Света великомъченица Варвара, чиято памет Църквата почита на 4 декември, е родом от нашите земи. Това твърди една легенда от Пиринско. За нея съобщава в свое проучване богословът Венцислав Каравълчев. Според нея светицата е родена в село Елешница (област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол. Подобно твъдение изказва и някой си монах Партений, което дава основание на българския църковник и изследовател епископ Партений да включи житието на св. Варвара в своя сборник: Жития на български светии, (т. 2, С., 2000 (1977), с. 318-335). Текстът е превод от руски, Партений не си дава труд да проучи източниците. През 1993 г. Катя Михайлова също прави етнографско изследване върху празнуването на св. Варвара в българския фолклор и се позовава на написаното във въпросните Жития на българските светии. Така легендата се предава и до днес. Местни люде от Елешница дори твърдят за близкия минерален извор с 
Християнската великомъченица е родена в края на III век и е починала през 305 или 306 година. Тя се почита както от православните, така и от католиците, като в Полша се смята за покровителка на миньорите (виж сн.3). 
Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Никомедия, Мала Азия. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, девойката се запознава с християни и приема Свето Кръщение. Когато той научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие го настига, както и управителя на града – и двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин. Гробницата й става източник на чудеса на вярата.
През VI век нейните мощи са пренесени в Константинопол. През XII век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 г. почиват в патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев.
В някои райони на България името й се свързва с редица езически вярвания, като в крайна сметка я припознават като покровителка на децата от болести и най-вече от шарка. Затова я наричат още „Баба Шарка“, омилостивяват я с къпани питки, намазани с мед, за да пощади челядта. Това обаче са елементарни обредни практики, които нямат нищо общо с християнството.
