Археолози от БАН откриха гроб на раннонеолитен скелет на над 7 600 години в столичния квартал „Слатина“. Неговата възраст е определена според датировката на откритите парчета керамика около него. Откритието е направено на 28 май. В следващите дни ще започнат прецизни, включително и лабораторни проучвания, за да се установи точната или приблизително точната година, в която е погребан трупът. Установено е, че той е на жена и е в ембрионална поза.
Според древните вярвания, тялото на покойника се е полагал точно в ембрионална поза, както е било в утробата на майката, за да го приеме отвъдното. До открития скелет е намерен и такъв на дете, но той не е цялостен, а е разчленен от животни. Находките са в близост до къща в периферията на древното селище.
Заместник-председателят на БАН проф. Васил Николов поясни, че учените имат достатъчно данни за начина на живот на хората в него, но все още не е установено какви са били погребалните практики. На науката е известно, че то е просъществувало около 500 години – от края на седмото хилядолетие пр. Хр., когато са пристигнали първите заселници, до около средата на шестото хилядолетие пр. Хр.
В селището „Слатина” са намерени още култови и битови предмети, като масичка за жертвоприношения и пинтадера, керамични съдове и лъжица от кост.
Скелети от същата епоха в Европа са 50-60, което означава, че намереното в „Слатина” е от малкото находки от този период.
След дълго прекъсване през 2013 г. са подновени археологическите разкопки на раннонеолитно селище „Слатина” . Това става възможно благодарение на финансирането от Столична община чрез проект на Народно читалище „Джон Атанасов“ (София) по програма „Култура“ – „В зората на европейската цивилизация – 8 хиляди години живот на територията на София“.
Селището се намира на незаливна тераса на левия бряг на Слатинска река. Площта му е била 80 дка, но голямата част от културния пласт е унищожена в резултат на строителни дейности. Запазената част от селището е около 8 дка, като археологически проучвания са извършвани на площ около 1,3 дка.
През 2013 г. разкопките са съсредоточени в централната западна част на проучвания участък и покриват площ около 80 кв. м. До този момент в участъка са проучени три строителни нива (I–III хор.). През този сезон са регистрирани още четири нива. Горните три (IV–VI) съдържат останки от неопожарявани къщи, регистрирани чрез глинени подове.
В различните пластове през миналите години са открити 7 кремъчни инструмента, каменна брадва, костено оръдие и два големи керамични диска. В рамките на светлокафявия пласт пред южната стена е разкрита масивна пещ. Открита е част от къща.
Останките й имат размери 9,5 х 4 м., както и две зърнохранилища с дванадесет съда, три хромелни камъка, няколко кремъчни и каменни инструменти. В пода на югозападната част на помещението е установен каменен хаван. В тази част на къщата са установени единадесет съда, кремъчни и каменни сечива, както и малък зооморфен съд.
Белези установяват, че постойката е опожарена, което вероятно е станало след прибирането на реколтата, тъй като зърнохранилищата са били пълни със зърно.
Според особеностите на керамичните съдове показват, че изгорялата къща се отнася към раннонеолитния етап с бяла орнаментация – група Слатина.
