Какво да ядем, какво да не ядем, какво може, какво не може в постните дни и по време на Светата Четиридесетница. Такива въпроси свещениците чуват често и им се налага да дават отговори. „Следвай ме“ ви представя разказа на отец Йоан-Милен Найденов, който се публикува за пръв път. Той е кратък, написан на един дъх днес, 28 март 2025 година. Това е една проповед, за която само можем да благодарим и да се опитаме да спазим наставленията на свещеника.
– Отче, днес е петък. Какво да ям?
– Сподели храната си със съседката.
– Но отче, ти знаеш, че аз нямам добри отношения с нея.
– Именно. (По)кажи й, че въпреки всичко, което ти е сторила, тя продължава да е твоя съседка, и че си готова да й простиш ако и тя е готова да направи същото с теб.
– Но отче, тя е невярваща жена, и не ме обича.
– Знаеш ли, че Бог я обича въпреки нейните и твоите слабости.
– Как така? Тя е лоша жена.
– А ти добра ли си? Мислиш ли, че Бог не обича и теб, въпреки всичко, което се случва между вас двете? Искаш ли да бъдеш обичана и простена? Готова ли си да простиш?
– Но отче, това не е толкова лесно, както си мислиш?
– Какво ти пречи да простиш? Питаш ме какво да ядеш, а аз ти отговарям, че храната е сладка, когато е споделена с хората, когато сме в добри отношения с тези, с които живеем, с които работим и т.н.
– Отче, стана много сложно това, което ми говориш. Аз те питам за едно, а ти къде отиде. Кажи ми какво да ям, защото днес е петък.
– Да, да, права си. Храната не се яде, а се споделя. Днес е пост и ти, и аз имаме нужда от размисъл не какво да ядем, защото има какво да ядем. Сега, важното е да поискаме прошка – това е нашата храна за днес.
– Съгласна ли си? Готова ли си да простиш, за да се сдобриш с твоята съседка?
– Не знам. Ще се опитам. Дано днес се получи.
– Виждаш ли? Ако направиш това усилие, Бог ще ти помогне и на теб и на твоята съседка да се сдобрите. Вярваш ли в това?
– Моли се за мен, отче.
– А ти започни да се молиш за твоята съседка, защото и тя като теб и мен има нужда от нашите молитви.
– Добре отче. Отивам да се сдобря с моята съседка. И все пак какво мога да ям днес?
– Когато се сдобриш със съседката си ще ти кажа.
– Ама, аз искам да ми кажеш още сега.
– Добре. Сдобряването с другите хора е най-добрата храна за човека. Когато сме в мир с другите, тогава се чувстваме щастливи и сме готови дори и да постим с желание, защото не е важно какво ще ядем, а е важно да не ядем хората. Разбираш ли ме сега?
– Отче, много си хитър, но ти прощавам от сърце.
– И аз ти прощавам, защото имаш добро сърце. Добрите хора си прощават, а още повече се стараят и да не се нараняват. Съгласна ли си?
– Да, отче. Сега отивам при съседката си и после ще ви разкажа какво се е случило.
– Добре, а сега докато отиваш към нея, започни да се молиш на Бога за нея и за нейното семейство.
– Благодаря, отче.
– Бог да благослови и двете ви! Лек петъчен пост!“
