Петдесетница е подвижен празник и се влияе от датата на Възкресението Христово. Събитието, отбелязвано на нея се е случило 50 дни след това събитие. На християните е известно какво се е случило при събраните за молитва Пресвета Богородица и апостолите. Накратко, тогава слиза Светият Дух – Утешителят, който ще бъде изпратен, както обещава Иисус Христос. Това е съпроводено с появата на огнени езици над молещите се. Този ден се смята за рождения ден на Църквата.
„Следвай ме” ви предлага една проповед за празника на покойния, загинал от ръката на убиец протойерей Александър Мен.
Слово за Петдесетница
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
Петдесетница. Слизането на Св. Дух над апостолите, Новгород XV- XVI в. Свършили пасхалните дни, но нищо не се е изменило, и ако ние с вас бихме се оказали в същото време около дома, в който се събирали учениците Христови, то какво бихме видели? Ние бихме видели затворени врати и хора, които са се скрили зад тях. Те още не са се избавили от страха, и за тях още никой не е чувал. Между себе си споделят радостта на вярата. Вътре в дома им като че гори огън, а отвън не се вижда светлината му.
Но да си спомним, какви са били тези ученици? Разбира се, самолюбиви, разбира се, търсещи своите блага. Да си спомним, как разпределяли местата в бъдещето, когато Господ ще седне в Славата Си, как спорили кой да бъде пръв сред тях. Да си спомним, че, когато Господ предсказала Своята смърт, Петър казал: „Това няма да стане с Тебе“, защото той мислел за онова, що е човешко, а не за това що е Божие (Мат. 16: 22, 23). И много, много пъти, разказва евангелистът, те не разбирали това, което им говорил Иисус. А един от тях бил толкова далеч в своето неразбиране, че после станал Негов предател. Учениците – слаби, немощни, грешни, правят крачка напред, а след това се разколебават, вървят малко по водата, а после започват да потъват. Нали даже Петър се отрекъл от Господа в нощта на Неговите страдания.
Ето такива били учениците Христови. За нас тяхната слабост е утешение, защото виждаме, как Господ от тази глина, от този прах направил Свои служители. Докоснал се до тях като с вълшебен жезъл, Той ги превърнал в апостоли в деня Петдесетница, който днес празнуваме.
Вратите били затворени, учениците се криели. Изведнъж шум, подобен на шум от гръм, буря разтваря прозорците и всички падат на колене и видението и огнени езици се разделят над тях и се спират върху всеки поотделно. И ето тези слаби, изплашени хора, паднали на земята, стават апостоли Христови. И в този ден, когато множество народ се събрало в Иерусалим, те започнали безстрашно да възвестяват словото Божие. „Мъже братя – говори апостол Петър, същият, който се отрече, – Иисус Назарянина, Когото вие разпнахте, Бог възкреси от мъртвите, ние сме свидетели на това“.
Забравено било всичко, и страха, и немощта. Освен това, такава сила бликала от техните думи, че хиляди хора повярвали на това свидетелство. Тази сила е отишла надалече и е дошла до нас. Наистина, ако тогава бил изпратен Духа Божий, изхождащ от Отца, ако Той не бил изпратен в онази стая, в която се събирали учениците, то те не биха тръгнали и не биха ни донесли словото Божие – ние бихме били в тъмнина.
Но с нас става същото. Нали ние сме същите слаби и грешни хора, може би много по-грешни, отколкото били апостолите в началото. Когато се обръщаме към Христа, търсим преди всичко покой за душата си, храна за разума си, увереност за живота си, търсим за себе си, както търсели апостолите; но Господ не ги укорил и не ги отхвърлил. Той и нас не отхвърля, макар че сме изпълнени със себелюбие, защото очаква обръщането на сърцата ни.
До Петдесетница, до слизането на Светия Дух, апостолите били само потенциални ученици Христови, а после станали такива. И ние с вас засега можем само да станем ученици Христови, можем само да станем християни, а досега повече приличаме на учениците до Възкресението. Но Господ ни изпраща Своя Дух и, ако поискаме да Го приемем, ще видим, какви сме били по-рано и какво сме вършили в живота. Тогава в сърцата ни трябва да стане преврат.
Трябва да оставим духовния сън. Духът Божий се докосва до нас, но ние не чувстваме това. Дебелите стени на нашия дом не пропускат тази светлина, дебелите стени на нашите сърца не пропускат лъчите на благодатта, и ние кретаме, както и по-рано, като че ли Духът Божий не ни е докоснал, и влачим в Царството Божие върволицата на греховете си, цялата купчина на страстите си, каруцата на немощите си. И нищо в нас не е такова, като да е родено от Духа Божи. Ето как трябва да проверяваме себе си, в нас ли е този Дух. Но ако в нас Го няма, то ние не сме истински християни.
Апостол Павел разказва как той отивал в общините на вярващите и питал: „Вие знаете ли какво е Духът Божи?“ Те отговаряли: „Не знаем, не сме и слушали“. А ние с вас можем да кажем, че сме слушали, но не знаем, чели сме, но не знаем. Може би, с ума си знаем, но на практика Той не ни е докоснал, защото ние самите не сме поискали това. Трябва да направим крачка насреща и тогава Господ ще каже това, което казал на учениците Си, както чухте днес в Евангелието:
„Аз ви пращам, пращам всички вас, всички вярващи, като Отец Ме прати, аз пращам дванадесет, аз пращам седемдесет ученици. Аз пращам петстотин, и хиляди, и всички. Аз ви пращам да свидетелствате за Моята правда във целия свят, защото Аз искам всеки човек да се спаси“.
А ние ще кажем: „Господи, как можеш да ни пращаш, годни ли сме да свидетелстваме за Тебе? Нали можем само да позорим Твоето учение и името християнин“. Но Господ ще каже: „Да. Аз знам и виждам това, но въпреки това ви пращам, за да не мислите, че всичко се извършва с вашата сила. Чрез немощните и оскъдни съсъди, чрез ваше недостойнство ще се прояви моят Дух. Бъдете готови да го приемете. Непрестанно, денем и нощем се старайте да очиствате сърцата си, защото те трябва да бъдат храмове на Духа“.
Храмът трябва да бъде украсен. Трябва да украсим и сърцата си, за да слезе в тях огънят на Духа Божи. Ако не бъде готов Храмът, няма да дойде Господ; ако той не бъде украсен, няма дойде Духът, а ако Той не дойде, то нашият дом ще остане пуст. Затова в деня на Светата Петдесетница нека кажем не само: „Душе Светий, ела и всели се в нас, ела при нас“, нека кажем също: „Ние искаме да бъдем готови да Те приемем, ние искаме храмът на нашите души да бъде готов за това. Ние не знаем, не можем, но ние искаме. Научи ни и дай ни сила да Те посрещнем и да бъдем готови за Твоето огнено кръщение, с което още не сме се сподобили“. Амин.
(Проповедта се препечатва от www.pravoslavieto.com)
