров съветва тази освобождаваща се работна ръка да бъде пренасочена към място, където ще бъде по-необходима и адекватна на бъдещите изисквания.

„Ето защо, образователната система трябва да подготвя кадри за бъдещето. Ако в момента искаме у нас да има инвестиции за автомобилната индустрия, към днешното време това е добре. След двадесет – тридесет години това няма да е актуално. Системата трябва да изпревари тази промяна и да подготви кадри за това, което ще се прави в тогава, казва специалистът. – Ако до преди 20-30 години в най-ниско квалифицираните дейности можеше да работи човек без никакво образование, днес в България сме свидетели, че най-ниско квалифицираните са със средно образование и умения да работят с някакъв тип машина. След 30 години те трябва да бъдат още по-образовани, защото тогава техниката ще се усложнява”, допълни той.

Като пример за бързо развиващите се поколения и техните интереси демографът посочи примери от своя опит на преподавател в Софийския университет.

„Аз не съм съгласиен с твърдението, че младите хора в България стават все по-зле. По-скоро може да се каже, че много драстично се променят представите и за възраст, и за поколения. В демографски план се смяташе, че поколенията се сменят на 15 години. Така съм го преподавал, когато започнах работа. С течение на времето се установи, че те се променят на 5-7 години, на 3-5, всяка година има различно поколение. Едното не разбира другото. От там идват и твърденията, че са функционално неграмотни, че не се справят и прочие, което не е така. И това го потвърждава опитът ми с младите хора. Например, тази година имах изключително силен първи курс студенти. Предвид това, всяка година трябва да се променя и преподаването. Например, преди 5 години при двучасова презентация на PowerPoint студентите ми не помръдваха, толкова им беше интересно. Сега интересът им се губи на 20-та минута. В такъв случай аз спирам и започвам дискусия, а след това продължавам с презентацията. Според промяната в нагласите и мисленето ,трябва да се променя и подходът ни”, разказа доц. Георги Бърдаров.

Следвай ме – Общество

Exit mobile version
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.

Strictly Necessary Cookies

Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.

If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.