Старинен златен кръст с частица от Христовото Разпятие откриха археолози при разкопки на крепостта „Трапезица“ във Велико Търново.
„Реликвата е изцяло запазена и бе намерена в апсидата на новооткритата църква 23“, каза археологът проф. Константин Тотев. Той обясни, че кръстът е бил положен източно от стълба на олтара в специално издълбана камера, която е била измазана с хоросан. След като светинята е била положена в нея, е запечатена. Находката тежи 75 г и е с красива ювелирна изработка.
„Това е единственият кръст енколпион от чисто злато, намиран досега не само у нас, но и в света. Основната част от тези кръстове са изработени от бронз. На пръсти се броят екземплярите, изпълнени от сребро и злато, съхранявани в световните музеи. На този фон находката от Трапезица е от изключително значение. Друг подобен екземпляр не е известен”, обясни проф. Тотев и допълни, че кръстът е с височина 11 см, която включва и ухото за провесване, широчината му е 5,5 см, а дебелината – 1 см. Светият знак е съставен от две части, които се затварят и образуват куха кутийка, в която стои част от Светия Кръст.
“Тези две половинки са закрепвани помежду си чрез шарнирна връзка, а в горния край кръстът отново чрез шарнир е снабден с масивна художествено оформена халка за провесване на верижка и носене пред гърдите. В случая тя е изработена от масивно злато, оформена е като многостенно тяло и е украсена с ниело техника. На трите видими страни на ухото в ромбовидни полета са представени три различни по форма гравирани разцъфнали кръстове, запълнени с ниело. Това е живачна смес, която при определена температура става изключително устойчива“, разясни начина на изработката проф. Константин Тотев.
Изследователят разказа, че кръстовете енколпиони водят началото си от Мала Азия и изпълняват ролята на реликварии за съхраняване на парченца от Честния и Животворящ Кръст. По-късно те намират широко разпространение във византийския свят. Кулминацията в тяхната изработка обхваща периода IX-XI век, но тиражирането им продължава и през палеологовото и постпалеологово време. Кръстът от олтара на църква 23 е изработен във втората половина на XII-XIII век и се причислява към групата, известна с неофициалното название „руски кръстове енколпиони“, тъй като тези култови предмети, изработени в престижни ателиета във Византия, започват масово да се копират и разпространяват в Русия през XII-XIV век.
Проф.Константин Тотев припомни, че църква 23 беше открита от археолозите в края на месец септември. Фреските й са от XIII век, когато е бил построен и храмът. „Църквата се отличава с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Изключително качествените стенописи са изпълнени в стилистиката на Търновската живописна школа“, обясни проф.Тотев. Сред десетките фрагменти, които специалистите са извадили от земята, се различават и човешки образи, а такива досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост.