България отбелязва 135 години от Съединението на Кяжество България с Източна Румелия. То обявено на 6 септември след редица бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат под скиптъра на княз Александър I Батенберг.
Пет факта, свъразни с този емблематичен момент от българската история обаче все още не са достатъчно популярни. Ето кои са те:
Идеята за обединението се оформя еднага след подписването на Берлинския договор. Непримирими са българите от Румелията, както наричат Южната част, там са останали все още много от инициаторите на Априлското възстание или техни потомци.Съгласно клаузите на Берлинския договор, тази част остава като една провинция с особен статут на османската империя.
Първият опит за съединение е през 1880 година. Той се проваля, тъй като политическата обстановка е неблагоприятна. Малко известен факт е, че Съединението е уредено сравнително непълно. С Топханенския акт от пролетта на 1886 г. българският княз става генерал-губернатор на Източна Румелия и това е общо-взето цялото Съединение в правната област. В Берлинския договор остават много от текстовете, свързани с Източна Румелия – че тя е отделна провинция, че има отделно устройство и отделно управление.
Петко Каравелов в разговор с д-р Иван Странски с най-рязък тон отхвърля идеята за съединяването на двете територии като глупост. Въпреки всичко Димитър Ризов в Евксиновград скланя княз Александър то да бъде извършено и то под неговия скиптър.
Първоначалните намерения е то да стане на 15 септември, но Панагюрище въстава на 2 септември без оглед на планираното от комитета. Властта арестува размирниците, но тълпа от няколко хиляди човека принуждава околийския началник да ги освободи.
След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Не желаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия. Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация, макар и да е против възстановяването на положението отпреди 6 септември.
