Онаследяване на пенсия от партньор без брак

Омбудсманът Диана Ковачева настоява това да се случи и за хората, които са живели на семейни начала

Хората, които са живели съвместно за семейни начала, но без брак с подпис в гражданското, да онаследяват част от пенсията на починалия си партньор така, както се случва при семейните. Този въпрос повдигна омбудсманът Диана Ковачева.

Тя  изпрати препоръка до служебния вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров във връзка с критериите за отпускане на добавка от пенсията на починал съпруг или съпруга, според който преживелият трябва да в граждански брак с починалия си партньор – чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Поводът за препоръката са зачестилите жалби от засегнати граждани, които са живели в режим на съвместно съжителство.

„В качеството си на застъпник за правата на гражданите, бих искала да насоча вниманието Ви към въпроса, с оглед съществуващата тенденция все по-малко хора да създават семейства, без да сключват граждански брак по смисъла на Семейния кодекс, като живеят на семейни начала. От друга страна, значителен е и броят на самотните възрастни хора, които в по-късен етап от живота си намират партньор, с когото да изживеят старините си и взаимно да си помагат, но без да сключват граждански брак“, пише омбудсманът.

Диана Ковачева подчертава, че на практика липсва механизъм за адекватна подкрепа от държавата към такива лица. Тя е категорична, че сключването на граждански брак се основава на свободната воля и избор на хората, като поражда редица правни последици, които включват освен права, но и задължения за съпрузите напр. за издръжка, за солидарна отговорност към кредитори и др., каквито задължения не важат за граждани, живеещи и живели във фактическо съжителство и в общо домакинство.

„Вярно е, че съжителството в условията на граждански брак не довежда до различен принос на съпрузите в осигурителната система спрямо тези, които не са в граждански брак и които живеят в режим на съвместно съжителство, но макар и осигурителните задължения да са сходни, възможностите за ползване на права от осигурителната система за лицата несключили брак и лицата, сключили граждански брак към момента са различни при починал партньор, респ. починал съпруг“, пише още омбудсманът.

Ковачева посочва, че хората, които живеят във фактическо съжителство, нямат тези права и задължения, каквито имат съпрузите, включително и наследствени такива, затова и те не са в сравнимо сходно положение.

„Фактическото съжителство няма действието на граждански брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова уредба му придава такава, а в случая няма норма, която да дава право на лицата, живели без брак, да получават добавка от пенсията на починало лице – партньор“, подчертава общественият защитник.

Обръща внимание на факта, че все повече двойки живеят без брачна връзка във фактическото съжителство и това се очертава като основна форма за създаване на семейство. Посочва, че тази форма не е законодателно регламентирана в Семейния кодекс, въпреки че в различни закони е дадена легална дефиниция на това понятие.

„Още през 2008 г. е внесен Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, с който се предлагаше уредба на фактическото съпружеско съжителство, но българският законодател при приемането на Семейния кодекс от 2009 г. отхвърли предложенията и към момента не е признато и уредено по един пълен и систематизиран начин фактическото съпружеско съжителство. Основен аргумент против регламентирането на фактическото съжителство е, че това влиза в противоречие с утвърдената в обществото ни ценностна система и от моралните разбирания за семейството и съпружеските задължения“, пише проф. Ковачева.

Тя подчертава, че в българския правен ред съществуват легални дефиниции на това понятие. Дава пример, според §1, т.18 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – фактическо съжителство на съпружески начала е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство.

„Същото определение се съдържа и в §1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за съдебната власт. Понятието се използва и в други  закони, без да бъде дефинирано. Това означава, че фактическото съпружеско съжителство се признава от българското право и се свързва с определени правни последици“, допълва омбудсманът.

В заключение Диана Ковачева препоръчва да бъдат обсъдени възможностите за въвеждане на подходящи механизми за адекватна подкрепа на заинтересованите граждани, с които да се гарантира техният достоен живот. С пълния текст на препоръката можете да се запознаете ТУК.

Exit mobile version
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.

Strictly Necessary Cookies

Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.

If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.