Предлагат повишаване на вноските в универсалните фондове и вторият стълб за родените след 1959 година
„Да бъде увеличена възрастта за пенсиониране и да бъдат повишени вноските в частните универсални пенсионни фондове, в които са осигурени работещите хора, родени след края на 1959 г.“ Това поиска изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). „Трябва да бъде увеличена и тежестта на втория стълб на пенсионното осигуряване, з да не катастрофира системата в средносрочен период“, мотивира се той. На заседанието работодателските организации и синдикатите обсъдиха с представители на Министерски съвет проекта на бюджет за 2024 г.
По думите на президента на КНСБ Пламен Димитров е необходима е пенсионна реформа, която да бъде плод на широко обществено обсъждане. Той не възприема подход тя да бъде радикална, включително и за параметри като пенсионната възраст, защото по думите му, това няма да остане без реакция. „В момента Кодексът за социално осигуряване предвижда пенсионната възраст ежегодно да нараства, докато достигне 65 години и за жените и за мъжете. Осигурителните вноски за втория стълб в пенсионната система може да бъдат увеличени, но не за сметка на държавното обществено осигуряване“, припомни Пламен Димитров.
Работодателите не одобриха вдигането на минималната заплата с близо 20% от 1 януари 2024 г. до 933 лв. „Производителността на труда е нараснала само с 1,7%, инфлацията е 5,8%, а това са фактори, които трябва да влияят на минималната заплата“ заяви Добрин Иванов. Но Любослав Костов от КНСБ заяви, че и в Германия производителността на труда не нараства с повече от 1%, но това не пречи да вдигат значително минималната заплата, защото заплатата играе само малка роля за производителността. По думите на Иванов е нужна друга формула за определяне на минималната заплата.
В обсъждането се включи и финансовият министър Асен Василев. „При влизането ни в ЕС бяхме близо до Румъния по икономическо развити, но после изостанахме“, отбеляза той. Спорен него това се дължи на малкото инвестиции. По думите му, в момента догонваме страните от ЕС с 1-1,5% на година и още 100 години ще ни трябват, за да ги стигнем. А причината за това е липсата на инвестиции, бюрократичната среда за правене на бизнес, ниската цена на труда. От всичко това компаниите нямат сметка да инвестират. „За последните три години цената на труда е нараснала с 39%, но въпреки това бизнесът успява да прави инвестиции и да постигне ръст на производителността на труда. Обсъждаме ускорена амортизация при инвестиции в машини“, каза още министърът.
У нас минималната заплата за следващата година ще бъде 933 лв. А сега в Черна гора е 1042 лв., в Северна Македония е 946 лв., в Сърбия е 1070 лв., а в Румъния е 1296 лв., каза Асен Василев. Според него може да има малко по-голяма гъвкавост при определянето й, но не трябва да се позволява формирането на гета от изостанали райони. Прогнозата му е, че точно това ще се случи, ако се отвори ножицата между минималната и средната заплата.
По време на заседанието работодателите подкрепиха предложението за запазване на минималното и максималното дневно обезщетение за безработица през 2024 г. Но от думите на министър Василев стана ясно, че максималното обезщетение може да бъде повишено.
